Още от ранна възраст Сам се научава да се държи скромно и да не напуска дома си. Той никога не позволява на хулиганите в училище да му повлияят. Но когато съдбата му се променя към по-добро, ще успее ли да запази сърцето си чисто?
Сам прекарва детството си в правене на лимонада от лимони. Баща му умира, когато той е още бебе. Оттогава той помага на майка си, Сюзън, да изкарва допълнителни пари, когато има свободно време от училище. Сам и Сюзън живеели в парк с ремаркета, защото не можели да си позволят апартамент или къща.
Сюзън едва изкарваше достатъчно пари, за да поддържа осветлението и да плаща училищните такси на Сам, тъй като беше аутистка и трудно намираше постоянна работа. “Може да нямаме много, но винаги бъди благодарен за малкото, което имаме”, казваше Сюзън на сина си.
В класната стая Сам постоянно е обект на подигравки. Хулиганите в училище често го наричали с имена като “безделник” и “счупено момче”. Един от хулиганите, Джаред, веднъж му казал: “Хора като теб винаги ще живеят в ремаркета”.
Сам никога не се оставил на обидите, тъй като майка му го научила, че трябва да има дебела кожа, за да оцелее. Той все още мечтаеше един ден да притежава имение за себе си и майка си.
Един ден хазяинът им, Тоби, дошъл да вземе наема. Тоби работеше и като агент по недвижими имоти в района и имаше плакати из целия град. По време на посещението на Тоби в града се разразила силна буря и той се опитал да се прибере по спешност у дома, но колата му не запалила.
“Моят доведен баща ме научи, че никога няма да намеря щастието, ако в сърцето ми има горчивина”.
“Не се притеснявайте, сър. Ще погледна под капака и ще видя какво не е наред – каза Сам. Сам беше доста сръчен и умееше да поправя всичко, което имаше двигател. Една от работите му през уикенда беше да помага на механика в града. За по-малко от час Сам поправи колата на Тоби.
“Благодаря, момче. Никога досега не съм виждал някой да поправя двигател в дъжда” – каза Тоби. “Няма проблем, сър. Все пак може би ще искате да я закарате на сервиз – отвърна Сам. Тоби беше впечатлен от съобразителността на Сам и му предложи странична работа – да мие колата му на всеки две седмици.
Сам приема и с течение на времето развива добри отношения с Тоби, когото възприема като бащина фигура. Всеки път, когато Тоби докарваше колата си за измиване, той прекарваше време със Сюзън, докато Сам беше зает. Скоро той открил, че тя има колекция от забележителни рисунки на града и разпознаваеми лица.
Тоби я попитал дали работи като художник. “Не, просто рисувам по памет”, отговори Сюзън. Сюзън научава, че Тоби също е овдовял няколко години по-рано, и двамата развиват чувства един към друг. Тоби помага на Сюзън да отвори малко художествено студио и тя започва да продава произведенията си.
Един ден Джаред забелязва, че Сам отсъства от училище. Той предлага на приятелите си да посетят Сам.
“Да отидем да видим с какво се занимава разореното момче в разрушената си колиба”, пошегува се Джаред.
Когато наближиха ремаркето на Сам, те видяха, че той и майка му опаковат кашони в един луксозен джип. Разбраха, че той се изнася, и им стана любопитно.
Когато Сам, Сюзън и Тоби потеглиха, Джаред и приятелите му се опитаха да ги последват. Джипът беше твърде бърз, за да могат да го догонят с велосипедите си, и скоро изгубиха следите.
На следващия ден Джаред и приятелите му проследяват Сам след училище, за да видят къде се е преместил. Оказало се, че Сам се е преместил в луксозен жилищен комплекс. По-късно същия следобед Джаред видя, че майката на Сам се държи за ръка с Тоби. Джаред разпозна Тоби от плакатите из целия град.
“Боже мой, майката на Сам се среща с момчето, което се занимава с недвижими имоти!” Джаред каза на приятелите си. Те не можеха да повярват, че същото момче, на което се бяха подигравали години наред, че е бедно, се е преместило в луксозен пентхаус. Това, което им се стори още по-странно, беше, че Сам изобщо не се хвалеше с това. Сякаш нищо не се беше променило.
“Тогава бях истинско парче, но оттогава животът добре се е погрижил да ме смири”.
От този ден нататък Джаред никога повече не дразнеше Сам.
10 години по-късно Джаред получава покана по пощата. “Сърдечно ви каним на специално парти по случай 10-годишнината…”, гласеше тя. Джаред видя, че партито се провежда в пентхаус апартамент, а името на поканата му се стори познато.
Когато пристигна, той с изненада видя, че Сам е организирал цялото събитие. Всичко беше подсигурено – от напитките до храната, и всички съученици на Сам и Джаред присъстваха. Всички бяха любопитни как Сам живее в такъв разкошен апартамент и с какво се занимава на работа.
Джаред решава да поговори с него, за да му се извини за начина, по който се е отнасял с него в гимназията.
“Слушай, човече. Наистина съжалявам за начина, по който тормозех в училище. Не беше готино. Тогава бях истинско парче, но оттогава животът добре ме е смирил”, признава Джаред на Сам.
Джаред каза на Сам, че чувства, че кармата го е настигнала, защото в крайна сметка живее в същия парк за ремаркета, в който е живял Сам. Сам беше мил към Джаред и му прости за отношението му в училище.
“Знам, че сега времената са трудни за теб, но ще ти кажа нещо, което майка ми веднъж ми каза. Може да нямаш много, но винаги бъди благодарен за малкото, което имаш” – каза му Сам. Някои от старите съученици на Сам го попитали как може да си позволи такова хубаво жилище.
Сам разкри, че Тоби го е научил на тънкостите в продажбата на луксозни недвижими имоти и че е поел компанията на доведения си баща. “Моят доведен баща ме научи на един ценен урок преди много години. Той ми каза, че никога няма да намеря щастието, ако в сърцето ми има горчивина”, каза Сам.
След това той разкрива, че той и майка му са закъснявали многократно с плащането на наема, преди Тоби да се влюби в Сюзън. Вместо да ги изгони, Тоби им дал многократни възможности да платят наема.
Благодарение на доброто му сърце Сам и Сюзън никога не остават напълно бездомни. Скоро Тоби и Сюзън завързват брак и се превръщат в неразделно семейство.
Всички съученици на Сам го поздравяват за успеха му и му казват, че е гордостта на цялото училище.
