Всички студенти по музика от малка академия в малък град се подготвят за държавно състезание. Шахназ, новата ученичка по пиано, смело композира песен, която нейният учител осмива. Но Шахназ го принуждава да научи голям урок.
— Помнете, това състезание е изключително ексклузивно. Ще има само няколко селекции, за да стигнете до финалния кръг със съдиите. — обясни директорът на музикалната академия г-жа Паломино. — Но се надявам всички вие да дадете най-доброто от себе си и да направите нашата академия да изпъкне!
Директорката разказа за държавно състезание от най-добрите музиканти в страната и областта, които ще журират селекциите. Имаше парични награди и евентуално стипендия за музикално училище.
Но основната идея беше да започнат в индустрията и директорката на малката музикална академия в техния малък град призова всички студенти да участват, дори и шансовете да бъдат приети да са малки. Всички учители също композираха музика, за да участват в конкурса, тъй като беше отворен за всеки.
Шахназ, новата студентка от имигрантско иранско семейство, която се беше преместила в Америка само преди 2 години, взе присърце думите на директорката и вложи душата си в композицията. Тя искаше да се докаже. Беше се научила да свири на пиано в Иран, но родителите й я записаха в академията, за да може да намери приятели и да усъвършенства своя вече приличен английски.
Всички деца трябваше да усъвършенстват и подобрят своите композиции с помощта на своите учители. Шахназ беше в класа на г-н Брукс. За нещастие, той беше човек със собствена значимост, който изглежда гледаше с пренебрежение на всички останали, с изключение на няколко студенти.
Той никога нямаше какво да каже на Шахназ, освен ако не беше коментар за акцента й, но това не й попречи да иска да го впечатли. Той беше добър пианист и можеше да я научи на много. Тя се надяваше, че композицията й най-накрая ще разчупи леда помежду им.
— Добре. — каза г-н Брукс по време на един от уроците си. — Време е за песента на Шейн.
Той винаги произнасяше името й погрешно, въпреки че Шахназ го поправяше всеки път.
— Шахназ, г-н Брукс. — каза тя с акцента си.
— А, добре. Да, разбира се. — отхвърли г-н Брукс. — Тук сме американци. А сега върви да свириш.
Шахназ седна на пианото и започна да движи сръчно пръстите си. Беше се упражнявала много, след като композицията й беше готова, и почти можеше да я изсвири наизуст. Не само това, тя добавяше и думи, красиво стихотворение за това, какво е да си нов на различно място и как се надява животът да стане по-лесен.
Песента свърши, преди тя да се усети, и очите й светнаха при лицата на съучениците й. Беше ясно, че я харесаха и бяха впечатлени, но накрая Шахназ погледна г-н Брукс, който въздъхна драматично.
— Шейн, не бива да пееш. Това не е American Idol. — засмя се той на себе си, изправяйки се. — Съдиите на това състезание няма да се интересуват от текстове – ако така или иначе ги разберат – те ще се интересуват само от композицията и честно казано, направи много грешки. Както е сега, това е пълен боклук.
Класът започна да мърмори притеснено. Шахназ се намръщи:
— Но вие можете да ми помогнете, г-н Брукс. Къде направих грешка? Какво бихте променили?
Г-н Брукс се засмя подигравателно.
— О, дете. Нямаме време да коригираме всички грешки. Ти си в тази академия от една година. Трябва да имаш по-добър усет за пианото. От друга страна, не всеки може да бъде дете чудо като Бях. — въздъхна той отново драматично. — Ще занеса нотите ти вкъщи и ще ги поправя. Сега, нека чуем, о, песента на моята скъпа Пола. Моля те, ела тук и изчисти ушите ми с твоя талант.
Г-н Брукс сбърчи нос и размаха ръце, така че Шахназ да се отдалечи от пианото и Пола да заеме мястото. Цялата ситуация не й харесваше. Г-н Брукс трябваше да й помогне, а вместо това й се подигра пред класа.
Но майка й би се възмутила, ако тя отговори на учител.
— Шахназ, ние сме нови тук и американците вече не харесват хора, които приличат на нас. Не си създавай проблеми. Сега яж, яж. — казваше тя.
И така, Шахназ остана тиха през останалата част от часа, слушайки внимателно обратната връзка, която г-н Брукс даде на другите ученици. След часа някой я потупа по рамото. Това беше Фред, друг от любимите ученици на г-н Брукс, който беше получил само похвали от него за композицията си.
— Хей, Шахназ. — произнесе той името съсредоточено, сякаш не искаше да бърка. — Много харесах песента ти.
— Наистина ли? — попита тя и повдигна вежди.
— Да, беше невероятно и текстовете бяха брилянтни. — продължи Фред и се намръщи за момент. — Не слушай г-н Брукс. Мисля, че просто трябва да настроиш фино някои неща, но песента ти трябва да се чуе така, както искаш. Г-н Брукс изглежда е малко предубеден към теб, така че не му обръщай внимание.
— Той е расист. — добави Шахназ това, което Фред не беше.
Той повдигна едното ъгълче на устата си и кимна.
— Да, но те няма да направят нищо за него. Няма да го уволнят, защото той спечели няколко награди преди години. Както и да е. Както и да е, следващата ще бъде г-жа Шулц, а тя е най-добрият учител в целия град. — той каза.
— Имаш ли коментари за моята песен? — учуди се Шахназ.
— О, добре. Не много. — каза Фред, започвайки да се усмихва, докато обясняваше мислите си. Те навлязоха дълбоко в музикалния жаргон и той говореше бързо, но Шахназ разбираше много добре английски.
— Благодаря ти много, много! — каза му тя, усмихвайки се.
На Фред му отне секунда, за да отговори и на Шахназ му се стори, че се изчервява. Но той внезапно поклати глава и каза:
— Да, няма проблем. — После махна с ръка и се отдалечи.
Състезанието беше след месец, така че Шахназ направи всичко и попита други съученици какво мислят. Всички те имаха страхотно мнение и само няколко предложения за подобрения. Най-после изтече крайният срок за изпращане на всички композиции.
За щастие Шахназ имаше близка приятелка, Сара, дъщеря на техните съседи. Тя реши да помогне за записа и качването на всичко, което Шахназ трябваше да изпрати за конкурса, и й пожела успех.
***
Изминаха два месеца, докато излязат резултатите, а директорката посъветва всички да не се обезсърчават, защото няма много свободни места. Но онази вечер дойде Сара и те опресниха уебсайта милион пъти, преди да излезе списъкът.
— Ахххх! Сара извика и скочи из стаята на Шахназ, привличайки вниманието на семейството.
Но тя беше зашеметена пред компютъра си.
— Това е невъзможно. — каза тя на приятелката си, забелязвайки родителите й да тичат към стаята.
— Влезе ли? — попита баща й на фарси.
— Да, татко! — тя отговори.
Майка й започна да се моли и извика брат си Амир да празнува с тях. Музиката започна бързо и баща й започна да танцува, показвайки на Сара и останалата част от семейството своите „страхотни движения“.
На следващия ден беше голям празник в музикалната академия. Г-жа Паломино постави “Поздравления, Шахназ!” надпис на входа и всички ръкопляскаха, когато влезе.
— Ти си невероятна, Шахназ! — много извикаха, само някои успяха да произнесат името й правилно.
Г-жа Паломино се втурна към нея, разкривайки, че тя е единствената избрана от техния град. Не беше виждала всички други имена, така че тази информация беше шокираща. По време на суматохата тя видя Фред да пляска в ъгъла.
Той беше също толкова талантлив като нея — повече според мнението на г-н Брукс — но щастието му докосна нещо в сърцето й. Пола също аплодира, но беше по-сдържана. Всички се върнаха към уроците си, а господин Брукс отказа да я погледне.
— Г-н Брукс, един от вашите ученици се включи в състезанието. — каза Фред неочаквано. — Не се ли гордеете? Няма ли да кажете нищо?
Лицето на г-н Брукс сякаш почти позеленя, но той прочисти гърлото си и започна урока, без да каже дума на Шахназ. Всички останали деца завъртяха очи, знаейки, че той просто завижда.
Сигурно е толкова ужасно да си огорчен възрастен, помисли си Шахназ, но все пак се вслуша в неговия урок.
***
Денят на състезанието пристигна и нейното семейство, Сара, повечето деца от музикалната академия и толкова много хора бяха там. Г-н Брукс не се беше стоплил към нея след избора й, дори когато тя се опита да му зададе въпроси. Той просто изсумтяваше, отговаряше рязко и се опитваше да продължи. Беше детинско и ужасно, защото тя знаеше, че той би се зарадвал, ако бяха избрали Пола или Фред.
От друга страна и той изпрати композиция. Може би беше ядосан, че едно дете е било предпочетено пред него. Все пак Шахназ беше изпратила специална покана до г-н Брукс. Надяваше се той да дойде, защото имаше какво да каже.
След часове на чакане с нерви на ръба и майка й, която се занимаваше с дрехите й, Шанхаз беше извикана на сцената и й беше даден микрофонът за секунда.
— Написах тази песен за моето семейство, което се постара да ми даде по-добър живот. — започна Шахназ. — Но я написах и за хората, които не ни виждат, като моя учител по пиано, г-н Брукс. Хора като него виждат кожата ни и ни отхвърлят. Но те не могат да ни съборят или да угасят светлината ни. Надделяваме, защото идваме от място, където сме се борили. Виждали сме истинска тирания. Смеели сме се и сме обичали в лицето на невероятна тъга, защото това беше единственият начин да оцелеем. Ще продължим да оцеляваме и се надявам да намерите вдъхновение в тази песен.
Публиката ръкопляска, но бързо утихна, когато Шанхаз започна. Нейната мелодия започна тъжно и се градеше, докато аудиторията не беше изпълнен със сложна композиция, която никой не можеше да отрече. Нейните текстове само помогнаха да се подчертаят нотите. След това песента се забави и завърши на висока нота.
Настъпи мълчание за секунда, след това бурни аплодисменти и овации. Очите на Шахназ се насълзиха, когато погледна към семейството си, седнало до Сара и Фред. Тя се поклони, изрече думите „благодаря“ и слезе от сцената. За секунда тя видя г-н Брукс, също изправен и аплодиращ. Но в изражението му все още имаше злоба.
***
— Мразя, че не спечели! — каза Пола, почти изръмжавайки, но усмихната в следващия им час. Шахназ беше заобиколена от съучениците си точно преди урока им по пиано.
— Знам, но победителят беше много по-добър. — каза тя, свивайки рамене.
— Да. — кимна Фред. — Той обаче вече има стипендия за Джулиард. Изглежда несправедливо.
— На всички беше позволено да се състезават. — добави друг човек.
— Второто място все пак е страхотно! И хората вече знаят името ти! — добави Фред и всички се съгласиха.
Г-н Брукс влезе и ги прекъсна. Шахназ видя Фред, седнал до нея, да вдига телефона си. Всички трябваше да го пуснат в безшумен режим преди час.
— Добър ден на всички. — започна учителят им и въздъхна. — Шахназ, е, поздравления. Справи се много добре.
— Благодаря ви, г-н Брукс. — каза тя и се усмихна, че той се е опитал да произнесе името й правилно.
— Добре, да започваме. — каза той.
— Изчакайте! — прекъсна го Фред и изтича до радиото в класната стая. Той го включи и от него се понесе песента на Шахназ, шокирайки всички.
Тя се усмихна, малко смутена. Сара имаше идеята да качи своя запис на музикални стриймъри, а Фред го беше изпратил на радиостанциите. Току-що беше получил съобщение, че песента е включена. Целият клас я слушаше, докато й се усмихваше широко.
Тя видя г-н Брукс леко да движи главата си към мелодията, преди да се усети.
“Малко напредък!” — помисли си тя щастливо.
