Джак намери радост в това да сподели обяда си с едно бездомно момиче и не обърна внимание на групата момчета, които му се подиграваха за това. Няколко седмици по-късно се случило нещо невероятно, което оставило момчетата без думи.
Можете да направите на Джак най-хранителния и най-вкусния сандвич за обяд. Но подобно на много други десетгодишни деца, любимият му сандвич все още щеше да бъде сандвич с фъстъчено масло и желе.
Толкова много го обичаше, че майка му винаги му го опаковаше заедно с обикновения обяд. И той запазваше този любим сандвич до края на учебния ден, като му се наслаждаваше на малки, солени хапки по време на спокойната си разходка до дома.
В един такъв следобед Джак забелязва на пътя сцена, която разбива щастливия му, безгрижен балон.
Момиче на възрастта на Джак седеше самотно на тротоара на няколко крачки пред него. В хладното време момичето седеше неподвижно от глава до пети, с изключение на кичурите коса, които танцуваха с вятъра.
“Здравей, казвам се Джак – каза момчето и протегна ръка за ръкостискане. “Добре ли си?”
Нещо в искреното ръкостискане я накара да се усмихне през мрака си.
Възпитавайте децата си да бъдат добри един към друг.
“Здравейте, аз съм Лиза. Майката на приятеля ми обикновено ми носи храна от кухнята, в която работи. Но преди два дни я уволниха и оттогава почти нищо не съм яла…” Лиза каза, като се опитваше да не погледне сандвича в ръката на Джак. Джак забеляза това и сърцето му се разтопи от тежкото положение на момичето.
Обикновено Джак не споделяше храната си, особено пък перфектния сандвич, който имаше два щедри слоя ягодово сладко и хрупкаво фъстъчено масло. Но при Лиза той дори не разбра кога ръката му се е протегнала към нея, предлагайки ѝ закуската.
“Ето, можеш да си вземеш това. Аз отхапах само две хапки – каза Джак.
Лиза се поколеба, но Джак усети, че това е само от учтивост.
“Опитай, това е сандвич с фъстъчено масло и желе. Ще ти хареса! И освен това коремът ми вече е прекалено пълен”, излъга Джак.
Лиза отхапа от сандвича, почти неволно затвори очи и захърка от благодарност и удовлетворение.
Джак седна до Лиза, докато тя бавно довършваше останалата част от сандвича. Беше щастлив да помогне на новата си приятелка, но знаеше, че само половината сандвич няма да е достатъчен за Лиза.
На следващия ден в училище Джак реши да пропусне да обядва по време на междучасието. Той се разсея от къркоренето в корема си, като се разходи из училището и пи големи глътки вода.
“Желеното момче тук си има нов приятел, момчета!” – каза подигравателно един от батковците, когато Джак се върна в класната стая. “Видях го да споделя сандвича си с някакво момиче на улицата.”
“Точно така” – добави друг подигравателен глас. “Никой в училище не иска да му бъде приятел, затова сега той се сприятелява със случайни хора от улицата!”
“Ще бъдеш ли най-добрият ми приятел, много моля? Ще ти дам сандвича си!” Момчетата изиграха своята злобна шега и не можеха да спрат да се смеят.
Злобният коментар не нарани Джак толкова, колкото момчетата очакваха. Затова те продължиха да се опитват да го дразнят всеки ден малко повече, очаквайки да видят как Джак ще изгуби самообладание.
Но всеки ден, въпреки подигравките, Джак срещал Лиза на тротоара и споделял с нея спестения си обяд. Скоро те станаха близки приятели и Джак разбра как тя е станала бездомна след смъртта на родителите си.
Оттогава Лиза живееше на стар паркинг с майката на един приятел, която изобщо не беше много грижовна. На Джак му беше болно да си представи трудния живот, който Лиза водеше, и той често се молеше за нея точно преди да си легне.
Една вечер молитвите на Джак със сълзи на очи бяха прекъснати от майка му.
“Бебе, какво става? Каквото и да се случва, Джак, можеш да ми го кажеш.”
Джак разказал на майка си Силвия за новата си приятелка, за това, че е бездомна и гладна, и за това, че всеки ден след училище обядва с нея. Той пропусна частта за това, че е бил тормозен в училище. Не искаше майка му да се тревожи излишно.
Силвия била трогната от добрите намерения на сина си, затова на следващия ден опаковала допълнителен обяд за момиченцето.
“Майка ти е много мил човек. Ти си голям късметлия, Джак!” Лиза беше изненадана от добротата на жената, която дори още не я беше срещала.
В училище съучениците на Джак бяха потресени, че подигравките все още не са му повлияли и че сега той има повече от достатъчно храна, която да предложи на Лиза.
Раздразнено от това колко щастлив изведнъж е станал Джак, едно от момчетата решава да отмъкне кутията за обяд на Джак и да я скрие.
“Моля те, кажи ми къде е кутията ми за обяд. Гладен съм, а Лиза ще чака за храната след училище. Моля ви, приятели, кажете ми къде сте скрили кутията ми за обяд”.
Момчетата си намигнаха и се усмихнаха един на друг, но отрекоха да знаят нещо за обяда на Джак.
През този ден Джак се чувстваше така, сякаш е провалил Лиза. Не само защото не беше намерил кутията за обяд, но и защото не можа да спре момчетата да го тормозят.
“Всичко е наред, Джак. Върви си вкъщи. Аз ще се оправя днес.”
Джак избърса сълзите си и се обърна да си тръгне, но просто не можеше да си тръгне, защото знаеше, че Лиза вероятно ще трябва да си легне гладна.
“Не, това е моя вина. Не бива да оставаш гладна заради моя грешка. Върви с мен. Днес ще хапнем заедно в дома ми.”
Лиза се замисли и повече от храната я вълнуваше възможността да се срещне с невероятната майка на Джак.
“Тя е толкова невероятна! Мила е, прави най-добрата лазаня и обожавам топлата ѝ прегръдка! Ако само… Лиза си пожела нещо в сърцето си и въздъхна.
Междувременно Силвия нахрани децата и изслуша техните истории. Тя направи място за Лиза, за да прекара удобно нощта. Целуна я за довиждане и като погледна блясъка на тъгата в очите на момичето, взе решение.
“Така че, Джак, вече не трябва да се тревожиш за Лиза”. Майка му звучеше ентусиазирано по време на закуската на следващата сутрин.
“Вече говорих с мои приятели, които работят в най-добрия детски приют в града. Те са готови да приемат Лиза!
“Лиза, скъпа, ще бъдеш в отлични ръце. Вече няма за какво да се тревожиш.” Силвия целуна момичето по бузата и се усмихна.
Силвия също си помисли, че Джак изглежда малко разстроен, но не разбра защо.
Беше истина. Джак беше разстроен, въпреки че знаеше, че Лиза сега живее много по-добре в приюта. Беше изминала седмица, откакто Лиза беше прибрана. Това означаваше също, че е минала седмица, откакто Джак не е виждал Лиза. Момчето искаше най-доброто за нея, но тя му липсваше ужасно.
“Трябва ли да кажа на мама, че Лиза ми липсва? Трябва ли да поискам да се срещна с нея? Джак си мислеше, но нямаше сърце да попита Силвия, която вече беше направила много за момичето. Но Силвия беше наблюдавала мрачността на сина си достатъчно отблизо, за да знае какво е в сърцето му.
В един от скучните следобеди след училище Джак влачеше крака към изходната врата на училището. За първи път в живота си не му се искаше да яде сандвича с фъстъчено масло и желе, който беше грижливо опакован в чантата му.
Точно тогава видя познат автомобил да спира пред вратата. Беше черен джип и той разпозна, че това е колата на майка му.
“Защо мама дойде да ме вземе от училище днес? помисли си Джак, докато крачеше към колата.
“О, не, майката на Джели Бой е тук, за да го вземе. Някой е в голяма беда!” Съучениците на Джак хукнаха подигравателно и се разсмяха.
Джак беше толкова съсредоточен в опита си да прочете изражението на майка си отдалеч, че се стресна, когато видя, че вратата на пътническата седалка се отвори внезапно.
Джак и съучениците му бяха любопитни да видят кой ще излезе от колата. Никой от тях не очакваше това да е…
“Чакай… това не е ли същото момиче от улицата? Бездомното момиче?” Едно от момчетата промълви на останалите в шок.
“Лиза! О, Боже мой, Лиза! Каква прекрасна изненада! Лиза, липсваше ми!” Джак беше развълнуван да види отново най-добрата си приятелка. Тя изглеждаше различно с добре сресаната си коса и новите си дрехи.
По-късно същата вечер Силвия сяда с децата и съобщава на Джак най-невероятната новина.
“Усетих, че сте разстроени от това, че Лиза си е отишла. И когато отидох да я проверя, си помислих, че тя ще бъде щастлива там. Но се оказа, че и ти й липсваш ужасно много. А ти знаеш, че всичко, което искам, е децата ви да са щастливи. Така че…” Силвия направи пауза за драматичен ефект, но Лиза просто нямаше търпение да разкаже.
“И така, майка ти реши да ме осинови!” – изкрещя от вълнение момиченцето.
Джак не можеше да повярва на това, което чуваше.
“Вярно е! Вече съм твоя сестра! Отсега нататък ще живея с теб. Не се притеснявай, все още ще имаш свое легло. И вече няма да отмъквам хапки от сандвичите ти…” Лиза се засмя, докато прегръщаше новопридобитото си семейство.
Връзката между Джак и Лиза се засили, а Лиза беше приета и в същото училище като него. Докато историята за осиновяването на Лиза и добротата на Джак се разпространяваше и печелеше любов и признателност от много учители и съученици, момчетата, които се подиграваха на Джак, се оказаха безмълвни от вина и срам.
“Съжаляваме, че те тормозим и ти се подиграваме, че помагаш на Лиза, Джак! Бяхме наистина злобни към теб”, извиняват се един ден момчетата най-накрая на Джак.
“Няма страшно”, усмихна се Джак. “Ела, присъедини се към нас за обяд!”
