Жена отваря дамска чанта, купена от битпазара, и вижда в нея лист хартия. “Какво е това?” – казва тя и го изважда. Не подозира, че съобщението, написано на него, ще я отведе до нещо неочаквано.
— Виж, Ник. Тази чанта е като нова! — Джейн посочи към количка, пълна с чанти на битпазара.
Джейн и Ник бяха на посещение на битпазара седмица преди втората си годишнина от сватбата. По време на последното си посещение те купиха дизайнерски палта на малка част от първоначалните им цени, а сега Джейн хвърли поглед на ретро чанта.
— Да, изглежда добре. Но вече имаш толкова много чанти в гардероба си. — каза Ник.
— Нямам нищо подобно. Вижте само качеството! — Джейн плъзна ръка по чантата.
Ник погледна жена си и поклати глава.
— Ние не вярваме на това, Джейн. — каза той.
Стоейки до количката с чанти, Джейн и Ник започнаха да се карат. Високият, мускулест собственик на количката се взираше в Ник, докато жена му стоеше зад него.
Няколко мига по-късно Джейн започна да плаче.
— Добре, добре! Съжалявам. Ще ти купя чантата. Моля те, спри да плачеш! — примоли се Ник.
— Колко е това? — попита Ник продавача.
Съпругата на продавача погледна Ник, но не каза нищо. След като продавачът разкри цената, Ник извади портфейла си от джоба си и му подаде парите.
Въпреки това, докато стоеше близо до количката, Ник усети нещо необичайно. Усети, че жената на продавача иска да каже нещо, но тя стоеше неподвижно и го гледаше втренчено.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Ник крехката жена.
— Тя не може да говори — отвърна строго продавачът. — Тя е няма.
— О, добре. — усмихна се Ник на мъжа.
Преди да напусне количката, Ник забеляза, че съпругата на магазинера мърда устните си, за да каже нещо. Въпреки това Ник тръгна, защото Джейн каза, че иска да се прибере у дома възможно най-скоро.
След като се прибра вкъщи, Джейн се освежи и седна на леглото, за да отвори новото си притежание.
— Това е толкова красиво! — каза тя, докато отваряше ципа на главния джоб.
Усмивката й внезапно избледня, когато видя лист хартия в чантата. “Какво е това?” — чудеше се тя, докато го вадеше. Тя разгъна листа и прочете написаното на него.
— Помогнете ми! Възможно най-скоро! — прочете Джейн.
— Хей, Ник! Виж какво намерих тук! — извика тя съпруга си от другата стая.
— Какво има, скъпа? — попита притеснено Ник.
Тогава Джейн му подаде бележката и му каза, че я е намерила в чантата. Веждите на Ник се сбръчкаха и очите му се разшириха, след като прочете текста, защото си помисли, че знае кой трябва да го е написал.
— Това е жената… искаше да каже нещо. — каза Ник на Джейн.
— Коя жена? — попита Джейн.
— Съпругата на продавача. — каза Ник. — Не забеляза ли, че тя размърда устните си, за да каже нещо, преди да тръгнем?
— Но мъжът каза, че тя не може да говори, Ник. — сви рамене Джейн. — Прекаляваш с мислите.
— Не, Джейн — поклати глава Ник. — Знам, че това съобщение е от нея. Тя се нуждае от нашата помощ.
Ник взе дамската чанта и пъхна бележката вътре.
— Връщам се на битпазара, за да помогна на жената. Сигурен съм, че е в беда и се нуждае от нас, Джейн. — каза той.
— Добре, скъпи — Джейн прегърна съпруга си. — Пази се!
Ник се върна с колата до битпазара и потърси продавача. За съжаление мъжът и съпругата му вече ги нямаше. Когато попита другите търговци за двойката, той разбра, че са заминали за вкъщи.
— Трябва ли да им кажа за бележката? — зачуди се Ник. Вместо да разкрие какво е намерил в дамската чанта, Ник разпитал другите търговци за двойката.
— Виждал ли си някога да се бият на пазара? — попита Ник.
Всички търговци поклатиха глави, но Ник почувства, че крият нещо от него. Мислеше, че се страхуват да кажат истината.
— Можете ли да ми дадете техния адрес? Намерих нещо ценно в тази чанта и искам да им го върна. — излъга Ник.
От всички продавачи само един човек се приближи и каза на Ник къде живеят мъжът и съпругата му.
— Името му е Брад. — каза той на Ник.
— Благодаря ти! — Ник се усмихна на продавача и потегли към дома на Брад.
Беше на път да се стъмни, когато Ник излезе от битпазара и трябваше да кара половин час, за да стигне до къщата на Брад. Магазинерът и съпругата му живееха в каравана, паркирана между храсти в покрайнините на града.
При достигане на адреса,Ник паркира колата си близо до караваната и изключи фаровете. Той видя два движещи се силуета през щорите, покриващи прозореца. „Изглежда, че се карат“, каза си той.
Когато Ник излезе от колата си, той чу как мъжът крещи на жена си.
— Тя определено има нужда от помощта ми. — каза Ник и почука на вратата.
Изведнъж Брад млъкна и тръгна към вратата, за да види кой е там. Да има посетители беше необичайно, тъй като живееше далеч от града.
— Кой е? — Брад измърмори и отвори щорите, за да види навън през прозореца.
— Какво правиш тук? — Веждите на Брад се събраха и очите му се разшириха. Беше ядосан, като видя Ник да стои на прага му. — Махай се!
Преди Ник да успее да отговори, Брад спусна щорите и изключи всички светлини в караваната, така че Ник да не вижда нищо.
— Хей! Отвори вратата! — Ник извика и почука на вратата, но Брад не отговори.
— Какво трябва да направя сега? — учуди се Ник. Беше сигурен, че съпругата на Брад е сложила бележката в дамската чанта, но не можа да й помогне. Не искаше да си тръгне, без да говори с дамата.
— Госпожице, тук съм за вас — извика Ник. — Включете фенерчето на телефона си, ако сте в беда. Ще ви помогна!
Ник не беше сигурен дали този трик ще проработи, но стоеше пред ремаркето в тъмното и чакаше жената да отговори. Той остана навън около петнадесет минути, но нито Брад, нито жена му направиха нищо. В караваната цареше мълчалива тишина.
— Всичко наред ли е? Защо Брад не казва или не прави нищо? — учуди се Ник. Той вече беше уморен, но не искаше да си тръгне, без да види жената.
Той стоя пред ремаркето още десет минути, но никой не реагира. “Прекалявам ли с мислите? Ами ако тази бележка е от някой друг?”, зачуди се Ник. След като изчака още няколко минути, Ник се обърна, за да си тръгне, когато видя ярка светлина.
— Да! — възкликна Ник и се втурна към вратата на караваната. Преди да успее да почука, чу Брад да крещи на жена си и усети как нещо пада на земята. — Отвори вратата, Брад! Отвори вратата веднага! — извика Ник.
Когато Брад не отговори и продължи да крещи на жена си, Ник ритна вратата и я бутна силно. В крайна сметка той нахлу вътре. Брад се втренчи в него и изкрещя:
— Как смееш да влизаш в къщата ми без мое разрешение! Махай се!
Ник видя съпругата на Брад да стои зад него и осъзна какво се случва. Съпругата на Брад беше жертва на домашно насилие и имаше нужда някой да й помогне.
— Защо гледаш жена ми? Какво искаш? — Брад измърмори и направи няколко крачки към Ник.
— Дойдох тук, защото…
— Защото искаше да видиш жена ми? Откъде я познаваш?
— Не е нищо подобно, Брад — каза Ник. — Не ме разбирай погрешно.
След това Брад се обърна към жена си и се втренчи в нея.
— Познаваш ли го?
Изплашена, тя поклати глава, страхувайки се, че съпругът й отново ще изпусне нервите си. Тогава Брад се обърна към Ник и посочи към вратата.
— Излез! — извика Брад.
— Няма да си тръгна, докато не оставиш жена си да си тръгне. — отвърна строго Ник. Той скръсти ръце на гърдите си, за да покаже на Брад, че не се страхува от него.
— Наистина ли? — Брад се изсмя злобно. — Искаш да пусна жена си с теб, а?
— Тя не иска да живее с теб! — извика Ник.
— Значи сега ще ми кажеш какво иска жена ми? — Брад хвърли гневен поглед на Ник и тръгна към него.
Точно когато Брад се канеше да нападне Ник, той чу сирени на полицейски коли, които се приближаваха към караваната му.
— Извикал си полиция? — Брад изръмжа. — Ще си платиш за това!
Брад влезе в стаята си и грабна една чанта.
— Ще избягам, преди да са дошли тук — каза той, преди да изхвърчи през вратата.
Две полицейски коли пристигнаха преди Брад да успее да тръгне и веднага го хванаха. След като го вкараха в полицейския ван, полицаите благодариха на Ник, че им се е обадил.
— Намерих тази бележка в чантата, която жена ми купи от количката на Брад. — каза им Ник.
Няколко полицаи влязоха в караваната и увериха съпругата на Брад, че е в безопасност.
— Моля, елате с нас в полицейското управление. Трябва да подадете жалба срещу съпруга си. — казаха й те.
Ник придружи жената до полицейското управление, където тя подаде жалба срещу Брад. Там Ник научи, че името й е Анна.
След като жалбата беше подадена, Анна напусна полицейското управление.
— Хей, Анна! Защо не дойдеш с мен? Искам да се запознаеш с жена ми, Джейн. — каза Ник.
Ник доведе Анна у дома и извика жена си.
— Джейн! Виж кой е тук да се запознае с теб! — каза той и помоли Анна да седне в хола.
След като Джейн пристигна, той я представи на Анна.
— Това е Анна. Спомняш ли си, че я срещнахме рано тази сутрин на битпазара? Тя ни остави тази бележка. — обясни Ник.
Джейн прегърна Анна и се натъжи, когато нямата жена заплака истерично с глава на рамото на Джейн.
— Хей, хей. Всичко е наред, Анна. — Джейн потърка гърба й, опитвайки се да я успокои.
— Тук сме за теб, Ана — каза Ник. — Този човек няма да те нарани отново. Полицията ще му даде урок.
Когато Анна спря да плаче, тя раздвижи устните си, за да каже нещо, но не можеше да говори.
— Да ти донеса ли химикал и лист? — попита Ник.
Когато Анна кимна, той бързо взе химикал и й го даде заедно с лист хартия. След това Анна написа историята си за Джейн и Ник.
Тя им каза, че не е няма по рождение. Когато била млада, тя се омъжила за богат мъж, който я обичал и се грижел за нея. За съжаление той починал пет години по-късно.
Тогава Анна срещнала Брад и се влюбила в него. В началото изглеждал добър човек. Тя мислела, че ще живее щастливо с него, но истината за неговата личност се разкрила пред нея няколко седмици след като се оженили.
— Той похарчи всичките ми пари в казино и ме принуди да продам всичките си маркови дрехи, обувки и чанти. — прочете Джейн. — Той често изпускаше нервите си и имаше проблеми с пиенето. Беше страх да живея с него.
Един ден Брад загубил всичките си пари в казиното и се прибрал ядосан. Когато ударил Анна, тя била твърде стресирана и загубила способността си да говори.
— От този ден не съм проговорила нито дума. — прочете Джейн. — Брад винаги е казвал на хората, че съм няма по рождение. Той направи живота ми нещастен.
След като научили за сърцераздирателната история на Анна, Ник и Джейн решили да й помогнат. Те платили лечението й и й позволиха да живее при тях, докато си намери работа.
Междувременно Ник се извини на Джейн, че й се развика и й обеща, че никога повече няма да повиши тон.
— Обичам те, Джейн — хвана я за ръката той.
— Съжалявам, че се скарах с теб.
Няколко седмици по-късно Анна си намери работа и сигурно място за престой. Тя се изнесе от къщата на Джейн и Ник, но обеща да поддържа връзка с тях.
Шест месеца по-късно Анна и Джейн създадоха група за подкрепа на жени, изправени пред домашно насилие. Те събраха средства за такива жени и им помогнаха да живеят в безопасно пространство, далеч от мъжете, които са направили живота им нещастен.
Какво можем да научим от тази история?
- Издигнете глас срещу домашното насилие. Премълчаването на домашното насилие е равносилно на подкрепа на потисника. Хората трябва да говорят против това като Ник и Джейн.
- Винаги помагайте на другите. Ник и Джейн можеха да пренебрегнат съобщението на хартията в чантата, но не го направиха. Те намериха Брад и спасиха жена му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
