Андрю прекарва години в криене на ужасните стъпки, които е предприел, за да прикрие грешка, която е направил като тийнейджър. Когато осиновената му дъщеря се натъква на тайната му, Андрю осъзнава, че не може повече да крие истината, и признава причината за безплодието на съпругата си.
Андрю стоеше във фоайето на семейната къща на покойната си майка и подреждаше старите ѝ вещи. Тайно му се искаше да може да продаде къщата на мама такава, каквато е, като остави купувачите да се справят със старите мебели, декорация и стайни растения.
“Татко? Намерих нещо странно тук!” Осиновената дъщеря на Андрю, Луиза, извика в коридора.
Андрю пусна опакованата в балончета кутия, която държеше, и забърза към спалнята на майка си. “Какво е това?” – попита той и се уплаши, когато видя, че Луиза държи синя папка.
“Ако това са медицински документи от гинекологичната практика на мама, те трябва да бъдат изгорени, Луиза. Подай я.” Андрю се наведе напред…
“Чухте ли ме?” Луиза посочи бележка на първата страница. “Става дума за мама… пише, че мама е безплодна. Но ти винаги си ми казвал, че си ме осиновил, защото си безплоден, татко”.
“Луиза, просто ми дай папката… сигурно е грешка. Не можеш да разстроиш майка си заради грешка”, настояваше Андрю, но Луиза знаеше, че баща ѝ крие нещо.
“Ти криеш това от мама?”
“Разбира се, че не!” Андрю се ухили. “Защо да крия нещо от нея?”
“Тогава ще й го покажа!” Луиза стискаше папката здраво.
Кръвта потече от лицето на Андрю и той знаеше, че няма друг начин да възпре Луиза да покаже папката на Нина, освен да ѝ каже истината.
“Права си! Скривам нещо от майка ти. Но се надявам, че ще разбереш защо, след като ти обясня всичко.”
Партито беше в разгара си, когато 16-годишният Андрю и приятелите му пристигнаха. Щом видял танцуващата Нина, Андрю не можел да откъсне очи от нея. Всичко в нея беше съвършено!
“Ще танцуваш ли с мен?” Андрю се приближи до Нина.
Нина се усмихна лъчезарно и след като танцуваха на фона на бавна музика, те седнаха на дивана и разговаряха с часове, като междувременно изпиха много бира.
И следващото нещо, което Андрю и Нина знаеха, беше, че са се напили до козирката и са се отправили по коридора към една случайна спалня, където са правили любов.
Съжаленията връхлетяха Андрю като приливна вълна, когато той се събуди на следващия ден. Той се втурна при майка си, тъй като знаеше, че само тя може да му помогне.
“Мамо, имам нужда от твоята помощ” – Андрю колебливо се приближи до майка си. “Снощи отидох на едно парти и I….”
Майката на Андрю го слушаше внимателно, без да очаква какво ще й признае.
“Запознах се с едно красиво момиче… и ние… ние, нали разбирате. Направихме го! Но аз не използвах контрацептиви. А сега, какво ще стане, ако тя забременее, мамо?” Андрю изригна, шокирайки майка си.
“Ти КАКВО? Как може да си толкова глупав?” Мама се изрепчи. “Сексът с непълнолетни крие рискове… не знаеш къде е било това момиче преди, Андрю”.
Андрю кимна. “Нина е хубаво момиче, мамо. Тя не е такава.”
“Не ме интересува. Ще си направиш тест за полово предавани болести. И ще ти дам нещо за момичето, за да съм сигурна, че няма да забременее.” Мама се наведе през масата. “Ще се увериш, че тя ще вземе всичко това, разбираш ли?”
Следващата седмица от живота на Андрю беше ад. Мама гинеколог му изнасяше всекидневни лекции, като го призоваваше да се въздържа от секс, докато завърши медицинското училище.
Тя не била готова да прогони медицинската кариера на сина си в тоалетната заради една глупава грешка, която той направил. На Андрю не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи.
“Добре. И времето изтича, Андрю – каза мама един ден. “Кога ще се видиш отново с онова момиче? Трябва да решим проблема ти, преди да е станало твърде късно”.
“Този уикенд имам среща с Нина, мамо”, отговори Андрю.
Този уикенд Андрю заведе Нина на кино. Щом се настаниха на местата си, той ѝ каза да изчака, докато купи закуски и напитки за тях.
На връщане към киното Андрю подправил портокаловия сок на Нина с натрошените хапчета за сън, които мама му била дала. Беше виновен, но пое риска, защото знаеше, че ще разгневи мама, ако осуети плана ѝ.
“Анди, не се чувствам добре.” Нина се наведе и помоли Андрю да я закара вкъщи малко по-късно, след като консумира сока. “Мисля, че ще повърна.”
Когато по-късно същата вечер Андрю се прибра вкъщи и информира мама, тя кимна студено.
“Изглежда, че е подействало!” – каза тя.
“Как можа да направиш такова ужасно нещо, татко?” Луиза се развика на Андрю. “Защо не си помислил какво щеше да преживее мама?”
“Тогава не обичах Нина… не че това оправдава, че постъпката ми е била правилна”, каза Андрю с присвити очи. “И никога повече не се срещахме след онази нощ.”
“Уф! Не разбирам. Ако вие двамата не сте се срещали, как тогава се оженихте?”
“Обещавам, че ще получиш отговори на всичките си въпроси, когато свърша да говоря. Но те предупреждавам… историята не става по-добра. Сигурна ли си, че искаш да научиш останалото?” Андрю погледна в очите на Луиза.
“Искам да знам всичко!” – отговори тя.
“Добре…” Андрю продължи.
Андрю се занимаваше с резиденцията си, когато едно познато лице го спря на пътя. Той видя Нина да чете списание в чакалнята.
“Познавам те!” – каза тя с усмивка. “Ходихме на няколко срещи в гимназията… казваш се Андрю, нали?”
Андрю кимна. “Какво правиш тук, Нина?”
“Имам час за лечение на очна инфекция”, каза Нина. “Съдейки по това палто и стетоскоп, предполагам, че съм тук, за да те видя!”
Нина и Андрю разговаряха, докато той преглеждаше окото ѝ. В края на прегледа той я попитал дали би се срещнала с него на кафе някой път. Сърцето му подскочи в гърдите, когато тя се съгласи.
След няколко срещи Андрю скоро осъзнава, че се е влюбил до уши в Нина. Мама имаше известни резерви, когато той ѝ каза, че планира да се ожени за Нина, но Андрю отказа да отстъпи.
Двамата са сгодени само шест месеца, преди да се оженят на интимна сватба на плажа.
Семейният живот на младоженците беше блаженство, докато не решиха да създадат семейство. След няколко месеца и няколко неуспешни опита Нина и Андрю се съгласяват да се консултират с лекар.
“Мама е един от най-добрите гинеколози в този град. Ще я попитам дали може да ни помогне”, каза Андрю на Нина. Тя се съгласи и скоро те посетиха майката на Андрю в клиниката.
“Когато бях малка, имах някаква тазова инфекция”, каза Нина на мама. “Трябваше да ме приемат в болница за известно време.”
Мама кимна, докато отбелязваше в досието на Нина. “На колко години бяхте по това време?”
“Шестнайсет!” Нина отговори, като се обърна към Андрю. “Беше малко след като втората ни среща се провали… Дори трябваше да си тръгна по-рано, защото бях болна, помниш ли, Анди?”
Андрю разтревожено кимна. Но мама беше спокойна. Как можеше да е толкова спокойна, когато Нина току-що беше разкрила, че е получила инфекция, след като са ѝ дали онези хапчета, за да се уверят, че няма да забременее?
“Ще насроча среща във вторник за няколко кръвни теста – каза мама на Андрю и Нина. Тя също така обеща да обсъди провеждането на изследвания на Андрю с познат уролог.
Същата вечер мама се обадила на Андрю, като го помолила да се срещне с нея насаме.
“Имам лоши новини”, каза мама на Андрю, когато той пристигна в дома ѝ. “Не исках да казвам нищо пред Нина, защото…
…ние сме виновни, че тя не може да забременее. Нина вероятно е хванала инфекция, след като й дадохме хапчетата, предизвикващи аборт”.
Андрю седеше мълчаливо, опитвайки се да осмисли това, което двамата с майка му в крайна сметка бяха направили на Нина.
“Понякога се случва след употребата на тези лекарства… но ние ѝ го дадохме като предпазна мярка” – мама скръсти ръце. “Не мислех, че това ще има значение. Андрю, от теб зависи да решиш как да продължим”.
“Чудесно! Аз да решавам, когато нещата се объркат??” Андрю се изчерви. “Никога не е било моя идея да й давам тези хапчета. Но аз трябва да се справя с последствията?”
“Порасни, Андрю”, изсумтя мама. “Направих това, което беше правилно за теб, и те спасих от саботиране на бъдещето ти. Вече си мъж. Така че се дръж като мъж!”
“Да се държиш като мъж??” Андрю стисна челюстта си. Искаше му се да се разплаче, но знаеше, че това няма да помогне нито на него, нито на Нина, освен ако тя не научи истината.
Но Андрю не беше готов да поеме този риск и да я гледа как понася тази болка.
“Онзи уролог, за когото споменахте… ще излъже ли, ако го помолим?” Андрю погледна към мама.
“Искаш да се преструваш, че ти си този, който е безплоден, нали?” – каза тя.
“Аз нямам избор. Не мога да позволя на Нина да мисли, че тя е виновна за това, че е безплодна. Не мога да ѝ кажа истината. Тя ще ме изостави… а аз не мога да си представя живота без нея”.
“Добре, ще говоря с Кевин, уролога” – кимна мама. “Трябва да гарантираш, че тя ще продължи с изследванията си. Ако някога реши да получи втори вариант, целият този план ще се срине около нас”.
Андрю смяташе, че проблемът ще се реши, ако той поеме вината за невъзможността им да имат деца. Но той греши. Нина искала да опитат ин витро оплождане.
“Просто искам да бъда майка”, плаче тя в леглото една вечер. “Знам, че това не е твоя грешка. Но ми се иска да има нещо, което да можем да направим.”
Андрю знаеше, че ще разбие сърцето на Нина, ако някога открие, че тя е тази, която е безплодна и е отговорна за това, че те са без деца. Затова той предложи осиновяване.
“Осиновяване?” Нина подсмръкна. “Но не мисля, че ще е същото. Никога няма да усетя как мъничките крачета на бебето ритат в мен… или да ги чуя да плачат за първи път.”
“Но има толкова много неща, които ще изживееш… като първия им учебен ден, първите им стъпки”, опита се да убеди Андрю Нина да се съгласи.
“Майчинството не се състои само в това да си бременна, любов. Има и още нещо… още прекрасни неща, които ще преживееш, след като доведем детето у дома. Какво мислиш?”
“Вече си мисля”, усмихна се Нина. “И аз винаги съм искала да имам дъщеря. Мислиш ли, че можем да осиновим момиче?”
“…така че мама ми помогна да излъжа Нина в продължение на години” – завърши Андрю. “Но денят, в който ти влезе в живота ни, Луиза, беше денят, в който Нина намери покой.”
“Щеше да съкруши Нина, ако разбере истината. Но аз никога нямаше да позволя това да се случи. Затова единственото, което ми хрумна, беше да поема вината върху себе си, като я оставя да мисли, че съм безплодна.”
Луиза не каза нищо, освен че кимна едва доловимо. Гробовно мълчание изпълни въздуха, докато очите ѝ се пълнеха със сълзи.
“Знам, че съм постъпил егоистично – добави Андрю. “Но нямаше ли да е егоистично и да кажа на Нина истината, когато не можех да направя нищо, за да оправя нещата?”
Луиза постави папката до Андрю и се изправи, приближавайки се до разхвърляната купчина рамкирани медицински дипломи на мама върху тоалетката.
Тя вдигна една от тях и след като я разгледа, Луиза я хвърли на пода, разбивайки стъклената рамка със силен пукот.
“Хайде сега да се прибираме вкъщи, татко” – Луиза тупна дипломата на мама. “Не искам никога повече да стъпвам в тази къща.”
