Майкъл се е посветил на това да завърши образованието на бедните деца в своя град. Работи в магазина за хранителни стоки през нощта, за да го осъществи. Разбира се, не е очаквал някой тайно да му подхвърли в джоба чек на стойност 50 000 долара.
През 80-те години на миналия век Гелдвил е процъфтяващ град. Беше добре планиран град с чудесно време и всички искаха да се преместят там навремето.
Но откакто автомобилната фабрика беше затворена, всичко тръгна надолу. Това предизвика нестабилност в икономическата екосистема, тъй като много предприятия бяха свързани с голямата автомобилна компания. Много предприятия се сринаха. Хората трябваше да се преместят от града, за да намерят по-добри възможности.
Политиците също не помогнаха. Всеки използвал името на Гелдвил, за да прокарва политическите си планове, но нищо не било направено, за да се възроди изгубената му слава. Институциите, включително жилищното строителство и образованието, се сриват.
Поколение по-късно Гелдвил е известен като град, в който цари бедност. Политиците все още използвали името на града като пример за престъпност, неграмотни хора и лоша култура.
Майкъл не вярваше нито за миг в нито една от тези реторики.
29-годишният Майкъл е роден в същия град в семейството на Стив и Ела. Стив и Ела са били педагози. Стив е бил професор по социология, а Ела – учителка по английски език.
Докато расте, Майкъл вижда упадъка на Гелдвил. За щастие родителите му помагат да се ориентира в него и го предпазват от хаоса.
“Когато привързаността на човек към обществото е отслабена от обстоятелствата, се проявява престъпността” – напомняше Стив на Майкъл всеки път, когато във вестника се появяваше поредната история за Гелдвил.
“Престъпността е продукт на социалния излишък” – Владимир Ленин. На някои хора просто им липсва благодарност за това, което имат – намесваше се Ела.
“Този цитат звучи хубаво, но е много едностранчив. Не пренебрегва ли значителен фактор на късмета и обстоятелствата?” “Не, не. Стив щеше да отвърне.
“Късметът е толкова удобен инструмент за справяне с проблемите, нали?” Ела щеше да извърне очи.
Младият Майкъл щеше с интерес да слуша отзад-напред интелигентните дебати на родителите си. “Иска ми се всяко дете да има родители като моите. Толкова много неща може да научи от тях” – мислеше си той. Това го оформя и вдъхновява да стане учител, когато порасне.
Въпреки че Майкъл е надарен със знания и вродено желание да преподава, той не се справя добре финансово. Може би градът го е затрил или отдадеността му към родителите и учението не е оставила място за самоусъвършенстване.
След като губи родителите си, Майкъл остава в Гелдвил и посвещава живота си на преподаването. Той вярвал, че образованието е единственият начин следващото поколение да се спаси от бедността.
Тайно мразел себе си за това, че не се е интересувал от парите. Но това чувство щяло да бъде изместено от отдадеността му да обучава младежите в обхванатия от бедност град.
През първите пет години той обучава студенти от университета и им помага да си намерят добра работа в града. По-късно обучава ученици от гимназията, за да постъпят в добри колежи. Но знаел, че трябва да работи на най-ниско ниво.
Затова Майкъл си устройва палатка в незавършения и изоставен жилищен проект в района. Той преподава на деца, чиито родители не могат да си позволят училище.
Майкъл покривал учебната програма на местния образователен съвет. Все пак той отделял време да преподава и за неща от реалния живот. Искал децата да са наясно с обстоятелствата, в които живеят, и с възможностите за подобряване на живота им.
Майкъл знаел, че за да могат децата официално да завършат образованието си, трябва да се обвърже със системата на държавното образование в района. Бюрокрацията била разочароваща и свързана с много пари.
Той решава сам да събере парите. През деня преподавал, а през нощта работел в магазин за хранителни стоки по инвентар. След като подреждал рафтовете и обслужвал дългите опашки от клиенти, се прибирал вкъщи на разсъмване и едва заспивал за няколко часа. Този цикъл се повтарял всеки ден и се превърнал в негов живот.
До една сутрин, когато Майкъл се прибира вкъщи и открива плик в джоба си.
Той не си спомняше да е бил там тази сутрин.
Майкъл бил изморен, но бил твърде любопитен, за да остави плика.
Никога не беше виждал толкова голяма сума, изписана на чек. Той забеляза, че чекът е подписан от собственика на магазина за хранителни стоки, г-н Воловиц. Той се притесни.
“Случайно ли взех чека? Ако господин Воловиц разбере, ще загубя работата си. Не мога да позволя това да се случи.”
Майкъл реши да върне чека веднага. Той даде на децата ранна почивка от училище, тъй като г-н Воловиц напускаше магазина рано вечерта, преди да започне смяната му.
“Г-н Воловиц?” Майкъл се втурна в кабинета на собственика.
“Майкъл, нали?” Господин Воловиц каза, когато се канеше да излезе от офиса. “Какво става, сине?”
“Господине, бих искал да се извиня. Вчера… мисля, че… не знам как… може би не бях в най-доброто психическо пространство…”
“Става въпрос за проверката, сине?”
Майкъл се изненада. Той кимна: “Да, господине.”
“Бях дошъл на тайното си нощно посещение преди няколко нощи. Правя го често, за да проверя дали служителите ми не се бавят. И те видях да дремеш.”
Майкъл беше смутен. Той дори не забеляза кога е заспал на работа. Вероятно изтощението го беше налегнало. Той се разплака и каза:
“Съжалявам, г-н Воловиц. Не знам как се случи това. Надявам се да ми простите и да не ме уволнявате. Тази работа означава много…”
“О, добре, че ми напомнихте. Уволнен сте – каза господин Воловиц и се засмя.
“Умолявам ви, господине. Не мога да ви го обясня, но тази работа ми е нужна. Не съм имал намерение да открадна чека. Не мога да си обясня как е трябвало да се случи…”
Никога не забравяйте хората, които ви помагат.
Опитът на Майкъл да обясни беше прекъснат от смеха на господин Воловиц: “Хахаха. Ти не разбираш, нали, сине? Не е нужно да обясняваш нищо. Твоите любезни колеги вече ми казаха всичко”.
Майкъл се замисли за колегите си, които наистина бяха изключително любезни. Имаше дни, в които не разполагаше с достатъчно пари, за да си купи обяд, нито дори с енергия, за да се впусне в светски разговори.
Трудолюбивата група служители винаги го подкрепяше.
“А сега престани да се вълнуваш и слушай – настоя господин Воловиц.
Майкъл избърса сълзите си и се вслуша внимателно.
“Този чек беше сложен в джоба ти снощи от един от твоите колеги по мое нареждане. Тези пари са за образованието на децата.”
“Също така, ти няма да знаеш това, но аз познавах родителите ти. Стив и Ела ми помогнаха, когато загубих баща си. Напътстваха ме да започна бизнес и ми казаха колко е важно да поддържам бизнес за нашата пропадаща общност.
“Когато разбрах, че си техен син, се изненадах, че работиш на минимална заплата. Тогава мениджърът ти ми каза какво правиш. Колегите ти също дойдоха в кабинета ми и ме молеха да не те уволнявам. Те ми разказаха докъде си стигнал, за да осигуриш образованието на нашите деца.
“Искам да ти кажа, сине. Гордея се с теб. Родителите ти също биха били много горди.”
Като чу това, Майкъл не можа да сдържи сълзите си. Господин Воловиц го прегърна, докато не се оправи.
“Сега се прибирай у дома, сине. Подремни и измисли план за утрешния ден. Ти имаш сърцето на родителите си. Сигурен съм, че притежаваш и тяхната интелигентност. Използвай парите разумно, за да направиш промяна. Не е нужно да идваш на работа тази вечер, нали? Не забравяй, че си уволнен – каза господин Воловиц с усмивка.
Майкъл се върна с благодарност към господин Воловиц, към мениджъра си и към колегите си. Но когато се прибра вкъщи, го очакваше друга изненада.
Отвори вратата и не можа да разпознае къщата си. Подовете бяха чисти, килимите – прахосмукачка, кухнята – подредена, а леглото – оправено. Майкъл бил смаян. Тъй като работел непрекъснато, никога не успявал да обърне внимание на дома си.
Оказало се, че сред учениците се разчуло, че учителят им работи нощна работа. Една от ученичките била племенницата на колегата на Майкъл. Колегите бяха измъкнали ключа от джоба му. Заедно с децата планирали да изненадат Майкъл, като почистят дома му.
Майкъл е трогнат от жеста на учениците си. Но най-важното е, че той осъзнава, че чувството за общност все още е силно. Това го мотивирало да се справя по-добре.
Той работи усилено върху план за съживяване на своя град. Използвал част от парите, за да се обвърже с държавното училище, а останалите използвал разумно, за да открие училище.
Майкъл призовал общността да привлече инвеститори за училището. Един от първите инвеститори бил г-н Воловиц. Не само той, бившите ученици на Майкъл също помогнали на усилията му да събере средства и да изгради осведоменост за новото училище на Хар.
Няколко години по-късно училището в Гелдвил се превръща в едно от най-добрите училища в щата. Майкъл се превръща във важно име в историята на възраждането на града.
