Малко момче дава последните си двадесет цента на бездомния просяк, на когото баща му помагал, и е богато възнаградено за добрината си, когато мъжът става милионер.
Джими и баща му имаха своите малки ритуали. Всяка събота следобед те отиваха в парка да играят бейзбол, а след това се отбиваха в любимата си сладоледаджийница, за да си вземат двойна топка шоколад и ванилия.
Когато си тръгваха от сладоледаджийницата, винаги минаваха покрай един бездомник, който винаги седеше на един и същи ъгъл на улицата. Бащата на Джими винаги изпразваше портфейла си и даваше на мъжа всеки цент, който имаше в себе си, а мъжът винаги се усмихваше.
“Един ден ще ти върна парите, Джон Ландри, до последния цент!” – казваше той.
“Разбира се, Уейн”, казваше бащата на Джими. “Разчитам на това!”
Един ден Джими дръпнал ръката на баща си. “Татко, откъде този човек знае името ти?”
“Джими”, каза Джон. “Преди много време, когато бях в колежа, познавах Уейн. Той винаги беше на ръба на голямо откритие. Както и да е, нещата не се развиха добре за него, това се случва понякога.
Едно състрадателно сърце винаги се възнаграждава.
“Затова, когато го виждам, му давам каквото мога, а той ми казва, че го използва за лабораторни материали. Знам, че това не е вярно, но се преструвам, че го правя… А когато ми казва, че ще сподели печалбата от откритието си, му казвам, че и аз вярвам в това”.
Джими не разбираше всичко, което баща му казваше, но чуваше състраданието в гласа му, затова го спря и го прегърна силно. Джими не знаел, но това щяла да бъде последната му прегръдка.
Същата вечер, докато бащата на Джими бил излязъл на вечерното си бягане, голямото му сърце отказало. Джон Ландри си беше отишъл и тъй като майката на Джими беше починала, когато той се беше родил, Джими беше останал сам на света.
Единственият човек, който му беше останал, беше баба му Уенди. Въпреки че бащата на Джими имаше успешна малка софтуерна компания, когато почина, тя фалира, а всичко, което имаше, включително и къщата им, отиде с нея.
Баба Уенди разполагала само с пенсията си, затова им намерила ремарке, в което да живеят, а животът на Джими станал много труден. Колкото и да се стараеше, Уенди не можеше да даде на внука си всички неща, които той беше свикнал да получава, когато баща му беше жив.
Въпреки че е доста възрастен и пенсионер, той си намира работа в пералня, където работи нощна смяна. Но здравето ѝ започнало да се влошава и Джими много се притеснявал за нея. Ако баба Уенди също умре, Джими ще остане съвсем сам на света.
Той започна да плаче много и стана много тих. Уенди решава да го развесели. “Слушай, Джими”, каза тя. “Защо не отидем в парка тази събота?”
И така Джими и баба Уенди отидоха в парка и хвърляха малко топка (баба Уенди хвърляше като момиче), а след това отидоха в сладоледаджийницата. Излязоха и там, на ъгъла, Джими видя бездомния приятел на баща си, Уейн.
“Чакай, баба Уенди!” Джими извика. “Има нещо, което трябва да направя!” Джими се приближи до Уейн и обърна джобовете си навън, но всичко, което имаше, бяха двадесет цента. Той беше много разстроен.
Той казал на Уейн със сълзи на очи: “Съжалявам, Уейн, но имам само двадесет цента!”
“Здравей”, каза Уейн. “Няма страшно! Всеки цент помага! Как е баща ти? Отдавна не съм го виждал наоколо!”
В този момент Джими започна да хлипа и баба Уенди се затича. “Той е мъртъв!” Джими извика. “Той е мъртъв, а ние сме бедни и се страхувам, че баба Уенди също ще умре и аз ще остана съвсем сам!”
Уейн изглеждаше шокиран от новината, че бащата на Джими е мъртъв, а баба Уенди прегърна Джими и обеща, че няма да умре.
Тогава Уейн казал: “Слушай, когато регистрацията на патента ми приключи, ще бъда богат. И обещах на Джон, че ще получи голяма част от парите ми, защото той е инвеститор! Не се притеснявай, ще се погрижа да си наред!”
Баба Уенди поклати тъжно глава и се усмихна. “Благодаря ти”, каза тя. “Много си мила.” Въпреки че не вярваше на нито една дума, тя даде на Уейн адреса им, за да може да се свърже с тях, когато забогатее.
Затова, когато година по-късно Уейн пристигнал до ремаркето им с лимузина и чек за 5 милиона долара, Уенди била потресена. Тя била още по-изненадана, когато Уейн откарал Уенди и Джими в прекрасна луксозна вила на брега на морето, която им купил за 740 000 долара!
“Обещах на Джон, че ще си получи парите обратно” – каза Уейн. “Една мултинационална компания току-що купи патента ми за повече пари, отколкото мога да похарча някога, така че спазвам обещанието си!”
В новата къща здравето на баба Уенди се подобрило значително, а Джими престанал да бъде толкова тревожен през цялото време. Що се отнася до Уейн, той бил щастлив човек и постоянно се отбивал да играе бейзбол и да стреля на обръч с Джими.
