Джейкъб е трудолюбив санитар в болница. Синът му Лени се срамува от професията му и го смята за унизително. Но един инцидент на автобусна спирка помага на Лени да разбере, че всяка работа, която спасява нечий живот, е достойна за уважение, а не унизителна.
Лени току-що беше навършил 14 години и вече беше започнал да се държи като възрастен. Той нямаше братя и сестри, така че прекарваше по-голямата част от времето си с приятелите си. Лени беше израснал в тяхната компания и често гледаше с пренебрежение на професията на баща си като приятелите си.
— Хей, Лени! Баща ти да не е ходил да чисти след някоя старица в болницата?! — бяха някои от подигравките, които чуваше от приятелите си.
Бащата на Лени, Джейкъб, работеше в местна болница като поддръжка, а понякога и санитар, изпълнявайки дребни задачи като почистване и пране. Въпреки че Джейкъб обичаше работата си, Лени чувстваше, че тя унижава личността му сред приятелите му.
Но един ден момчетата, които се подиграваха на Лени заради работата на баща му, вдигнаха гордо брадички и го помолиха за извинение, след като той спаси живота на умиращ човек…
Родителите на Лени се разведоха, когато той беше едва на 6. Баща му го отгледа и откакто Лени започна да разбира нещата, Джейкъб винаги искаше момчето му да знае колко възнаграждаваща може да бъде упоритата работа.
Но приходите на Джейкъб едва стигаха да осигурят храната и образованието на Лени, така че той работеше извънредно и отсъстваше предимно на нощни смени. Един ден той осъзна, че е време да насърчи упорит труд и в Лени.
— Хей, Лен! Бъди готов след училище… Ще дойда да те взема. — информира той Лени, който се приготвяше за училище.
— Да ме вземеш??? За какво? — възкликна Лени. — Трябва да отида в парка с приятелите си.
Джейкъб каза на сина си за желанието си да му помогне да разбере концепцията за упорит труд.
— Искам също така да те обуча на някои основни неща, които трябва да знаеш, за да работиш в болница.
Но Лени беше против идеята на баща си. Той не искаше да прекъсва забавлението си с приятелите си и затова отказа. Въпреки това, Джейкъб вече беше решил и не беше готов да приеме мъглявите извинения на Лени.
— Каквото е казано, е казано… няма повече извинения! — Джейкъб каза строго на Лени.
След това Лени започна да придружава баща си до болницата. Един ден той срещна приятелите си на път за киносалона. Поканиха го с тях, но Лени срамежливо отказа и им каза, че трябва да отиде в болницата с баща си.
— Шегуваш ли се с нас?! — подигравателно извикаха момчетата. — Ще бъдеш загубеняк като баща си!
Момчетата дразнеха Лени, шегувайки се как ще се насладят на филм, докато той почиства в болницата. Лени наведе глава от срам и се отдалечи. Дълбоко в себе си той чувстваше, че приятелите му са прави за баща му.
— Не искам да правя това, което той прави… не искам да живея живота му и да се превърна в мръсен слуга в някакво мръсно отделение. — измърмори той и се втурна да посрещне Джейкъб…
— Татко, не мисля, че ще дойда отново утре. — каза Лени рязко на баща си.
Джейкъб беше зашеметен. Изражението в очите на момчето не му хареса и разбра какво е намислил. След кратка пауза той помоли Лени да се преоблече и да му помогне с работата.
— Няма нищо лошо в това да си изцапаш ръцете за някой в нужда, синко. — възкликна Джейкъб. — Никоя работа не е голяма или малка… важно е колко добре я вършиш, за да помогнеш на някой в нужда…
На Лени му липсваха думи и извинения. Той неохотно се преоблече в униформата си и помогна на баща си, когато внезапно видя медицинска сестра да бърза през вратата и да крещи. Тя беше в паника.
— Насам, насам, моля… — изкрещя докторът, след като прегледа пациент, който беше вкаран в отделението на количка.
Лени спря работата си и се втренчи в пациента. Разбра, че нещо ужасно се е случило с крака му. Локвата кръв около счупения крак на мъжа смрази Лени.
— Той е претърпял автомобилна катастрофа… Това е открита фрактура на крака. — каза медицинската сестра.
Пациентът беше настанен в отделението, в което цареше хаос. Лени видя лекаря и сестрата да бързат с първа помощ и лекарства.
— Вземете турникет, побързайте. — извика лекарят от леглото на пациента.
Лени наблюдаваше как лекарят закопчава крака на мъжа, за да избегне по-нататъшна загуба на кръв. Той беше шокиран колко бързо се случиха нещата, за да се спаси нечий живот. Джейкъб трябваше да чисти много в отделението след пациента и извика Лени…
— Уау! Това е адски… — измърмори Лени и се отдалечи. Момчето отново погледна към лекаря и пациента. Чудеше се дали има толкова много за спасяването на нечий живот, дори ако това означаваше да прави прости неща като използването на превръзка.
Няколко месеца по-късно Лени си взе почивка и не помагаше на баща си в болницата. Той отиде на училищна екскурзия до съседен град. На автобусната спирка, докато чакаше автобуса, който щеше да вземе класа му, той се изолира, тъй като никой не обичаше компанията му заради болничните му задължения и защото не намираше време за приятелите си.
Момчетата обсъждаха местата си за излет до местоназначението им, докато Лени се чувстваше изгнаник и мълчеше. Точно тогава чу нечий писък, последван от суматоха от разстояние.
Всички се втурнаха към мястото и наобиколиха човек, който лежеше на земята. Бавно му причерняваше. Лени премина през тълпата и беше шокиран, след като видя ранения мъж.
— Изтича през коридора и се подхлъзна на мокрия под. — обясни свидетел.
Събралите се наоколо крещяха невярващо, след като видяха тежко ранения крак на момчето. Някои не издържаха на ужасната гледка и си тръгнаха без да се обръщат.
Тогава Лени си спомни подобна ситуация, на която беше свидетел в болницата. Без да губи време отиде до пострадалия и вдигна крака му.
— Лени, какво, по дяволите, правиш? Остави крака… лекарите са на път. — извика един от съучениците на Лени.
Но Лени знаеше, че времето изтича. Той свали колана от панталона си и го закопча около крака на мъжа върху раната. Той се увери, че го прави точно както беше видял лекаря да го прави в болницата.
Около 10 минути по-късно лекарите пристигнаха и бяха изумени, след като видяха, че мъжът вече е с турникет, увит около ранения му крак.
— Кой направи това? — възкликна един от лекарите. — Който и да е направил това, е спасил живота на този човек.
Момчетата бяха шокирани от разкритието на доктора. И след като разбраха, че Лени го е направил, лекарите го оцениха за навременната му постъпка. Приятелите му гледаха със страхопочитание и не можеха да повярват на очите си.
Миг по-късно те се приближиха до Лени и го прегърнаха.
— Съжаляваме, Лени… моля те, прости ни. — хорово извиниха момчетата.
От този ден нататък приятелите и съучениците на Лени никога не гледаха с лошо око на него и работата му в болницата. Лени също разбра, че няма голяма или малка работа, а най-важното беше колко добре е свършена, за да помогне на нуждаещите се. Инцидентът го насърчи да работи усърдно в болницата и да оправдае очакванията на баща си.
