Един ден, докато отива на работа, фризьорката забелязва на улицата красиво бездомно момиче с пронизващи кафяви очи. Той предлага да я подстриже, без да знае, че това скоро ще я накара да намери отново семейството си.
Андрю е 25-годишен фризьор в един от най-добрите салони в центъра на Хюстън. Мечтаеше един ден да има свой собствен салон, но все още спестяваше и се опитваше да научи всички съвети и трикове от сегашния си шеф.
Един ден, докато отиваше на работа, той забеляза на улицата жена, която просеше милостиня. Чистата ѝ бяла кожа веднага привлякла вниманието му, въпреки неподдържаната ѝ светлокафява коса, която почти покривала цялото ѝ лице.
Андрю бръкнал в джоба си и извадил банкнота от пет долара, за да ѝ я подаде. Момичето едва повдигнало глава, докато благодаряло, но Андрю забелязал пронизващите ѝ светлокафяви очи. “Такива красиви очи…” – не можа да се сдържи да не прошепне той.
Като чу това, момичето бързо сведе глава отново. “Бих искал да ти подаря нещо – каза ѝ Андрей. “Ела с мен. Аз работя точно там – каза той и посочи салона, който се намираше само на няколко крачки от нея.
Жената погледна натам, накъдето сочеше Андрей. Това беше салон. Тя бавно се изправи и го последва мълчаливо.
Когато стигнали до салона, там нямало никой. Андрю я помоли да седне на стола за шампоан. “Бих искал да те преобразя”, каза ѝ той.
Докато той миел косата ѝ, жената тихо заплакала, изненадана, че някой я е забелязал и ѝ е предложил да я преобрази безплатно. През последните няколко години, в които живееше на улицата, тя не беше срещала толкова любезен човек.
Андрю я заведе до един от столовете в салона и започна да подстригва косата ѝ. Подстрига кичурите ѝ и ѝ направи многопластова прическа, като подчерта красивите ѝ брюнетски кичури.
Когато приключил, Андрю бил в шок. Тя беше най-красивото момиче, което някога беше виждал, и той не можеше да не се запита защо се е озовала на улицата.
Той завъртя стола към огледалото, за да може жената да се огледа. “Как ти харесва новата визия?” – попита я той.
Тя се просълзи, докато се взираше в момичето, което не можеше да разпознае в огледалото. Тя махна с ръка, за да покрие устата си, преди да разкрие, че не е ходила в салон за красота повече от четири години.
“Много ви благодаря, господине”, каза му тя. “Никога няма да забравя това, което направихте за мен днес.”
“Радвам се, че успях да те направя щастлива. Изглеждаш прекрасно с новата си прическа. Как се казваш?” Андрю реши да я попита.
“Казвам се Меган”, отвърна тя тихо и едва погледна Андрю в очите.
“Много ми е приятно да се запознаем с теб, Меган. Една секунда, само ще си изплакна ръцете в тоалетната”.
За съжаление, когато Андрю се върна, Меган вече я нямаше. Тя остави бележка до гишето, в която пишеше:
“Безкрайно съм ви благодарна, но много се срамувам и ми е неудобно да ви гледам в очите. Благодаря ти!”
Андрю беше леко разочарован, че жената си тръгна, без да каже довиждане. Искаше му се да я опознае по-отблизо. Сега обаче беше твърде късно.
През цялото време, докато работеше, Андрю не можеше да спре да мисли за Меган. По време на обедната си почивка се опита да провери мястото, където я видя да седи за първи път, но тя не беше там.
Няколко дни по-късно той затваряше салона, когато с изненада видя Меган да влиза, но този път с мъж, който изглеждаше на около 50 години. Андрю си помисли, че жената е довела приятеля си, докато не осъзна, че имат същите кафяви очи и коса.
“Дъщеря ми тук ми каза какво сте направили за нея – изведнъж заговори мъжът. “Просто искахме да ви благодарим. Благодарение на вас я намерих”, каза той и протегна ръка, за да я стисне Андрю.
“Щях да седна обратно на мястото, където ме видяхте за първи път, но тогава един от служителите на баща ми ме забеляза. Той направи снимка и тя стигна до баща ми”, разкри Меган.
“В продължение на четири години бях живяла на улицата с покрито лице. Едва сега някой най-накрая ме разпозна и всичко това е благодарение на теб”, каза тя и накрая се усмихна на Андрю.
Андрю се радва, че е помогнал на Меган да намери отново семейството си. Но му беше любопитно защо Меган изобщо се е озовала на улицата, затова реши да попита.
Меган разкрила, че когато била на 20 години, избягала от дома си, за да може да прави каквото си иска с приятелите си. По онова време тя и родителите ѝ постоянно се карали.
По време на последната им кавга Меган изкрещяла на родителите си и им казала, че ги мрази. “Ако можех да избера семейството си, бих предпочела да избера бедни, бездомни родители, отколкото да имам вас двамата!” – казала тя, преди да избяга през вратата.
За съжаление, скоро разбрала, че приятелите ѝ не са добри за нея. Те й влияели зле, така че в крайна сметка тя напълно прекъснала връзките си с тях.
Въпреки това, тя се страхувала да се върне при родителите си, след като им крещяла, така че се озовала на улицата. “Мислех си, че те никога повече няма да ме приемат”, признава Меган.
Докато Меган говореше, Андрю беше запленен от красотата ѝ. Той толкова много искаше да я покани на среща, но осъзна, че това би било неуместно, затова просто ѝ каза, че се радва да ѝ помогне.
Когато Меган и баща ѝ си тръгнаха, тя погледна Андрю с поглед, който той не можеше да разбере. Той се зачуди дали не се опитва да му каже нещо, но скоро се отърси от това, че това е просто неговото въображение.
Скоро обаче намери бележка, която тя очевидно беше оставила на бюрото за него.
Бележката гласеше: “Вторник, 19:00 ч., бар “Саймън”. Очаквам го с нетърпение.”
Андрю се усмихна. Той броеше дните до вторник, когато двойката щеше да отиде на среща. Не след дълго разбраха, че са влюбени, и няколко месеца по-късно се ожениха.
Бащата на Меган беше много благодарен на Андрю, че върна дъщеря му при него. И когато видял потенциала на Андрю като фризьор, решил да инвестира в него, за да може да отвори свой собствен салон за красота.
Заедно с Меган Андрю започнал да управлява собственото си заведение, което в крайна сметка се превърнало в новия салон в града. Двойката заживява щастливо и разширява семейството си, като има деца, за радост на родителите на Меган.
