Сам е само на 10 години, когато светът му се срива след смъртта на баща му. Докато собствените му роднини се опитват да погубят мечтите му, една помощна ръка променя изцяло живота му.
Нямаше един начин да се опише какво е бил бащата на Сам за него. Този човек беше неговият баща, майка за момчето без майка, неговият герой, най-големият му приятел и единствената душа, с която се чувстваше в безопасност и свързан в света.
И когато съдбата внезапно отне тази душа от момчето, то беше едно 11-годишно момче, което беше изгубено и отдръпнато от всички и всичко. Момчето никога повече не било чуто да говори или дори видяно да плаче, както би плакало всяко “нормално” дете.
Но сам, Сам неусетно се е обърнал към единствения начин, по който вече знае как да изразява себе си – писането.
Освен учителката му по английски език в училище, единствено бащата на Сам, Къртис, знаеше колко надарено с думи е момчето му.
“Не мога да повярвам, че това е моето дете, защото аз не бих могъл да чета или пиша като него, ако животът ми зависеше от това!” Къртис с гордост разказвал на всеки срещнат за сина си.
Човекът беше без образование и през по-голямата част от живота си беше изкарвал малкото пари, които можеше, като работеше като чистач. Но той култивирал интереса на сина си към книгите, признавал го и се грижел за него, сякаш това било най-важното нещо на света.
“Милионер, който е бил син на чистач, можете ли да повярвате?”
Сам не помнеше ден, в който баща му да не го е водил в обществената библиотека след училище. Имаше дни, в които си лягаше без вечеря, но никога без книга.
Но след смъртта на Къртис Сам не можеше да прочете нито една страница, без да се пречупи при всяко изречение. Затова вместо това започна да пише. И в рамките на два месеца след смъртта на баща си момчето беше източило половин дузина тетрадки, в които пишеше мислите си в бележки и стихове.
Не че някой се интересуваше да ги чете. След смъртта на баща си Сам живееше с леля си по бащина линия и нейния съпруг, а от това, което момчето беше забелязало, леля Каси не беше много приятна жена, съпругът ѝ беше шумен, арогантен мъж, а двете им непокорни момчета също не бяха много приятни.
“Както виждам – каза съпругът на леля Каси, отпивайки чай, докато Сам почистваше занемарения заден двор, – трябва да се опомниш и да си намериш някаква работа, която да ти плаща. Знаеш, че нямам пари, за да те похарча. Така че от утре няма училище! И никаква библиотека!”
“Но… библиотеката не струва нищо. А леля Каси, аз искам да уча и да стана…”
“Момче, не ме интересува какъв искаш да станеш!” Жената безразлично размахва ръце във въздуха. “Можеш да прочетеш всяка книга под слънцето, но ябълката не може да падне далеч от дървото, нали? Ти си неудачник като баща си! Колкото по-скоро приемеш това, толкова по-добре”, каза жената студено.
Сам тихо опакова чантата си и излезе навън за този, който трябваше да бъде последният му ден в училище. Но момчето имаше други планове…
Сам не се върнал вкъщи нито същата вечер, нито някога повече. Леля Каси била повече ядосана, отколкото притеснена, и решила да не се обръща към полицията за помощ в издирването на момчето. Страхуваше се, че собственото ѝ съмнително минало ще привлече вниманието на полицаите, и реши, че синът на добрия ѝ брат не си заслужава този риск.
Бяха минали два дни и без знанието на никого Сам се разхождаше по улиците през деня и спеше под грижите на няколко познати бездомници, към които той и баща му често бяха проявявали доброта в миналото…
В училище имаше само един човек, който беше забелязал Сам да се крие – неговият учител по английски език, господин Мъри.
Господин Мъри беше съкрушен да види един от най-добрите си ученици да седи пред едно кафене, стиснал стомаха си от глад, а по лицето му се стичаха сълзи.
“Сам” – любезният глас стресна детето. “Ела с мен, дете.”
Учителят имал даряващо сърце и след години на отглеждане на две осиновени момчета вече знаел как да накара притесненото момче да се чувства сигурно и удобно.
Господин Мъри завел Сам вкъщи, нахранил го, оставил го да се почисти и го прибрал да подремне. След това прегледа чантата на Сам с надеждата да открие някакъв номер, на който да се обади. Вместо това намери дневника на Сам.
Докато Сам спеше, учителят му правеше всичко възможно да плаче мълчаливо, докато четеше страница след страница какво е преживяло десетгодишното момче.
А когато след няколко часа Сам се събуди, намери книгите си грижливо подредени на рафта, дрехите си прибрани в торба за пране, а снимката на баща му поставена в красива рамка и поставена на масата в кабинета.
“Достатъчно дълго си се крил, сине – каза господин Мъри, когато влезе и седна до момчето.
“Вече не. Това е твоят дом толкова дълго, колкото искаш да бъде. Можеш да имаш цялата храна, играчки и книги, които искаш. Ще те водя до и от училище всеки ден с моите момчета. Никой никога повече няма да стъпва върху мечтите ти, обещавам – каза господин Мъри и прие просълзената прегръдка на Сам.
От този ден нататък животът на Сам вече никога не е същият. Той учи усърдно и развива самоуверен, любезен характер. В рамките на една година г-н Мъри официално става осиновител на Сам.
Сега Сам имал още една бащина фигура, към която да гледа и на която да се осланя, в допълнение към покойния си баща, а освен това имал и двама любящи по-големи братя.
С любовта и подкрепата на г-н Мъри Сам завършва гимназия и е приет със стипендия в един от най-добрите университети, за да учи литература.
Когато Сам е на 30 години, той вече е милионер, собственик на успешно издателство за независими писатели от цял свят. Лицето на Сам беше на корицата на всяко бизнес списание, а в новия му офис липсваше място за неговите награди и отличия.
А леля Каси? Тя беше остаряла в същия ограничен свят, който беше създала за себе си. Съпругът ѝ беше избягал с друга жена преди години, а синовете, с които някога се беше хвалела, я бяха изоставили в момента, в който навършиха 18 години, оставяйки я да работи странна работа, за да оцелява.
Нещата започнаха да се оправят, когато най-накрая си намери стабилна работа. Започна да работи като чистачка в търговска сграда в центъра на града.
Тъкмо започваше да уважава професията, на която някога се беше подигравала, когато един ден видя познат млад мъж, облечен в костюм, да се разхожда във фоайето. Когато погледнала по-отблизо, мопът се изплъзнал от хватката ѝ и тя замръзнала в шок и срам.
“Виж, това е той! Това е Сам, собственикът на това издателство” – показа на Каси друг служител от домакинския персонал. “Милионер, който е бил син на пазач, можеш ли да повярваш? Какъв вдъхновяващ човек!”
С всяка дума Каси изпадаше в още по-голям срам и единственото, което можеше да направи, беше да се скрие от племенника, чиито мечти някога се беше опитала да убие.
