Иван Петров
Ушната кал далеч не е просто досаден секрет. Нови изследвания показват, че цветът, миризмата и химичният ѝ профил могат да подскажат за болести като Паркинсон и метаболитни нарушения още преди да се появят първите симптоми. Това превръща ушната кал в потенциален биомаркер за ранна диагностика.
Ушната кал, наричана още церумен, е естествена смес от липиди, кератин, секрети от мастни жлези и микроорганизми.
Основната ѝ функция е да предпазва ушния канал от прах, бактерии и вода, като поддържа леко кисела и антимикробна среда.
Нормалният цвят варира от жълто до кехлибарено. Съществуват два основни фенотипа – мокра и суха ушна кал – които се влияят от вариации в гена ABCC11.
Различният цвят, миризма и консистенция на ушната кал могат да разкрият повече, отколкото предполагаме.
Зелен или зеленикаво-сив нюанс може да подсказва наличие на инфекция, черният цвят често е признак на запушване или натрупване на прах, а кафявият с червени нишки може да означава травма в ушния канал.
Миризмата също носи информация – сладникава миризма може да бъде признак за метаболитно нарушение, докато мускусна миризма може да е потенциален маркер за невродегенеративни болести като Паркинсон. Консистенцията има значение: мократа ушна кал се асоциира с определен ген, който влияе върху вида на секрета и микрофлората.
През 2025 г. учени представят модел за диагностика на Паркинсон, базиран на летливи органични съединения от ушния канал.
В извадка от 209 души алгоритъмът успява да отличи болни от здрави с приблизително 94% точност. Идентифицирани са маркерни съединения като етилбензен, 4-етилтолуен и пентанал. Други проучвания свързват полиморфизмите на ABCC11 с типа ушна кал и ушната микробиота, което може да има отношение към локални възпаления и инфекции. Съществуват и публикации, описващи как ушната кал натрупва стабилни биомаркери, които подпомагат скрининг за редки метаболитни разстройства като MSUD и алкаптонурия.
Данните за Паркинсон са предварителни и изискват валидиране в по-широки популации. Възраст, диета, генетика и среда влияят върху състава на ушната кал, а причинно-следствените връзки не са напълно ясни. Някои популярни твърдения като директна връзка между тип ушна кал и риск от рак нямат убедителна подкрепа. Въпреки това интересът на научната общност расте, защото ушната кал е лесно достъпна и неинвазивна проба.
Практически, ако установите необичаен цвят, миризма или обилно количество ушна кал, не се паникьосвайте – може да е просто инфекция или запушване. Ако тези промени са постоянни, потърсете УНГ специалист. За болести като Паркинсон или метаболитни нарушения такива тестове все още не са стандартни, но могат да станат важен компонент на бъдещите диагностики. Поддържайте добра ушна хигиена и се консултирайте с лекар при болка, замайване или намалена слухова функция.
Ушната кал далеч не е просто досаден секрет – тя е набор от биомаркери, които учените започват да разчитат. От гена ABCC11 и типа ушна кал до специфични миришещи молекули, всичко това може да помогне за ранно откриване на болести като Паркинсон, метаболитни разстройства и други. Въпреки че сме още в началото, изследванията дават надежда, че прост и неинвазивен метод може да се използва в бъдеще.
Последно обновена на 17 септември 2025, 09:47 от Иван Петров