Зъл ученик тормози свой съученик само защото последният не е достатъчно богат, за да си позволи нови дрехи. Не след дълго кармата го постигнала.
Антъни имал проблемно детство. Баща му, Джеймс, бил безработен и агресивен мъж, който често крадял пари от къщата, за да финансира пристрастията си към хазарта и алкохола. Един ден, докато Антъни и майка му Клара пазарували, Джеймс избягал с всички пари, които Клара била спестила и държала вкъщи.
След като изгубила всички спестявания, Клара трудно се справяла с разходите и не можела да плаща наема, така че те били изселени от дома си и трябвало да живеят известно време на улицата.
В крайна сметка обаче тя успява да си намери нова работа в шивашка фирма. Тя не ѝ плащала много, но била по-добра от предишната ѝ работа и поне можела да си позволи да плаща за обучението на Антъни и за малък дом.
Антъни се радваше, че вече постепенно се връщат към нормалния живот, но точно когато всичко изглеждаше, че си идва на мястото, на вратата му почука друга неприятност: училищният побойник Марк.
Всеки път, когато Марк виждаше Антъни, не пропускаше възможността да го унижи. Антъни беше срамежливо и тихо дете, което не говореше много с никого, затова всеки път, когато Марк го видеше, той крещеше с пълно гърло:
“Всички, вижте, това е чудакът Антъни. Никой не говори с него, а това момче е толкова бедно, че дори бедността се страхува от него”.
От друга страна, Антъни никога не отвръщаше на удара, защото не искаше да влиза в безполезни битки и да си навлича неприятности. Знаеше, че майка му работи усилено всеки ден, за да свързва двата края. Но един ден Марк преминал границата, което принудило Антъни да проговори.
Беше годишният празничен ден и от всички ученици се очакваше да се облекат подходящо в чисто облекло. Всички в училището бяха дошли облечени в скъпи тоалети.
Антъни не можеше да си позволи нови дрехи, затова носеше риза, която майка му беше ушила от стара риза, която ѝ беше дал шефът ѝ. Тя не беше толкова добре изработена, колкото бихте очаквали да бъде една нова риза, но Антъни я хареса.
Той с радост отиде в клас и седна в ъгъла. За нула време Марк забеляза Антъни и започна да му се подиграва. “Ей, чудак, защо се криеш в ъгъла? И защо си облечен с такива стари дрехи?” – изкрещял той от другия ъгъл на класа.
Както обикновено, Антъни го игнорираше и не пророни нито дума. Но Марк не беше готов да се откаже. Той извика приятелите си и всички започнаха да хвърлят хартиени топчета по Антъни, който стана и седна на друго място, за да ги избегне.
Но Марк не се спря. Този път той отишъл до бюрото на Аноти и хвърлил вода върху лицето му. “Ти, гад! Мислиш си, че си умен, като ни избягваш?” – изкрещя той гневно на Антъни.
Антъни просто стоеше неподвижно. Не произнесе нито дума, а Марк отново му се подигра. “Защо не отговаряш, просяко? Добре, кажи ми едно нещо, майка ти също ли проси на улицата? Тази риза за теб ли я е взела, докато е просила? Защото изглежда отвратително!”
През цялото време Антъни запазваше спокойствие, но в този момент изгуби самообладание и изкрещя на Марк: “Млъкни, богаташко отроче. Не смей да кажеш и дума за майка ми!”
Марк се засмя. “О, наистина? Какво ще направиш? Ще се оплачеш на учителя, а? О, Боже, страх ме е. Ще ме накажат.” Докато Марк казваше това, всички негови приятели започнаха да се смеят на Антъни.
Очите на Антъни се напълниха със сълзи, но той не се разплака. “Един ден ще съжаляваш за това” – каза той на Марк с тих глас. “Тези приятели, които днес са с теб, ще те напуснат, почакай и ще видиш”.
Марк въздъхна и извърна очи. “Чакай, какво каза? Наистина ли мислиш, че приятелите ми ще ме напуснат? Погледни себе си. Облечен си с мръсна риза, изглеждаш грозно и най-важното – беден си. Аз съм богат и известен. Приятелите ми никога няма да ме изоставят.”
Въпреки че преди това Антъни беше събрал смелост да говори, в този момент не можеше да контролира сълзите си. Той се измъкна от класа, защото не искаше да плаче пред Марк и приятелите си.
Минаха два месеца от този инцидент и Марк и Антъни вече не бяха в един и същи клас. Животът на Антъни стана по-добър, не само защото Марк вече не беше в класа му, за да го тормози, но и защото майка му си беше намерила добра работа и сега можеха да си позволят да живеят комфортно.
Освен това Антъни вече можеше лесно да си позволи нещата, които преди не можеше да си позволи. Той носеше по-добри дрехи от Марк и дори имаше по-добри джаджи от него. Така бавно Антъни става популярен в училище и приятелите на Марк го напускат заради Антъни.
Марк се опитал да тормози Антъни няколко пъти с надеждата, че приятелите му ще се присъединят към него, но те не го направили и сега Марк останал сам. Той обядваше сам и никой не говореше с него, защото вече не беше популярен.
Един ден, докато Антъни минавал покрай съблекалнята, видял Марк да плаче. Марк държеше в ръцете си лист хартия и сълзите се стичаха по лицето му всеки път, когато погледнеше към него. В един момент Марк смачкал хартията и я хвърлил в кошчето за боклук.
Антъни искаше да утеши Марк, но се страхуваше, че Марк ще се нахвърли върху него. Затова стоял тихо, докато Марк си тръгнал. Щом забеляза, че съблекалнята е празна, той бързо отиде до кошчето за боклук и вдигна хартията. Но когато прочете написаното на нея, не можа да повярва на очите си.
Бележката беше пълна със злобни коментари за Марк и за това как е тормозил други ученици в училище. Ако беше някой друг, най-вероятно щеше да сподели това с класа и да се подиграе на Марк, но Антъни се справи по свой начин.
На следващия ден той отишъл при Марк и му казал: “Прочетох онази бележка, която те разплака. Надявам се, че си научил урока си.”
“Не ме интересува дали си я прочел, Антъни”, каза Марк след кратка пауза. “Аз така или иначе планирам да напусна това училище. Нямам приятели и всички ми се присмиват. Не искам да оставам тук.”
Антъни го прегърна силно. “Не е нужно да ходиш никъде, Марк. Знам, че не си лош човек. Моля те, не напускай училището.”
“Чакай, какво? Искаш от мен да остана? И току-що ме нарече мила?” Марк попита объркан.
“Да, чул си правилно, Марк. Не искам да си тръгваш. Искам да станеш по-добър човек и да спреш да тормозиш другите”.
Добротата на Антъни предизвика сълзи в очите на Марк. “Съжалявам, Антъни. Сега осъзнавам колко ужасно трябва да си се чувствал тогава, сега, когато съм сам. Никога повече няма да тормозя никого, никога, обещавам”.
“Знам, Марк”, каза Антъни и избърса сълзите на Марк. “Всички правим грешки. Всичко е наред. Осъзнал си грешката си и това е единственото, което има значение. Хайде сега да отидем в клас.”
След този ден Марк никога не тормозеше никого и стана близък приятел на Антъни.
