Токсична, самотна майка нарича годеницата на сина си непривлекателна и научава важен житейски урок, след като вижда снимките на момичето по билбордовете в града.
Елоиз беше развълнувана. Тя приготвяше вкусна вечеря в кухнята, защото синът й идваше с годеницата си.
Джак беше на 42 и най-накрая беше казал на Елоиз, че иска да се ожени и да се установи. Тя все още не беше срещала годеницата му, но Джак беше казал, че ще се влюби в нея от пръв поглед, като него.
Така че Елоиз подреди масата със спагети и кюфтета, пилешка салата и ябълков пай за десерт. Тогава тя чу звънеца и забърза към вратата. Джак беше там и с него беше красиво момиче с палто, шал и прекрасни ботуши…
— Здравей, мамо! — каза Джак и я прегърна. — Как си? Това е Ейми, моята годеница.
— Радвам се да се запознаем, г-жо Фредрикс. — каза Ейми и я прегърна. — Такова удоволствие е да се запознаем най-накрая!
— Моля, наричай ме Елоиз. — каза нежно Елоиз. — Влизайте. Вали сняг. Моля, окачете палтата си на стойката и нека да вечеряме. Направих моя специален ябълков пай!
Момичето беше прекрасна брюнетка и Елоиз се ухили на избора на сина си.
— Наистина не повярвах, когато синът ми каза, че е намерил най-красивото момиче, но сега знам, че е бил прав! — изчурулика тя, приветствайки двойката вътре.
Джак и Ейми седнаха на масата, докато Елоиз отиде в кухнята да вземе вино. Когато Елоиз се върна на масата за вечеря, бутилката се изплъзна от ръцете й и се пръсна на парчета, разливайки вино по целия под!
— Господи! — ахна тя. — Какво виждам?
— Мамо! — Джак забърза към нея. — Добре ли си? Не си се наранила, нали?
— Аз ще го почистя! — каза Ейми. — Моля, не стъпвайте върху стъклото!
— Няма да го направиш! — Елоиз й каза. — Махай се от къщата ми! Не искам да те виждам!
— Мамо! — Джак извика. — Какво има? Престани! Нараняваш Ейми!
— Тя е твърде грозна, Джак! — каза безсърдечно Елоиз. — Тя има грозен белег, който минава от лявата й буза по врата и се опитваше да го скрие и да ме измами с онзи свой шал! Не искам грозно момиче за сина си! Вън!
Ейми започна да плаче, а Джак дори не можа да я утеши. Скоро Ейми си отиде и Елоиз не изглеждаше да я интересува.
— Мамо! Ти я нарани! Не ме интересува дали има белег! Обичам я такава, каквато е. — каза й Джак.
— Няма да харча парите си за грозно момиче. — каза Елоиз в своя защита. — Не забравяй, че все още имаш заеми да плащаш и си финансово зависим от мен! Няма да ти дам нито стотинка, ако се ожениш за нея!
— Тогава така да бъде, мамо! — Джак каза. — Не мога да оставя Ейми! Ще се оженя за нея и ще платим сватбата си от джоба си!
Джак напусна къщата, но Елоиз беше уверена, че синът й ще се върне при нея и ще й каже, че е права. Заради дълговете му тя знаеше, че той никога няма да може да плати за сватбата.
Така че Елоиз изпита облекчение, че няма да й се налага да търпи непривлекателна снаха. Но по-възрастната жена щеше да съжалява за думите си дни по-късно, когато се срещна с приятелките си за обяд.
— О, Елоиз, ти си късметлийка! — каза един от нейните приятелки. — Обзалагам се, че се гордеете с бъдещата си снаха!
— Да се гордея? — каза отровно Елоиз. — Това момиче имаше белег на лицето си и искаше да се омъжи за сина ми! Как смее да го направи? Толкова е грозна!
— Но тя е известна! — извика друга приятелка. — Тя наистина е! Не видя ли снимките й на билборда? Синът ти публикува за това в социалните си мрежи! Тя е из целия град!
— Какво? — каза шокирана Елоиз.
Елоиз се интересуваше от много неща, но не беше в социалните медии, така че не знаеше много за тях. Тя дори не знаеше за какво говорят приятелките й, докато не видя профила на сина си в телефоните им.
Снимките на Джак и Ейми бяха из всичките му социални медии, тогава тя забеляза билборда, за който приятелките й говореха, и ръката й се притисна към устата от срам.
Оказа се, че белегът на Ейми има история. История, с която Елоиз трябваше да се гордее, вместо да я отхвърли и да я нарече грозна.
Ейми беше спасила малко момиче от пожар. Къщата на детето била в пламъци и Ейми нахлула в сградата, без да се интересува за себе си. Следователно белегът символизира смелост и доброта, но Елоиз го нарече грозен!
След като се срещна с приятелките си този ден, Елоиз паркира колата си срещу един от билбордовете, за които говореха, и беше шокирана да види годеницата на сина си, която тя нарече грозна, гордо изложена на него. Сълзи бликнаха от очите на Елоиз, когато видя това. Тогава тя се обади на Джак плачейки.
— Здравей, скъпи. Мама е. Може ли да поговорим? — тя попита
— Няма какво да говорим, мамо. — каза Джак. — Затварям.
— Не, моля те! — извика Елоиз. — Съжалявам. Не знаех, че белегът на Ейми е, защото тя е спасила някого. Някои от приятелките ми ми казаха за това днес и аз съм… смутена.
— И така, харесваш ли я сега? Харесваш я, защото е герой? Все още не я харесваш, мамо. Това е истината. Харесваш я, защото е известна… Родителите на момичето бяха толкова горди с Ейми, че платиха тези билбордове! Те разбраха, че Ейми и аз се борим финансово и дори ни помогнаха с пари. Те са ангели.
— Аз ще платя за сватбата. — каза Елоиз. — Ще направя каквото ти и Ейми поискате, но моля да ми простите. Наистина не трябваше да правя това, което направих.
— Твърде късно е, мамо. — каза Джак. — Сватбата ни е следващия месец и ти не си в списъка с гости. Довиждане.
— Джак, слушай… — Преди Елоиз да свърши, Джак затвори телефона.
Елоиз беше в сълзи, но нищо нямаше да се промени. Месец по-късно Джак и Ейми сключиха брак и публикуваха сватбените си снимки в неговите акаунти в социалните медии. Елоиз можеше само да гледа снимките, да плаче и да съжалява как сама си е причинила това.
