Карли се натъква на чанта за гримове в дома си, която не познава. Озадачена и загрижена, тя пита съпруга си за нея. Той бързо измисля история и казва, че е на майка му. Но Карли се усъмнила, затова решила да постави скрита камера в спалнята им.
Карли обикаля на пръсти спалнята си, за да се потопи в тишината. Тя погледна момченцето си, което спеше толкова спокойно, и се почувства малко по-добре въпреки проблемите в брачния си живот. Нещата между нея и Джош не бяха добри. Любовта им не беше такава, каквато беше, но синът ѝ караше всичко да изглежда наред.
Докато почистваше, Карли намери под леглото чанта с гримове, която беше красива, но непозната. Може би съпругът ѝ се опитваше да я изненада? Но използваните гримове вътре ѝ подсказваха, че нещо не е наред.
Карли реши, че трябва да поговори с Джош. “Джош, можеш ли да дойдеш тук?” – попита тя, когато той влезе в кухнята. Тя му показа чантата с гримове. “Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?”
Джош изглеждаше объркан. “Това ново ли е? Купихте ли го?” – попита той, като погледна чантата.
“Тя не е моя, Джош. Откъде е?” Карли наблюдаваше лицето му, надявайки се на някаква истина.
Джош изглеждаше истински озадачен. “Никога преди не съм я виждал. Чие е?”
Карли си пое дълбоко, треперещо дъх, знаейки, че следващите ѝ думи могат да променят всичко. “Джош, ти изневеряваш ли ми?” – попита тя.
“Какво? Ти… ти си луда, Карли! Вероятно е на майка ми. Тя беше тук онзи ден. Сигурно го е забравила.”
Сърцето на Карли се сви. “Джош, знам как изглежда гримът на майка ти. Това не е нейният.”
“Но трябва да е така – настоя Джош. Той бързо грабна чантата с гримове, сякаш премахването ѝ от погледа можеше да сложи край на разговора. “Просто ще ѝ я върна следващия път, когато я видим” – добави той, преди да напусне набързо кухнята.
Карли остана сама и се чувстваше объркана и тъжна. Тя реши сама да разбере истината. Качи се на тавана и намери стария фотоапарат, който обичаха.
С фотоапарата в ръка Карли отиде в спалнята им и го постави, като го скри зад сватбена снимка. Ръцете ѝ трепереха, докато правеше това. “Трябва да знам истината” – прошепна тя на себе си.
Преди да излезе от стаята, Карли погледна сватбената им снимка. Дали някога сме били истински щастливи? След това тя написа на Джош: Излизам да пазарувам. Ще се върна късно.
Пазаруването беше размазано, а мисълта на Карли беше другаде. С наближаването на вечерта тя усети възел от тревога; почти беше време да се върне у дома и да се изправи пред всичко, което камерата беше заснела.
Вкъщи, след като се е прибрала със сина си, сърцето на Карли се разтуптява, докато прибира фотоапарата от спалнята. Лаптопът беше пред нея, тя постави картата с памет и превъртя напред записа, докато не се появиха Джош и едно младо момиче.
Момичето небрежно наметна яке върху сватбената им снимка, закривайки камерата. Умът на Карли се забърза. “Как би могъл?” – промълви тя, а екранът вече беше празен, страховете ѝ се потвърждаваха от умишленото действие на закриване на обектива.
Точно тогава входната врата се отвори с щракване. Джош си беше вкъщи. Карли затвори лаптопа, а сърцето ѝ се разтуптя. “Трябва да поговорим”, каза тя, когато Джош влезе в стаята.
“За това”, каза Карли, отвори отново лаптопа и натисна интервала, за да пусне видеото. Лицето на Джош падна, а след това той се защити. “Ти ме шпионираше?”
“Това ли е вашата грижа? Кое е момичето във видеото?” Карли поиска.
“Това е Марта, моята ученичка” – опита се да обясни Джош.
Джош отхвърли опасенията ѝ с рамене. “Не виждам проблем.”
“Ти беше с младо момиче в нашата спалня! Изневеряваш ли ми?” Карли попита директно.
“Ако бях, щях ли да ти кажа името й?!” Джош отвърна.
“Кажи ми истината, Джош! Изневеряваш ли?” Карли настоява.
“Дори и да съм, какво бихте направили?” Студеният отговор на Джош зашеметява Карли.
“Щях да те напусна, да подам молба за развод”, заявява Карли.
“И да се окажа с дете в ръцете ти, без нито една стотинка? Не забравяй, че предбрачният договор не ти оставя почти нищо!”
“Ще получа всичко в случай на изневяра!” “Не, не, не. Карли отвърна.
“Но ето какво се случва, Карли. Няма измама. Всичко, с което разполагаш, е видеозапис на Марта, която влиза в спалнята ни. Това не е достатъчно”, усмихна се Джош.
“Ти си този, който мами, Джош! А в сделката ни ясно пише, че ще загубиш всичко”, изкрещя Карли, а разочарованието ѝ кипеше.
Джош се наведе, гласът му беше нисък и опасен. “Успех в доказването на това. Бъди внимателна, Карли, иначе накрая ще съжаляваш”. Той си тръгва, оставяйки Карли във вихрушка от емоции.
На следващия ден Карли, която се нуждаеше от солидни доказателства, намери Марта в кампуса. “Марта?” – извика тя, настигайки я.
“Трябва да поговорим”, каза Карли твърдо, като препречи пътя ѝ.
“Нямам какво да ти кажа”, отвърна Марта и се опита да мине покрай нея.
“Аз съм съпруга на Джош. Знам за вас двамата”, разкри Карли, надявайки се да я разколебае.
Марта се поколеба. “Ти… ти не си разбрала всичко.”
“Имам нужда от вашата помощ. Просто ми разкажи всичко и аз ще го запиша”, моли Карли, показвайки й диктофон.
Марта се отдръпна. “Не мога да направя това на Джош.”
Сърцето на Карли се сви, но тя продължи напред. “И за двама ни ще е по-добре, ако просто си тръгна. Моля те, помогни ми!”
“Не”, каза Марта. “Не мога да го предам. Той те оставя заради мен!”
Така че той всъщност ме изоставя заради едно младо момиче. “Той те лъже, Марта. Всичко това са лъжи!” – опита се да обясни тя.
“Не, ние сме влюбени! Стойте далеч от мен!” Марта избухна и остави Карли сама. Тя едва се беше съвзела от току-що случилото се, когато Джош се приближи до нея, усмихвайки се.
“Какво си намислила, Карли?” – попита той, усмихвайки се. “Опитваш се да си играеш на детектив, а?”
“Следя те, опитвам се да хвана измамата ти!” – избухна тя, а очите ѝ бяха зачервени от ярост.
Джош се засмя подигравателно. “Наистина? В крайна сметка ще загубиш всичко, дори сина ни.”
Пренебрегвайки тактиката му за сплашване, Карли заведе сина си при майка си за безопасност, след което се зае да разобличи Джош. Тя се свързва с момиче на повикване на име Клои, планирайки да хване Джош с чисти ръце.
В една хотелска стая Карли излага плана си пред Клои. “Действай като студентка, подхвърли нещо в питието на Джош и направи няколко фалшиви снимки”, обясни Карли, а гласът ѝ бе оцветен в отчаяние.
Клои направи пауза. “Това е малко извън… рамките. Знаеш ли, искам да кажа, че обикновено не правим такива неща. Но ако ми платиш двойно, съм съгласна.”
Няколко часа по-късно нервите на Карли бяха на ръба, докато Клои не се върна, подавайки плик: “Всичко е готово – каза тя. Снимките вътре показваха Джош, хванат на местопрестъплението. Карли почувства смесица от облекчение и победа, докато плащаше на Клои.
След като преброи парите, Клои забеляза бутилка шампанско на една маса. “Това шампанско безплатно ли е?” – попита тя.
“Да, то е от хотела. Те познават Джош и мен. То е за сметка на къщата”, обясни Карли.
Клои чукна шампанското. “Нека тогава да изпием по едно питие”, предложи тя и Карли се съгласи, развълнувана, че планът ѝ е успял. Те стиснаха чашите си: “За ново начало”, откривайки момент на неочаквана връзка.
За първи път от доста време насам Карли имаше чувството, че наистина се забавлява. Вечерта беше изпълнена с много смях и истории, които я накараха да забрави тревогите си за известно време. После дойде сутринта.
Клои си беше тръгнала, а Карли, със силно главоболие, се опитваше да събере на едно място какво се е случило. Тя грабна нещата си и напусна хотела, затваряйки вратата на тази неочаквана нощ.
Вкъщи тя влезе в кухнята и намери Джош.
“Къде си била?” – попита той сковано.
“Това не е твоя работа” – каза Карли, на която ѝ беше омръзнало да се държи така, сякаш я притежава.
“Но ти си моя съпруга, така че това е моя работа” – каза Джош, сякаш той командваше.
“Не за дълго” – отвърна Карли, докато търсеше хапче за главоболието си.
“Не за дълго? Какво трябва да означава това?” Джош попита, опитвайки се да се засмее, но явно беше притеснен.
“Ще се развеждам, Джош”, каза Карли, гласът ѝ беше ясен и силен.
Джош, мислейки си, че тя никога няма да може да докаже изневярата му, се усмихна: “Знаеш, че ще получа всичко, нали?”
“Не и този път”, каза Карли, намеквайки, че има нещо в ръкава си.
Опитвайки се да я надхитри, Джош показва снимки, които според него доказват, че Карли е изневерила с Клои. “Предполагам, че приятелката ти не е била толкова вярна.”
Но Карли беше готова. Тя изложи собствените си снимки на Джош с Клои. “Какво ще кажеш на това?”
Джош беше разтревожен. “Няма да докажете нищо! Аз ще се уверя в това!”
“Е, това ще го видим!” – каза тя уверено и Джош избухна.
Останала за пореден път сама, Карли забеляза телефона на Джош и ѝ хрумна идея. Тя изпрати уличаващите снимки на Марта, като я помоли да ѝ помогне да разкрие измамата му. Той изневерява и на двама ни. Вярваш ли ми сега? Пише тя.
Няма да ти позволя да спечелиш, Джош – помисли си Карли и се усмихна, когато Марта ѝ отговори: “Ще ти помогна”.
Месеци по-късно, в съда, показанията на Марта за аферата ѝ с Джош изиграха решаваща роля. То доказваше, че Джош е изневерявал на Карли вече повече от година. Съдията, като взе предвид доказателствата и свидетелските показания, които Карли предостави, отсъди в нейна полза, като ѝ присъди цялото имущество и активи.
Вълна на облекчение заля Карли, толкова дълбока, че почти приличаше на физическа сила. Битката, която беше водила, изпълнена с несигурност и болка, не беше напразна.
Съдията също така заявява, че синът ѝ ще остане при нея, докато Джош получава право на посещения. Въпреки че мисълта, че Джош все още е част от живота им, беше сложна, Карли знаеше, че може да се справи с тази нова реалност със силата, която беше намерила в себе си по време на това изпитание.
Основната ѝ грижа винаги е била благополучието на сина ѝ и сега тя може да му осигури стабилна, любяща среда, свободна от сътресенията, които са хвърляли сянка върху живота им.
Когато съдията приключи делото, Карли остана за миг седнала, за да възприеме мащаба на присъдата. Беше спечелила не само съдебната битка, но и лична победа срещу отчаянието и манипулацията, които заплашваха да я погълнат.
