Моника винаги се е срамувала от себе си заради работата си и несбъднатите си мечти. Тя нямаше представа, че когато се опита да помогне на малко дете, животът й ще се промени към по-добро.
Когато Моника все още се срещаше с бившия си приятел Карл, тя не разкри какво работи. Тя се срамуваше от работата си на чистачка в близкия увеселителен парк. След известно време Карл я притисна да признае истината.
— Представи си какво би си помислило семейството ми за теб, ако им кажа, че си чистачка. Приключихме! — каза й той.
Моника си спомни как се почувства, когато трябваше да напусне колежа. Майка й Даниела се беше разболяла и Моника трябваше да си намери работа, за да може да се грижи за нея. Приятелите на Моника спряха да говорят с нея и тя винаги чувстваше, че трябва да пази работата си в тайна.
След като Даниела почина, Моника трябваше да продължи да работи в увеселителния парк, за да плати оставащите медицински сметки. Почти се бе отказала от търсенето на любов и опитите да преследва мечтите си. След като се раздели с Карл, Моника беше уплашена и сама.
Тя наблюдаваше млади двойки в увеселителния парк и се чудеше какво можеше да бъде. Паркът стана много натоварен с наближаването на лятната ваканция и децата се редяха на опашка за всяка атракция. Когато слънцето започна да залязва, Моника забеляза малко момче, което седеше само пред въртележката.
— Хей, приятелю. Добре ли си? Става късно. — попита Моника.
— Не мога да намеря мама. Това беше последното място, където беше. Страх ме е! — отговори момчето Джак. През летните месеци ставаше студено доста бързо, след като слънцето залезеше. Джак трепереше и Моника му предложи якето си.
— Нека се опитаме да намерим щанд за хотдог, за да можеш да хапнеш нещо, докато търсим майка ти, става ли? — каза му тя.
Моника започна да се притеснява, когато се стъмваше.
— Как изглеждат родителите ти? — попита Моника.
— Майка ми е блондинка и супер красива. Баща ми е наистина висок и слаб. — отговори Джак.
— Родителите ти още ли са заедно? — отвърна Моника.
— Да, но… не знам. Понякога имам чувството, че тя вече не ни харесва. — каза Джак. Моника разбра. Тя знаеше какво е чувството хората да спрат да се интересуват. Можеше да каже, че Джак е с разбито сърце.
— Хей, хлапе. Чуй ме, става ли? Ако някой не те харесва, значи не знае колко страхотен си. Не позволявай на никого да те кара да се чувстваш така, сякаш не заслужаваш света, става ли? — каза Моника.
— Благодаря, госпожо. Хей, между другото, защо работите тук? Наистина сте хубава, като майка ми. Повечето чистачки са възрастни хора. — попита Джак.
Моника се поколеба. Тя все още се срамуваше от работата си, но осъзна, че може да бъде честна с Джак.
— Ами, честно казано, винаги съм искала да бъда лекар. Но нещата не ми се получиха. — каза Моника на Джак.
— Ще бъдеш наистина готин лекар. Може би все още имаш време, знаеш ли? — Джак отговори.
Моника трябваше да се бори с всички сили, за да сдържи сълзите си.
— Може би си прав, хлапе. Слушай, ще трябва да те заведа в полицията, за да можем да намерим баща ти. Става доста тъмно. — каза Моника на Джак.
Когато пристигнаха в участъка, една жена крачеше нервно на входната врата.
— Джак! Къде беше, за бога? — попита жената, Наташа.
— Бях до въртележката и не можах да те намеря. Но тази мила дама ме намери и ми купи хотдог. — отговори Джак. Преди Моника да успее да поздрави Наташа както трябва, един мъж, Джейкъб, пристигна в паника.
— Наташа, какво става? Джак, слава Богу, че си добре! — каза Джейкъб. Преди Наташа да успее да каже нещо, Джак се намеси:
— Мама беше с приятеля си и аз се изгубих.
— Приятел? Какъв приятел? Каза, че ще бъде ден на майка и син заедно. Не ми казвай, че отново си била с Дарън. — каза Джейкъб. Наташа погледна настрани и не отговори.
— Уау, невероятно! — каза Джейкъб.
Моника започна да се отдалечава, тъй като не искаше да прекъсва това, което очевидно беше сериозна дискусия. Преди да успее да стигне до колата си, Джейкъб извика:
— Хей, госпожо! Почакайте! — Джейкъб се приближи до нея, докато държеше ръката на Джак.
— Хей, ъъ… Благодаря, че се погрижихте за Джак. Мога ли да ви заведа на вечеря, за да покажа благодарността си? — попита Джейкъб. Моника беше нервна, тъй като можеше да разбере, че Джейкъб е богат. Носеше хубав костюм и скъп часовник.
— Да… Разбира се! — отвърна тя.
Моника, Джейкъб и Джак отидоха заедно в местен италиански ресторант.
— Хей, ъъъ. Съжалявам за по-рано. Не се опитвах да подслушвам или нещо подобно. — каза Моника.
— Не се тревожи за това. Приключих с Наташа. Честно казано, чаках твърде много време. Тя е модел, знаеш ли? И откакто се роди Джак, тя стана толкова студена. Държи се така, сякаш ние с Джак сме разрушили кариерата й или нещо подобно. Този приятел, както тя избра да го нарече, е този, с когото ми изневерява. — каза Джейкъб.
— Не се притеснявай, моля те. Коя съм аз, за да съдя? Аз съм чистачка в увеселителен парк, който трябваше да бъде лекар. Виж, мога да кажа, че Наташа е наранила и теб, и Джак. Вие, момчета, изглеждате страхотни. Заслужавате по-добро, отколкото да се отнасят с вас по този начин. — отговори Моника.
Джейкъб погледна Джак и кимна.
— Хей, мога ли да ти предложа работа? Знам, че звучи налудничаво, но явно трябва да намеря на Джак добра бавачка. И колкото и да струва, мога да ти платя повече от това, което ти плащат. — каза Джейкъб на Моника.
Въпреки че в началото се колебаеше, Моника прие. От известно време се опитваше да си намери нова работа. Моника се отнасяше с Джак като със син, който никога не е имала. Джейкъб изпита облекчение, като видя сина си толкова щастлив. А Моника и Джейкъб бързо се влюбиха един в друг.
Първоначално те не искаха да си го признаят, но не можеха да се преборят с чувствата си. Един ден Джейкъб заведе Моника и Джак в увеселителния парк. Джейкъб застана на едно коляно пред въртележката и подари на Моника пръстен.
— Знам едно-две неща за твърде дългото чакане. Така че няма да губя ценно време. Би ли ме направил, като един бъдещ лекар, най-щастливия, наскоро разведен мъж на планетата? — попита Джейкъб.
— Да. Милион пъти, да! — Моника се разплака.
