Когато Сам от Луизиана започва да копае дупка в двора си, съседите му се подиграват и го наричат луд. По-късно Сам им дава ценен житейски урок и те му се извиняват за неприличното си поведение.
Бяха изминали само две години, откакто Сам се беше пенсионирал от метеорологичния отдел на Луизиана. Но през тези две години той беше станал свидетел на най-тъжните моменти в живота си. Още през първата година от пенсионирането му съпругата му беше заминала за небесното си жилище, а през втората година единственият им син беше заминал на работа в чужбина.
Без жена, която да обича, и без деца, за които да се грижи, Сам се чувствал изключително самотен и тъжен през цялото време. Всеки ден ставаше късно, правеше си чаша кафе, а после седеше с часове и разглеждаше старите метеорологични доклади. В края на краищата един обитател на двуетажна къща без приятели и несъществуващо семейство нямаше голям избор.
Един ден той небрежно преглеждаше новите доклади, когато нещо привлече вниманието му. На следващата сутрин той станал рано, взел лопата и започнал да копае дупка в двора си. Всички в квартала се стреснали.
“Вижте този луд старец! Отново се е върнал да копае онзи глупав бункер”, отбеляза госпожа Питърсън, докато се грееше на лятното слънце.
“Знам, нали! Чудя се дали самотата не го е докарала до лудост. В края на краищата как изобщо можеш да живееш сам в такава огромна къща?” – коментира друга жена от квартала.
Днес госпожа Питърсън и нейните приятелки бяха организирали лятно парти. Времето беше невероятно, а кой би искал да пропусне такъв страхотен ден, особено когато беше и уикенд.
Съпругите им обслужваха скарата, а децата бяха заети да играят.
“Мисля, че той е странен фен на конспиративните теории. Не се ли пенсионира от метеорологичния отдел преди няколко години?” – “Не, не. Г-н Питърсън заяви, докато сервираше напитки на всички дами, които се бяха събрали там.
“Е, това обяснява уникалния му романтизъм да копае дупка от нищото – отвърна госпожа Питърсън и всички избухнаха в смях.
Бедният Сам чуваше какво си говорят зад гърба му и се чувстваше ужасно заради това. Въпреки това не пророни нито дума и продължи да копае дупката. Изведнъж една топка го удари в главата.
“Съжалявам, чичо. Може ли да ми подадете топката?” Едно от съседските деца попита Сам с учтив глас.
Сам спря работата си, вдигна топката и я подаде на момчето. “Да, ето ти я.”
“Благодаря ти”, каза детето с мила усмивка.
Сам му се усмихна в отговор и го погали ласкаво по главата.
Междувременно майката на момчето дочула разговора на Сам с детето ѝ. “Ти!”, изкрещяла тя с пълно гърло. “Как смееш да се доближаваш до детето ми?”
“Госпожо… Просто… топката…” Сам се опита да й обясни, но тя остана глуха за него.
“Не искам да чувам никакви обяснения. Просто стой далеч от сина ми, ти, ненормален старец!” Жената изкрещя и се изнесе със сина си.
Сам не можеше да сдържи сълзите си. Всичко, което получи за щедростта си, беше публично унижение и груби думи; въпреки това той не се нахвърли върху тях и мълчаливо се върна у дома.
През следващите няколко седмици бункерът беше готов. Накрая хората забравили за дупката и единственото, което си спомняли, било, че Сам бил много странен. Но всичко се променило, когато дошла гръмотевичната буря.
Целият град останал без ток, а няколко къщи в квартала били повредени. Тогава Сам запалил сигнален огън и поканил колкото се може повече хора в бункера си. Всички в квартала, които в миналото му се бяха присмивали, сега бяха смутени. Чувстваха се зле, че са осъдили хубавия човек.
“Съжаляваме, че те разбрахме погрешно, Сам. Ако не беше ти, не знаем какво щяхме да направим”, каза жената, която беше унизила Сам за това, че е говорил с детето ѝ. “Не знаехме, че си го строил за този ден”.
“Ами вие никога не ме попитахте и просто предположихте, че съм луда. Аз съм бивш метеоролог и всички вие знаете това. Можехте поне да заключите, че правя това по някаква причина”.
“Съжаляваме, Сам, и ти благодарим”, продължи жената.
Скоро след това към нея се присъединиха и други хора и Сам бе залят с извинения от всички страни.
