Един мъж е изненадан, че самотната му леля, за която той се грижи от години, оставя дома си за 1,3 милиона долара на непозната пощальонка, но по-възрастната дама отхвърля това като глупост и той открива, че тя е забъркана в правна бъркотия.
43-годишният Клейтън беше добър човек. Той беше любящ баща, отдаден съпруг и грижовен племенник. До такава степен, че въпреки че имаше три деца и четвъртото беше на път, както и куп други отговорности, той беше отдаден болногледач на леля си Мейси.
Възрастната жена бе отгледала Клейтън, откакто той беше 10-годишно момче. За съжаление родителите му загинаха в автомобилна катастрофа и никой от близките му не искаше да се грижи за него. Сърцето на Мейси се отвори за момчето и тя на практика пожертва живота си за него.
Тогава Мейси беше млада и хубава и имаше десетки мъже, желаещи да се срещат с нея. Но никой от тях не искаше жена с дете, така че Мейси реши, че не ги иска в живота си.
Мейси остана самотен родител на своя племенник, който оцени нейните жертви и много я обичаше. Тогава животът се случи и тя остаря, отслабна, нуждаеща се от любов и внимание…
Беше ярка неделна сутрин. Клейтън паркира колата на алеята на Мейси и трите му малки момчета изтичаха до входната врата.
— Бабо Мейси! Прибрахме се — “ извикаха в един глас и минути по-късно старицата обсипваше малките си внучета с прегръдки и целувки на предната си веранда.
— Паят е готов в кухнята и можем да поръчаме пица, независимо какво казва татко, става ли?— каза тя на момчетата, които я прегърнаха и целунаха.
— Обичаме те, бабо! — възкликнаха те, докато изчезваха вътре.
Посещенията през уикенда в къщата на Мейси се бяха превърнали в ритуал за Клейтън и семейството му. Тъй като жена му беше бременна, тя не можеше да я посещава толкова често, но Клейтън никога не пропускаше уикенд, както и момчетата му.
— Как си, лельо Мейси? — попита той, докато я прегръщаше топло. — Ти им позволи да си поръчат пица, нали?
Тя се усмихна и го прегърна за известно време.
— Чудесно съм, момчето ми. — каза тя. — Как е Амелия? Изпекох няколко бисквити за нейните бременни желания. И имай предвид, те не са просто бисквити! Те са направо от книгите с рецепти на баба ми! Специални са!
— Нямаше нужда да си създаваш проблеми, Мейси. — каза Клейтън. — Докторът каза…
— Имам цял живот за почивка. О, надявам се този път да имаме момиче! Някое толкова прекрасно като жена ти!
Ето коя беше Мейси – мила, любяща жена, която се интересуваше от всички по света, освен от себе си. Тя имаше ниско кръвно налягане и лекарите я посъветваха да почива, но Мейси слушаше сърцето си, а не лекарите.
Този уикенд Клейтън и момчетата му имаха празник с пица и ябълков пай и Мейси ги помоли да посетят отново скоро. Тя помоли Клейтън да доведе и Амелия, тъй като тя имаше изненада за рождения му ден!
Откакто Клейтън беше малко момче, Мейси правеше нещо специално за него на рождените му дни. Тази година тя възнамеряваше да направи рождения му ден най-запомнящ се и реши да му подари писмата, в които покойната му майка й пишеше за всяка негова малка стъпка.
Майката на Клейтън искаше той да има брат или сестра, но преди това Бог отне родителите му. Така че някои от писмата, които майката на Клейтън беше написала на Мейси, бяха тъжни, много тъжни и тя не искаше той да ги чете.
И така, няколко дни преди рождения му ден тя се изкатери по таванските стълби, прекара няколко часа в сортиране на щастливите писма и плака, докато ги четеше. След като намери това, от което се нуждаеше, тя започна да слиза по стълбите, но за съжаление пропусна едно стъпало и се приземи по гръб.
— О Боже! — извика тя. — О, боли!
За щастие телефонът й беше в джоба на жилетката й, така че тя се обади на парамедиците, които я откараха в болницата. За съжаление Мейси счупи бедрото си, остана прикована на легло и не можеше да се движи без инвалидна количка.
Когато Клейтън научи за състоянието на Мейси, той се втурна към болницата и нежно й се скара за действията й.
— Мейси! — извика той. — Наистина ли? Кой, за бога, ти каза да изкачваш тези стълби?
— Любовта ми ме накара да го направя! — похвали се тя. — И знаеш ли какво, приготвила съм изненадата! И няма да ти кажа каква е, колкото и да ми се заяждаш! — тя се засмя.
— Боже! Как можеш все още да се усмихваш и да се смееш? — Клейтън въздъхна. — Ами ако нараняването е по-сериозно?
— О, момче, не виждаш ли в каква форма съм? — тя се усмихна. — Ще ти кажа какво, Клейтън. Тези лекари… Всички те са част от схема за кражба на трудно спечелените пари на хората! Погледни ме! Добре съм, но няма да ме пуснат до утре! — И тогава тя премести гипсираният си крак, който лежеше на възглавници, и се разплака от болка.
— Мейси! — Клейтън извика. — Ти си наистина невъзможна!
На следващия ден Мейси беше изписана и се върна у дома. Клейтън и Амелия казаха, че ще се преместят при нея за няколко дни, за да се грижат за нея, но Мейси каза, че е добре с медицинска сестра.
— Ти си твърде невинна за този свят! — възрази Клейтън. — Ти вече си ранена и не искам сега да те ограбят! Това е последното нещо, което бих искал! Не те доверявам на непознат.
Мейси се усмихна, защото знаеше, че зад спора на племенника й стои неговата любов и грижа към нея. Тя се съгласи да ги остави да се преместят и Клейтън наистина даде всичко от себе си, за да се грижи за нея.
Носеше храна в леглото й, буташе инвалидната й количка из къщата и работеше от вкъщи, за да може да е близо до нея. При всяко обаждане на Мейси за помощ, Клейтън идваше! Толкова много се грижеше за нея и Мейси беше благодарна, че има такъв прекрасен и любящ племенник.
Една сутрин, когато Амелия помагаше на Мейси да се изкъпе, телефонът на Мейси звънна. Клейтън присъства на разговора и човекът от другия край на линията се представи като г-н Питман, адвокатът на Мейси.
Той каза, че иска да говори с Мейси относно нейните имотни въпроси, а Клейтън каза, че ще й предаде съобщението, тъй като той е неин племенник.
— Бих предпочел да говоря с г-жа Фароу, тъй като това е личен въпрос, включващ прехвърлянето на къщата й. — каза той. — Съжалявам, че не мога да разкрия други подробности, тъй като е поверително. Получих документите тази сутрин и бих искал да говоря с нея възможно най-скоро. Благодаря ви.
Г-н Питман затвори телефона и Клейтън беше изненадан, че Мейси планира да прехвърли къщата си за 1,3 милиона долара на някого. Така че, когато Мейси попита кой се е обадил, той й каза какво е казал адвокатът.
— Наистина ли мислиш за това? Мислех, че обичаш къщата си. — каза небрежно Клейтън.
— О, скъпи! Мислиш ли, че бих се хванала на шегите ти, Клейтън? — Мейси се засмя. — Няма да прехвърля къщата си на никого. Защо да го правя?
— Какво? — попита Клейтън. — Но адвокатът каза това! Той каза, че трябва да говори с теб!
— О, по-добре да е шега. — каза Мейси, набирайки адвоката. — Да, г-н Питман. Съжалявам, племенникът ми трябва да е отговорил. Да, да, о, не! Не, аз не… кой изпрати документите?
— Нямаше адрес на плика, госпожице Фароу, което ми се стори странно, затова реших да ви се обадя. Както знаете, вие обсъждахте да направите завещание и говорихте за прехвърлянето на собственост и всичко останало.
— Това е… не съм сигурна! Нямам представа коя е г-жа Макклеър! Бихте ли ми изпратили документите? Дотогава не продължавайте с нищо…
— Страхувам се, г-жо Фароу, че имам вашите подписи на хартията. — каза г-н Питман. — И това потвърждава, че сте прехвърлили къщата си на г-жа Макклеър, което я прави законен собственик.
Сърцето на Мейси се сви, когато затвори телефона.
— Не знам за какво говори! — извика тя. — Бях му се обадила преди известно време и…
Мейси се опита да си припомни събитията от предишните седмици и внезапно й просветна, че не познава никаква г-жа Макклеър. Но напоследък беше изключително мила с непозната… пощальонката, която й доставяше пощата!
Младата жена беше мила и беше помогнала на Мейси да пренесе колетите си вътре. Мейси често я виждаше в квартала и младата жена се беше сближила с нея. Един ден тя помогна на Мейси да пренесе хранителни стоки от колата си до дома си.
Пощальонката присъстваше в деня, когато г-н Питман посети Мейси! Беше поискала малко вода и Мейси я беше хванала да рови в документите на масата, когато се върна от кухнята.
— Ох, случайно ги бутнах от масата и тъкмо ги подреждах! — беше казала тя. Онзи ден Мейси беше видял нещо в очите й, нещо, което показваше, че лъже. Но тя не го беше обмисляла много.
Тогава тя се появи на прага й един ден и я помоли да подпише документ, както правеше всеки път, когато й доставяше нещо, и Мейси го подписа. Беше ли попаднала в капан, като й се довери?
— О, това е всичко, което знам! Никога не съм допускала непознати, но тя беше мила и услужлива. Спомням си, че се беше представила като Пати! — извика Мейси. — И едва сега разбирам, че не съм я виждала от седмици!
— Е, ако е пощальонка, можем да я проследим! Трябва да информираме полицията възможно най-скоро. — каза Клейтън.
Той потърси помощ от полицията и те претърсиха градската поща за Пати, а също и г-жа Макклеър. Но се оказа, че пощальорка с тези имена не съществува!
— Вероятно сте станала жертва на измамници и те трябва да се радват. — каза полицаят на Клейтън. — Ще видим какво можем да направим, г-н Фароу. Трябва да се приберете вкъщи.
Клейтън се чувстваше ужасно заради Мейси. Първото нещо, което направи, беше да инсталира камери из цялата й къща и й каза да внимава.
— Трябва да се върна в офиса следващата седмица и това ще помогне, ако тя дойде тук отново! Тъй като децата, Амелия и аз няма да сме там, имаме нужда от това, нали? Докладвай я на полицията, ако се появи отново! — каза той на Мейси.
Но мина месец, а следи от полицията или записите от камерите нямаше. Пати никога повече не се появи на прага на Мейси.
Клейтън беше изгубил надежда, че може да спаси невинната си леля от измамника, докато не напусна офиса си рано една вечер. Точно пред конферентната зала той чу чистачка да говори по телефона си.
— Богатите никога няма да разберат какво е да работиш упорито, за да си плащаш сметките! Всичко, което правят, е да насочват своите подчинени! Тези идиоти! Те заслужават да гният в ада!
Клейтън щеше да пренебрегне думите й и ужасното й отношение, ако не беше забелязал какво се подава от чантата й, която лежеше на пода.
Докато отиваше да прибере кофата и мопа на място, Клейтън извади малкото парче плат от чантата й и намери униформа на пощальонка! Освен това в чантата й имаше пакети правни документи, включително документите за къщата на Мейси. Това беше нещо, което една чистачка не трябваше да има!
Клейтън върна всичко обратно, но предупреди полицията и реши да я проследи същата вечер. Той я видя да се преоблича в униформа на пощальонка на паркинга и разбра, че мистерията на г-жа Макклеър е разгадана.
Когато същата вечер тя спря до къщата на възрастна двойка, преоблечена като пощальон, Клейтън беше там с полицията и тя беше арестувана. Беше се опитала да избяга, но за съжаление г-жа Макклеър не беше добър бегач.
— Задържани сте, защото сте измамили лелята на г-н Фароу. — каза полицаят, докато й слагаше белезници. — Не забравяйте, че имате право да мълчите и право на адвокат. Всичко, което…
— Това са глупости! Цялата тази система е глупост! — изсъска тя. — Какво ще получите, след като арестувате един служител? Ние сме принудени да живеем в бедност заради богати болни като леля му!
— Тази възрастна дама има луди пари, докато бедните умират, защото не могат да си позволят да си платят сметките! Колко хубаво ми говори! Мисли ли, че ми направи услуга, като беше мила? По-лесно е да си мил, когато си богат!
— Не! — каза Клейтън. — Не можеш да обвиняваш някого за нещастието си! Моята леля и възрастните хора, които грабиш, нямат нищо общо с нечия бедност.
— Знам, г-жо Макклеър, че светът не е справедлив и идеален, но в деня, в който започнете да работите честно, ще разберете колко грешите дори да имате такива мисли! Само слабият може да измами невинните и да се наслаждава на такъв вид победа.
