Тен беше тийнейджър сирак, който се преструваше на майстор и обикаляше къщите на хората, търсейки подходяща жертва за ограбване. Една вечер той се промъкна в къщата на старата г-жа Уайт, за да открадне неща от гаража й и беше шокиран да види снимката си в нейния фотоалбум.
Беше студен следобед и г-жа Уайт отпиваше горещ чай, когато чу силно почукване на вратата. Тя отговори и видя младо момче, вероятно в края на тийнейджърските си години, да стои на предната й веранда с кутия с инструменти.
— Да? — тя попита. — С какво мога да помогна?
— Аз съм Тен. — каза момчето. — Чух, че търсите някой, който да ви помогне с ремонта на къщата.
— О, да. — каза тя. — Така е. Но не си спомням да съм се свързвала с някого. Кой те изпрати?
— Никой. — каза момчето, усмихвайки се. — Минавах през този квартал и попитах дали някой има нужда от ремонт. Вашият съсед ми каза, че търсите майстор.
— О! — възкликна тя. — Изглеждаш твърде млад за тази работа, скъпи. Сигурен ли си, че можеш да поправиш всичко? Виждаш ли, тази къща е доста стара. Може да ти отнеме дни.
Той се усмихна и каза:
— Нямам родители и живея в приют. Трябва да се издържам, така че правя това след училище. Не се притеснявайте; правя това от 12-годишен.
— Разбирам, разбирам. — въздъхна г-жа Уайт. — Тогава влез и се огледай.
Тен направи точно това. Той обиколи къщата, като посочи ремонта, който трябваше да се направи, и забеляза, че г-жа Уайт живее сама.
— Нямате ли семейство? — попита той, докато обикаляше къщата, мисис Уайт беше зад него.
— Не. — каза тя тъжно. — Съпругът ми почина преди години и никога не сме имали деца. Тъжно е да живееш сам, но не толкова тъжно, когато си помислиш за всички грижи, които ти спестява.
— Иска ми се да имам семейство. — каза Тен. — Би било хубаво…
След като Тен направи списък с ремонти, които трябва да направи, г-жа Уайт му сервира малко горещ шоколад и бисквитки и той каза, че ще започне работа в къщата й на следващия ден.
— Колко ще вземеш за ремонта, скъпи? — попита по-възрастната дама. — Трябва да е много, нали?
— Като се има предвид всички ремонти на къщата, да, би било скъпо, — каза той учтиво, — но бих ви направил отстъпка, защото бисквитките са наистина хубави. — и г-жа Уайт се изчерви.
— О, ти си сладко момче, скъпи. — каза тя.
— Между другото. — добави Тен. — Не сме гледали в гаража. Сигурна ли сте, че не се нуждае от ремонт?
Тен забеляза, че г-жа Уайт се мърда неудобно на стола си.
— Всъщност… — призна тя тихо. — Тъй като изглеждаш хубаво дете, ще ти издам една малка тайна. Има някои антики там… да, има. Съпругът ми притежаваше антикварен магазин и аз все още пазя някои от неговите скъпоценни неща. Не допускам никой там. Никога. Не пускам никого.
Г-жа Уайт мислеше, че Тен е дружелюбна душа, така че му се довери сляпо и му разказа за антиките в гаража си. Горкичката. 88-годишната жена нямаше представа, че ще се върне по-късно същата вечер, за да я ограби.
***
Тази нощ Тен стоеше пред гаража с кутията си с инструменти, нетърпелив да се докопа до антиките вътре. Целият квартал беше зловещо тих, така че той успя да влезе в къщата на г-жа Уайт, без да бъде забелязан.
След като отключи гаража и влезе, не повярва на очите си. Имаше много ценни неща вътре.
— Тази стара вещица излъга! Това е буквално съкровище! Уф, какво би направила с всички тези неща? Да ги отнесе в рая? Така или иначе скоро ще умре! — той си помисли.
Тен бързо напълни една чанта, която носеше, с колкото може повече неща и реши да си тръгне, когато стара сребърна кутия привлече вниманието му.
Когато вдигна кутията, тя изглеждаше лека, а когато я отвори, откри няколко албума със снимки вътре. Той изхвърли албумите и пъхна кутията в чантата си, само за да бъде изненадан. В полуотворения албум на пода имаше негова снимка.
На снимката беше по-малък и позираше с усмихнат мъж и беше сигурен, че го е виждал, но не можеше да си спомни къде.
— Познавам ли я? — чудеше се той за госпожа Уайт. — Свързана ли е с него? Ааа, няма значение!
Тен взе със себе си албума със снимки и избяга. В приюта, където живееше, той лежеше на леглото си и се чудеше как негова снимка се е озовала в гаража на г-жа Уайт.
Тен нямаше да посети госпожа Уайт на следващия ден. Той никога не посещаваше къща, след като е крал от там. Но след като намери снимката, той не можа да сдържи любопитството си. Той обаче не й каза, че е бил в гаража.
***
— Къде го намериs, скъпи? — въздъхна по-възрастната жена. — О, това, това трябваше да е в гаража!
Тен се паникьосаха.
— О, не, в никакъв случай! — той излъга. — Намерих това в мазето. Огледах мястото, преди да поправя дъските, и го намерих там. Предполагам, че тази снимка е много специална за вас.
— Това е… — каза тя тихо, след което по бузите й потекоха сълзи. — Така е, скъпи.
Тен се почувства толкова зле, когато я видя плачеща и наранена. Той беше обирал домовете на хората и преди, но никога не е наранявал никого. Той никога не би направил нещо подобно. Никога.
— Синът ми. — каза по-възрастната жена след пауза. — Виждаш ли този мъж, който държи това малко дете в ръцете си. Не помня името на това момче, но това е моят син, Джошуа. Изгубих го в пожар. Той се опитваше да спаси това дете и родителите му от огъня в къщата им и умря.
— Никога няма да мога да преживея смъртта му, скъпи. — продължи г-жа Уайт. — Така че взех всичките му снимки и ги сложих в гаража. Той и съпругът ми означаваха най-много за мен, но няма да намериш техните неща никъде в къщата, защото просто като ги гледам, ще се разплача. Как съм оставила тази в мазето?
— Съжалявам за загубата ви. — каза Тен и очите му се напълниха. — Сигурно е било доста лошо.
След като разговаря с г-жа Уайт, Тен осъзна, че Джошуа беше неговия съсед, който го научи как да работи с инструменти. Не го беше виждал от пожара в къщата му.
Тен беше припаднал при инцидента и когато се събуди в болницата, той откри, че родителите му никога няма да се върнат. Той нямаше представа, че и Джошуа е загинал в пожара.
Тогава Тен беше само на 9 години. Настанен беше в приют, тъй като близките му не искаха да се занимават с грижите за него, а когато стана тийнейджър, започна да се насочва към хора, предимно възрастни хора, и да обира къщи.
Но след този ден Тен се промени. По-късно същата нощ той върна вещите на г-жа Уайт и спря да ограбва домовете на хората. Не можеше да върне вещите, които беше откраднал от други хора, тъй като вече ги беше продал, но за да се поправи, спря да краде и започна да ремонтира безплатно домовете на възрастните хора.
