Възрастна жена, която е загубила почти всички, които е обичала, намира нова обич в най-добрата приятелка на внука си и шие рокля за бала за нея. Години по-късно момичето неочаквано я вика в болница и я моли да я държи за ръката по време на раждане.
За повечето хора в нейния квартал Тили, на 70, беше заета жена, която винаги беше на крак, правейки едно или друго и никога не общуваше със съседите си.
Те знаеха, че има внук, Харпър, който отглеждаше сама, след като единствената й дъщеря и зет й загинаха в автомобилна катастрофа. Тъй като съпругът на Тили беше починал отдавна, а покойният баща на Харпър беше сирак, тя беше единствената, която остана на момчето.
Но докато Тили се бе намесила да се грижи за него, тя мълчаливо се бореше и със собствената си мъка. Когато Харпър спеше, тя седеше сама с часове със снимката на дъщеря си и плачеше.
— Трябваше да съм аз, скъпа! — казваше тя на покойната си дъщеря. — Бог беше несправедлив. Трябваше да вземе мен, а не теб!
С течение на годините малкият Харпър стана тийнейджър, а Тили се научи как да се справя с болката. Реши да се стегне заради внука си. Но цялата тази болка я направи раздразнителна и необщителна.
Тили не обичаше да общува с никого, освен с Харпър. Но един ден едно момиче промени света на Тили.
По-възрастната жена седеше на верандата си, пиеше чай и четеше книга, когато чу тихо ридание около себе си. Тя вдигна поглед от книгата си и се обърна настрани, за да види младо момиче, прегръщащо коленете си и плачещо на предната веранда на съседната къща.
— Можеш да си изплакваш очите другаде, момиче! — каза Тили грубо. — Пречиш ми да чета!
Момичето вдигна поглед и Тили забеляза, че очите й са червени от целия плач.
— Съжалявам! — изхлипа тя. — Не исках да ви безпокоя!
— О, добре, но успя! — каза Тили. — Защо плачеш?
— Нямам рокля за бала. — каза момичето. — А аз… аз нямам пари!
— Добре, тогава спри да ме занимаваш и иди помоли родителите си да направят нещо! Това, че си плачливо бебе, със сигурност няма да ти помогне!
— Нямам майка. — каза момичето. — А баща ми… той… него не го е грижа.
Признанието на момичето натъжи Тили.
— Моят внук също няма родители, но има мен. Няма ли кой друг да ти помогне?
Момичето тъжно поклати глава.
Тили въздъхна. Тя не искаше, но усети, че съжалява момичето.
— Какво ще кажеш да влезеш и да ми кажеш каква рокля искаш? — каза тя след кратка пауза. жМога да ти направя една!
— Наистина ли? — попита момичето, докато очите й светнаха. — Наистина ли?
— Не мога да обещая, но мога да опитам! — измърмори Тили. — Можеш да решиш дали искаш да продължиш да плачеш или искаш роклята!
Така че момичето се втурна към къщата на Тили и когато влезе, се представи като най-добрата приятелка на Харпър.
— Ти си бабата на Харпър! — каза тя, разглеждайки снимките на стената. — О! Той е най-добрият ми приятел. Аз съм Съмър.
— Имаш прекрасно име. — каза Тили с усмивка, след което осъзна, че прави комплимент на някого за първи път от години. Тя бързо се намръщи и каза: — Ти наистина ли си най-добрата приятелка на внука ми? Никога преди не съм те виждала с него!
— Това е така, защото никога не успявам да се срещна с Харпър след училище. Работя в кафенето на улицата. — каза Съмър. — Татко не го е грижа за мен. Той харчи всичките си пари за неща, които никое дете на моята възраст не трябва да вижда…
— Както и да е, аз съм достатъчно голяма, за да се грижа за себе си, но татко взе всички пари, които бях спестила, и не знам какво да правя с роклята за бала. Той не се е прибирал от вчера. Това не е първия път. Той изчезва за няколко дни подред понякога.
Тили почти се разплака, след като чу какво каза Съмър. Тази нощ тя седеше сама и се чудеше дали е готова да шие отново. Тя извади старата си шевна машина и захлипа като дете, докато прокарваше пръсти по нея.
Преди години, преди Тили да роди майката на Харпър, тя беше претърпяла няколко спонтанни аборта. Беше шила рокли за неродените си деца на тази шевна машина и гледането й навяваше болезнени спомени.
— Скъпа моя Съмър. — каза си тя, гледайки момичето. — Това дете има нужда от мен. Тя има нужда от мен повече от всичко. Мога да загърбя болката си и да направя това. О, мога!
Тили избърса праха от машината и нарисува оформление на роклята, която искаше да направи за Съмър. И след часове на интензивна работа, когато Съмър носеше роклята на бала, Тили се разплака, защото младото момиче изглеждаше толкова красиво.
— Блестящо! — прошепна тя. — Изглеждаш блестящо!
— Много ти благодаря, бабо Тили!
Съмър неочаквано целуна Тили по бузата и очите на по-възрастната дама бяха изненадано широко отворени.
— О, благодаря… благодаря ти… скъпа! — каза тя.
Съмър се ухили.
— Сладка си, бабо Тили! Наистина си!
Тази вечер младото момиче грабна шоуто в красивата рокля. Самият Харпър не можеше да откъсне очи от нея и тя бе коронясана за кралица на бала.
Когато Харпър се върна у дома, той показа на Тили видеозапис на Съмър, посвещаваща балната си реч на нея, което накара по-възрастната дама да се разплаче отново. Тили посрещна сълзи на радост, щастие и любов за първи път от векове. Беше се почувствала обичана благодарение на Съмър. Беше се почувствала обичана заради непознат.
***
Минаха няколко години и Тили остаря. В крайна сметка Харпър се беше изнесъл и служеше в армията, така че всичко, което застаряващата му баба имаше вече, бяха нейната самота и книги.
Един ден Харпър се обади на Тили и съобщи, че ще се жени за Съмър.
— Предложих й брак, бабо… всичко стана твърде бързо, но не искахме да продължим със сватбата без теб.
Тили беше шокирана, защото не знаеше, че се срещат.
— Е, — каза тя, звучейки емоционално — щастлива съм. Съмър е красиво момиче! Но не съм я виждала, откакто се изнесе.
— Тя живее с приятелка, бабо. Те работят в една и съща компания. Но тя е в града и каза, че скоро ще се върне в старата си къща, докато аз се върна. Баща й напусна къщата преди години, за да живее с друга жена.
Тили беше толкова щастлива! Тя не можа да сдържи сълзите си.
— О, толкова се радвам за теб! Толкова съм щастлива!
Но сватбата трябваше да бъде отложена, защото Харпър не можа да се прибере навреме. Той изпрати писмо до Тили, че ще се прибере месеци по-късно.
Така Тили отново беше самотна. Искаше й се Съмър да беше там с нея. Бяха минали години, откакто я беше виждала.
Един ден Тили закусваше, когато телефонът й иззвъня.
— Бабо… — чу тя задъхан глас от другия край на линията, което я разтревожи. — Аз съм! Съмър!
— Скъпа! — ахна Тили. — О, какво стана? Добре ли си?
— Имам нужда да си тук, бабо Тили. — каза тя задъхано. — Моля те… моля те, просто ела.
— О, скъпа, но къде си? Какво има?
— Изпращам SMS… каза Съмър и разговорът беше прекъснат.
Тили получи адрес в съобщението и скочи в такси, за да стигне до там. Тя беше озадачена, когато минути по-късно се озова пред родилния дом.
— Съмър Колинс? — попита тя рецепционистката, която я насочи към спешното отделение.
— Г-жо Уоршоу? — една сестра попита Тили и тя кимна. — О, моля, влезте.
Когато Тили влезе в стаята, тя беше шокирана да открие бременната Съмър да плаче.
— Дръж ме за ръка, бабо Тили… — прошепна задъхано момичето. — Исках семейството ми да е тук, докато раждам детето си… Харпър не е тук, но ти си!
Тили държеше ръцете й и плачеше.
— Дете? Всичко се случва толкова бързо!
— Напъни! каза докторът на Съмър. — Ще се оправиш!
Тили държеше ръцете на Съмър в своите, докато младото момиче напъваше с всички сили. И след поредица от опити и силен писък, Съмър най-накрая се отпусна и ярките викове на малка душа изпълниха стаята.
— Бабо Тили! — каза Съмър. — Твоето правнуче… Толкова се радвам, че те има за прабаба…
— О, скъпа… — изхлипа Тили, докато държеше малкия живот в ръцете си. Не можеше да повярва, че вече е прабаба.
— Рей. — накрая каза тя, държейки нежно бебето. — Съмър, ти донесе слънце в живота ми. И това дете озари живота ми още повече. Той е лъчът светлина, който ти донесе в живота ни. Ще го наречем Рей.
Когато Харпър се върна от армията, той беше на седмото небе да научи, че е станал баща. Съмър каза, че искала да изненада него и Тили заедно, но Тили разбрала първа.
— Рей завърши семейството ми. — изплака Тили. — Той наистина го направи. Днес сърцето ми се излекува. Толкова съм щастлива.
