Ученик от гимназията преписва отговорите на свой съученик по време на последния изпит, за да получи висока оценка на теста. Не след дълго той съжалява за действията си, когато кармата го кара да научи урока по трудния начин.
Алекс бил типичният 15-годишен безразсъден тийнейджър, който ходел на училище само за да се забавлява с приятелите си, момичетата и да прави шеги на зубрачите от класа.
Дори в този момент, когато наближаваха последните изпити, не му пукаше да докосне учебниците си. Вярваше, че му остава много време, а дори и да не му оставаше, винаги можеше да изнуди някой от съучениците си да му помогне по време на изпитите, особено любимата му мишена: Уил.
Уил беше срамежливо и тихо дете и един от най-добрите ученици в класа си по отношение на науката. Той произхождаше от скромен произход и работеше усилено, за да може един ден да осигури на родителите си по-добър живот. Посещаваше часовете навреме, беше дисциплиниран и никога не отказваше на всеки, който го помолеше за помощ.
Алекс винаги се възползваше от добротата на Уил, като преписваше домашните му и в крайна сметка получаваше отлични оценки. Всички в класа били изненадани, че Алекс винаги получава добри оценки, въпреки че изобщо не учи.
Но Уил знаеше истината; той знаеше, че Алекс редовно преписва работите му. Затова един ден отишъл при Алекс и му казал: “Виж, Алекс. Нямам нищо против да ти помагам, но не ми харесва как преписваш работата ми. Това не е честно.”
Алекс се усмихна. “О, наистина? Съжалявам, Уил, но ще преписвам домашните ти, независимо дали ти харесва, или не”.
“Но това е измама, Алекс. А аз няма да помагам на измамници. Отсега нататък няма да споделям домашните си с теб”, каза Уил твърдо.
Алекс го погледна сърдито. “Какво каза преди малко? Осмели ли се да кажеш, че няма да ми помагаш?”
“Да, чухте правилно. Отсега нататък няма да ти помагам”, уверено отвърна Уил.
Алекс направи крачка напред към Уил и го погледна право в очите. “Ще те изхвърлят от това училище, ако не ми помогнеш, Уил. Не забравяй, че моите родители са настоятели на училището, а ти си само стипендиант. Бедните ти родители не могат да си позволят да те изпратят в ново училище”.
Уил искаше да каже на Алекс право в очите, че никога повече няма да му помогне, но в този момент нямаше избор. Знаеше, че родителите му не могат да си позволят да го изпратят в ново училище, особено по средата на семестъра. Затова не каза нищо на Уил. Просто стоеше там тихо с наведена надолу глава.
От друга страна, Алекс го погледна и започна да се смее. “Какво стана, бедни ботанико? Защо сега не казваш нищо? Е, мисля, че си си научил урока. Така че, запомни, не смей да ми отказваш за домашното. Всъщност аз трябва да съм първият, който ще я получи, след като я свършиш”.
Уил кимна с глава и се канеше да си тръгне, но тогава Алекс го спря. “Чакай, още не съм приключил с говоренето.”
“Какво искаш сега?” Уил го попита, раздразнен.
“Не се дразнете толкова, Уил”, каза му Алекс с крива усмивка на лицето. “Трябва да ми помогнеш и на изпитите!”
“Какво, по дяволите! Няма как да го направя!” Уил отвърна.
“Не забравяй, Уил. Стипендията ти, бедните ти родители…” Алекс веднага отговори.
Уил въздъхна. “Добре, ще ти помогна.”
“Това е добър съученик, Уил”, каза му Алекс и си тръгна.
Уил не искаше да помага на Алекс. Знаеше, че ако му помогне веднъж, той ще го тормози отново и отново. Затова му хрумна един план. На следващия ден той отиде направо при класната им ръководителка, госпожа Матюс, и ѝ разказа всичко. Госпожа Матюс извади листовете с домашните им и с изненада видя, че работите им са идентични.
“О, Боже. Не мога да повярвам на това! Това момче е преписвало отговорите през цялото време! Нищо чудно, че е дошъл и е предал задачите си в последната минута. Знаеше, че учителите ще бързат да довършат корекциите преди крайния срок и няма да могат да проверят щателно за плагиатство”, разказва тя на Уил.
“Трябваше да ви кажа по-рано, госпожо Матюс, но се уплаших, защото той ме заплаши, че ще ме изгони от училище – каза ѝ Уил.
“Не се притеснявай, Уил. Аз ще се погрижа за това. Освен това няма как да те изключат от училище. Познавам добре родителите на Алекс. Вероятно не са наясно какво върши този пънкар зад гърба им. Не се притеснявай, просто се прибери вкъщи и се подготви за последния изпит”. Госпожа Матюс му каза. Уил въздъхна с облекчение и се прибра вкъщи.
На следващия ден госпожа Матюс каза на учениците, че скоро няма да задава домашни, за да не тормози Алекс Уил, но реши да даде урок на Алекс в деня на последния изпит.
Вместо да направи въпросите си теоретични, тя ги направи с избираем отговор и разбърка възможностите за всеки въпрос. Когато Алекс преписвал отговорите в деня на изпита, той не забелязал, че вариантите са различни за всеки въпрос. И когато излезли резултатите, той получил петица, а Уил – шестица.
Алекс изпадна в ярост, когато видя резултатите. Отишъл направо при Уил и го хванал за яката, крещейки: “Идиот! Промени ли отговорите си в последния момент? Как така ти имаш петица, а аз – петица?”
Уил нямаше представа, че вариантите са разместени. Той погледна Алекс, объркан. “Какво? Как е възможно това? Наистина не съм променил нито един отговор, кълна се”, каза той на Уил.
“О, наистина? Тогава защо получих петица?” – изкрещя той на Уил.
“Нека ти кажа как” – каза на Алекс един глас отзад. Когато се обърна, за да види кой е, той видя баща си, г-н Олсен и г-жа Матюс да го гледат. Той веднага махна ръката си от яката на Алекс.
“Татко, ти?” – попита той изненадан.
“Не съм очаквал това от теб, Алекс! Измамваш на изпитите и заплашваш учениците зад гърба ми?! Добре, че госпожа Матюс разбърка отговорите за всяка работа. Иначе нямаше да разбера” – каза му господин Олсен.
Алекс се заинати: “Татко, аз… Съжалявам – каза той.
“Няма да слушам нищо, Алекс. Трябва да бъдеш наказан за това”, каза той на Алекс и го отведе направо в кабинета на директора.
“Господине, моля ви да отстраните Алекс за един месец и да му дадете нови задачи на мястото на тези, които е преписвал до този момент. Също така се уверете, че всичко има краен срок. Той заслужава да бъде наказан за това, което е направил”.
“Но татко, това е много”, отвърна Алекс.
Господин Олсен го погледна и след това погледна към директора. “Всъщност, сър, удължете наказанието с три месеца и му дайте два пъти повече задачи. Не мисля, че той се чувства виновен за това, което е направил”, каза той на директора.
Алекс не довърши изречението си. Той стоеше мълчаливо, защото знаеше, че ако каже нещо повече, това само ще увеличи проблемите му. “Да, татко, ще направя това, което казвате”, каза той на г-н Олсен с тих глас.
В крайна сметка Алекс беше отстранен от училище за три месеца с два пъти повече задачи, отколкото беше преписал от Уил. А също така от него беше поискано да се извини на Уил пред всички ученици.
