Една вечер, докато се разхождах, едно момче ми подаде хартиена лодка и избяга. Последвалите събития бяха..
По професия съм писател, така че прекарвам много време в паркове, библиотеки, музеи и почти навсякъде, където мога да намеря вдъхновение за следващата си история. В деня, в който се случи този инцидент, бях излязъл на приятна вечерна разходка.
Всеки ден, докато се разхождах из парка, виждах едно момче с един мъж. Пристигаха по едно и също време, момчето си играеше известно време и после си тръгваше с мъжа. Това, което ми се струваше странно, беше, че мъжът винаги имаше строго изражение на лицето и никога не позволяваше на това дете да общува с други хора.
Веднъж го бях видял да си играе с Кристофър, сина на съседката ми, но щом този странен мъж видя това, започна да крещи на детето.
“Казвал съм ти милион пъти, Джордан, че не трябва да играеш с други деца. Колко трудно ти е да разбереш това?” Така научих и че момчето се казва Джордан.
“Но това не бях аз” – отвърна Джордан. “Това момче ме попита дали може да се присъедини и аз не можах да му откажа”.
“Стига, Джордан!” – изкрещя мъжът. “Така ли говориш с баща си? Кога се научи да ми отговаряш така, а?” Да, мъжът беше бащата на Джордан.
След този ден Джордан започнал да прекарва по-малко време в парка, а когато идвал, винаги бил около баща си. Когато топката му отидеше твърде далеч, докато играеше, не му позволяваше да напуска мястото си; баща му ставаше и вземаше топката му, а когато му казваше да си тръгне, той никога не настояваше да играе като другите деца.
Вечерта, в която получих хартиената лодка, беше като всяка друга – деца тичаха наоколо, жени клюкарстваха, а млади двойки се държаха за ръце и се разхождаха. Бях наближила края на парка и забелязах Джордан да седи тихо в един ъгъл.
“Добре ли си, Джордан?” Извиках му отдалеч. “Какво правиш сам там?”
Той имаше ужасяващ поглед. Даде ми знак да си тръгна с малките си ръчички, но аз реших да се приближа до него и да го попитам дали е добре. За съжаление баща му пристигна, преди да успея да го направя.
“Джордан, какво правиш тук?” Колко пъти съм ти казвал, че не трябва да се разхождаш така?” Той започна да крещи.
“Съжалявам, татко”, каза тихо Джордан. “Бях си изгубил топката, затова я търсих, а ти беше зает с обаждане”.
Баща му беше вбесен. “Слушай внимателно какво ти казвам, момче. Ако го направиш отново, след като си го направил веднъж, това няма да е добре за теб, разбираш ли?”
Тъкмо се канех да ги прекъсна и да го попитам защо винаги е толкова строг с Джордан, но тогава телефонът ми започна да звъни. Беше обаждане от редактора ми. Реших да върна обаждането по-късно и първо да помогна на Джордан, но когато вдигнах поглед от телефона си, Джордан и баща му вече си бяха тръгнали.
Този ден имах тревожното усещане, че нещо не е наред. Затова планирах да се конфронтирам с бащата на Джордан на следващия ден, но Джордан не се появи в парка. В този момент бях наистина притеснена, защото Джордан изглеждаше напрегнат последния път, когато го бях видяла.
Седях известно време на една пейка, чудейки се дали детето е в безопасност и дали не трябва да се обадя на полицията, но тогава какво щях да кажа? Не знаех нищо за Джордан или баща му, освен имената и външния им вид. Освен това някои родители са скъпернически строги, свръхпротективни и очакват от децата си да се подчиняват на всяка заповед. Може би бащата на Джордан е един от тях – разсъждавах аз.
Точно когато се бях загубила в мислите си обаче, ме прекъсна глас откъм гърба ми. “Чичо Дейв! Вземи това. Закъснявам!” Когато се обърнах, видях, че това е Кристофър.
“Какво стана, Крис? Защо бързаш?”
“Мама разбра, че съм се провалил на изпита, и сега трябва да се изправя пред нея. Вероятно няма да ми позволи да играя с приятелите си в парка, ако не се прибера навреме, така че трябва да бързам. Ето, вземи това – Крис ми подаде хартиената лодка.
“Съжалявам, че се е намокрила. Случайно разлях вода върху нея. Вчера Джордан ме помоли да ти я дам, но аз забравих. Днес беше в чантата ми заедно с изпитната ми работа. Както и да е, ще се видим по-късно, довиждане!” Кристофър побърза да си тръгне.
Занесох хартиената лодка вкъщи и когато я разгледах внимателно, забелязах надраскан текст върху нея. По-голямата част от него беше разрушена от водата, но все пак можеха да се видят някои цифри и английски букви.
Използвах сушилня, за да изсуша хартията, и я погледнах срещу светлината. Пишеше: “Помощ”, но след това някои букви липсваха, а след това имаше телефонен номер, на който за щастие се виждаха всички цифри с изключение на телефонния код.
Набрах номера и познайте какво? Оказа се, че това е номерът за връзка на майката на Джордан – Линда. Тя беше ужасена при обаждането и каза, че съпругът ѝ и синът ѝ не са се върнали у дома, откакто са тръгнали сутринта.
Тя обяснила, че съпругът ѝ Дейвид оставял сина ѝ сутрин на училище, а вечер отивал на уроци по рисуване, прекарвал известно време в парка и след това се връщал, но било минало много време и тя се опитвала да се свърже с него, но той не вдигал телефона. Когато тя каза това, разбрах, че нещо не е съвсем наред.
Веднага отидохме в полицейския участък и ги информирахме за ситуацията. За щастие Джордан беше проследен, тъй като телефонът на Дейвид все още беше включен, и момчето беше спасено.
Оказа се, че Дейвид е бил мъж, който е упражнявал насилие. Линда искаше да се разведе с него, но той не беше готов, защото Линда произхожда от богато семейство и той можеше да продължи да се възползва от роднините си, докато тя е с него.
Когато Линда стана твърде категорична за развода, той реши да избяга с Джордан, защото беше задлъжнял, а главорезите искаха да си върнат парите. Линда отдавна е престанала да му дава всички пари, които получава от родителите си, затова той решава да отвлече Джордан и да изнуди парите от съпругата му.
На Джордан му било омръзнало всеки ден да вижда майка си да плаче и да моли баща си, но не можел да проговори, защото се страхувал, че Дейвид ще малтретира Линда. Дейвид често се напивал и редовно биел него и Линда.
Затова Джордан се обърнал към Кристофър и го помолил да ми даде хартиената лодка. Той често ме беше виждал с Кристофър и смяташе, че мога да му помогна.
Както и да е, след този ден често посещавах Джордан и Линда. Скоро разбрах, че тя е свободна и започнахме да се срещаме. Да, знам, че според вас е кичозно, но няколко месеца по-късно се оженихме и заживяхме заедно. Сега имам щастливо семейство. Освен това Линда наскоро забременя и с нетърпение чакаме новия член на семейството ни.
