Всички сме ги срещали в някакъв момент.
Тези хора, които изглеждат като олицетворение на добротата, когато ги срещнете за пръв път, а след като ги опознаете по-добре, се разкриват от съвсем друга страна. Говорим за обрат в сюжета!
Но какво ще кажете, ако ви кажа, че има предупредителни знаци, по които да разпознаете тези привидно любезни, но всъщност злобни хора от километър? Интригуващо, нали?
Като човек, който се е сблъсквал с доста от тези “вълци в овчи кожи”, успях да забележа някои специфични поведения, които те често проявяват.
Нека да разгледаме 7 характерни поведения, които проявяват хора, които на пръв поглед са любезни, но отвътре са злобни.
1. В началото са прекалено мили
Познавате ли онова чувство, когато нечия доброта изглежда твърде хубава, за да е истина?
Има тънка граница между истинската топлота и прекалената сладост. Хората, които са любезни на повърхността, но под нея са злобни, често преминават тази граница.
Те са склонни да ви обсипват с комплименти и внимание още от самото начало. Първоначално това може да е страхотно усещане, но обикновено е стратегия за бързо спечелване на доверието ви.
Но ето и уловката.
След като спечелят доверието ви, започват да показват истинското си лице. Комплиментите намаляват, а вниманието отслабва.
Оставате да се чудите какво се е променило, а в действителност нищо не се е променило. Те просто са показали истинската си същност.
2. Бързат да се правят на жертви
Този въпрос е много близък до дома.
Преди няколко години имах приятел, който беше майстор в това да се прави на жертва. Всеки разговор някак си се превръщаше в сълзлива история за живота му. Първоначално се чувствах съпричастен и исках да помогна, но след това започнах да забелязвам една закономерност.
Всеки път, когато го порицаеха за поведението му или го помолеха да поеме отговорност, той веднага превключваше на режима си на жертва. Никога не са били виновни и винаги са имали някой или нещо друго, което да обвинят.
Истината е, че хората, които на пръв поглед са любезни, но отвътре са злобни, често използват тази тактика, за да отклонят вниманието от действията си. Това е класическа техника за манипулация.
Не забравяйте, че всеки е изправен пред предизвикателства, но непрекъснатото играене на жертва е червен флаг. Истинските хора признават грешките си, вместо да играят на обвинения.
3. Те са постоянно непоследователни
Веднъж имах колега, който един ден беше олицетворение на милостта, а на следващия беше по-студен от лед. Около нея сякаш ходеше по черупки, без да знаеш какво настроение ще срещнеш.
Но тук става интересно.
Тази колежка се държеше мило, когато имаше нужда от нещо от мен или искаше да ми направи услуга. Но веднага щом тази нужда беше удовлетворена, тя отново се връщаше към студеното си поведение.
Хората, които на пръв поглед са любезни, но отвътре са злобни, често проявяват това непоследователно поведение. Сякаш имат превключвател, който могат да включват и изключват по желание.
Тази непоследователност може да ви накара да се чувствате объркани и да поставяте под въпрос собствената си преценка. Но причината не е във вас, а в тях.
Затова не забравяйте, че последователността е от ключово значение. Ако поведението на някого спрямо вас се променя като вятъра, това може да не е времето – може да е скритата му истинска същност, която се проявява.
4. Те използват пасивно-агресивни коментари
Случвало ли ви се е да имате работа с човек, който е професионалист в отправянето на хапливи забележки, обвити в захаросан тон?
Това е класическа запазена марка на хора, които на пръв поглед са любезни, но отвътре са злобни. Те са майстори в изкуството на пасивната агресия.
Тези хора рядко ще ви се противопоставят директно. Вместо това те ще пускат фини намеци или ще правят саркастични коментари, които могат да ви накарат да се почувствате наранени или объркани.
Иронията? Обикновено те подхвърлят тези подмятания с усмивка на лицето, което прави още по-трудно да ги предизвикате за поведението им.
5. Прекалено критични са към другите
Знаете ли, че когато хората постоянно критикуват другите, това често е отражение на собствената им несигурност?
Ето как става това.
Хората, които са любезни на повърхността, но злобни под нея, имат умението да посочват недостатъците на другите. Често го правят под претекст, че помагат или предлагат “конструктивна критика”.
Но това, което се случва в действителност, е проекция. Те пренасят собствената си несигурност и неуспехи върху другите, за да отвлекат вниманието от своите недостатъци.
Затова следващия път, когато попаднете на човек, който не може да каже нищо хубаво за другите, се замислете за момент. Възможно е изобщо да не става въпрос за хората, които критикуват – може да става въпрос за тях самите.
6. Липсва им емпатия
Преди няколко години преживях особено тежка раздяла. Това беше един от онези житейски моменти, в които най-много се нуждаеш от приятелите си.
Един приятел обаче реагира по начин, който не очаквах. Вместо да предложи утеха или разбиране, тя отхвърли чувствата ми и ми каза “да го преодолея”.
На хората, които на пръв поглед са мили, но отвътре са злобни, често им липсва съпричастност. Те трудно разбират чувствата на другите и са склонни да ги отхвърлят като несъществени или пресилени.
Емпатията е крайъгълният камък на всяка смислена връзка. Ако някой не може да се вживее в чувствата ви, това е доста ясен знак, че може би не е толкова добросърдечен, колкото изглежда.
Затова следете за онези, които отхвърлят или обезсилват чувствата ви. Заслужавате приятели, които разбират и уважават емоциите ви.
7. Те са любезни само когато това им е от полза
Това според мен е най-показателният знак.
Хората, които са любезни на повърхността, но под нея са злобни, често проявяват любезността като инструмент, а не като черта. Те я използват, за да манипулират ситуации и хора в своя полза.
Когато добротата им не служи за определена цел или не им носи това, което искат, тя изведнъж се изпарява. Тя е като изчезване, което ви кара да се чудите къде е отишъл добрият човек, когото сте смятали, че познавате.
Заключителни мисли
Ако сте разпознали тези поведения в хората около вас, не се обезсърчавайте.
Важно е да помните, че поведението на хората е отражение на тях, а не на вас. Това е тяхна битка, а не ваша. Ключът е да не позволявате на техните действия да определят или да влияят на чувството ви за собствена стойност.
От решаващо значение е също така да помните, че е нормално да поставяте граници. Нормално е да се дистанцирате от хора, които ви карат да се чувствате неудобно или изчерпват енергията ви.
В края на краищата имате право да избирате кого да допуснете в живота си.
