Зарадвах се, когато открих положителен тест за бременност в кошчето ни. Мислех, че най-накрая ще стана баща! Но когато попитах съпругата ми за него, тя заяви, че не е неин. Бях озадачен.
“О, Боже, Кели! Не мога да повярвам на това. Защо не ми каза преди?” Възкликнах радостно. “Толкова съм развълнуван, че ще имаме дете. Нашето дете!”
Кели ме погледна странно. “Нашето дете?! За какво изобщо говориш, Адам?”
“О, хайде, Кели. Няма смисъл да се преструваш сега! Ако си планирала да ме изненадаш, съжалявам, че развалих изненадата”.
Кели изглеждаше малко развълнувана. “Успокой се, Адам. Няма изненада и няма дете. Не съм бременна.”
Бях в недоумение. “Тогава какво е това?” Подадох й комплекта с теста.
Очите на Кели се разшириха. “Откъде, по дяволите, изобщо намери това? Кълна се, че не е мое!”
“Как е възможно това, Кели? Намерих го в кошчето ни за боклук. Как може да е на някой друг?”
“Не искам да ти обяснявам нищо!” Кели отговори грубо. “Изхвърли го в кошчето, освежи се и ела на вечеря.”
В този момент загубих спокойствието си. “Мислиш ли, че това е шега, Кели? Ти не искаш да се съгласиш, че този комплект е твой, защото не искаш да имаш това дете! Как можеш да бъдеш толкова безразсъдна и да взимаш такива прибързани решения за нашето дете?”
“На първо място, няма никакво дете, Адам – отвърна Кели. “Така че спри да реагираш прекалено остро. Вечерята изстива.”
Знаех, че Кели няма да ми каже за бременността си, ако продължаваме да спорим така, затова се успокоих и я попитах отново. “Скъпа, можеш да бъдеш честна с мен. Нямам нищо против, ако това е чуждо дете. Ще обичам детето точно както нашето собствено дете”.
“Стига, Адам!” Кели ми изкрещя. “Казах ти, че няма да има дете. Защо просто правиш заключения? Наистина ли си мислиш, че ще ти изневеря с някоя друга?”
“Тогава защо не казваш истината, Кели? Как този комплект се озова в кофата ни за боклук?”
“Вече ти казах истината. Той не е мой! Не знам нищо друго”, изкрещя Кели, докато се качваше на горния етаж и затръшваше вратата на спалнята.
Седях сама известно време, след като тя си тръгна, и се чудех защо Кели продължава да отрича бременността. Дали тя щеше да ме напусне? Дали не искаше детето? Какво се беше случило? Чудех се.
На следващата сутрин се опитах отново да говоря с Кели, за да изясня нещата, но тя отказа да говори. Надявах се, че като ѝ дам малко време, нещата може да се подобрят, но за съжаление нищо не се промени. Нещата се влошиха и започнахме да се караме ежедневно.
В продължение на повече от седмица всичко продължаваше по този начин. С Кели не си говорехме много, а ако трябваше да ми каже нещо, то ставаше чрез Аманда, 19-годишната братовчедка на Кели, която по това време живееше при нас.
Веднъж работех до късно през нощта, когато Аманда се приближи до мен и каза, че трябва да поговори с мен за нещо. Предположих, че е нещо, което Кели искаше да ми каже, но когато Аманда започна да говори, бях изненадан.
Оказа се, че Кели не е излъгала за тестовия комплект. Всъщност той не е бил неин. Той е бил на Аманда и тя е била бременна. Тя не беше казала на родителите си или на мен за бременността, защото се страхуваше, че те ще й се разсърдят, а аз ще откажа да й позволя да остане в дома ни.
“Съжалявам, Адам. Аз бях тази, която накара Кели да обещае да не казва на никого за това. Вината е изцяло моя. Когато наблюдавах как се карате всеки ден, се почувствах зле, затова реших да ти кажа всичко. Съжалявам – призна Аманда.
“Осъзнаваш ли изобщо какво си направила, Аманда? Как изобщо можеш да мислиш така?” Бях ядосана. “Можеше поне веднъж да се опиташ да поговориш с мен. Ние с Кели се скарахме само заради твоята глупава лъжа!”
“Знам, Адам, съжалявам. Моля те, не ме изхвърляй от къщата!” Аманда започна да моли.
“Няма да те изгоня от къщата, Аманда. Но какво си мислила за бременността? Не можеш да я криеш вечно”, казах аз.
“Не мога да кажа на родителите си, тъй като те са доста консервативни и са против предбрачната бременност. Така че съм в недоумение какво да правя. Въпреки това не искам да прекъсвам бременността.”
“Не се притеснявай, всичко ще бъде наред”, успокоих Аманда. “Ние с Кели ще ти помогнем, но първо нека поговоря с нея”. Влязох в стаята на Кели, за да видя дали е будна. За щастие, тя все още беше будна и четеше книга. Изтичах при нея и я прегърнах силно.
“Адам, какво правиш?” – изкрещя ми тя. “Махни се от мен!”
Прегърнах я още по-силно. “Съжалявам, Кели. Моля те да ми простиш. Трябваше да ти повярвам.”
Кели ме погледна с озадачено изражение. “Адам, добре ли си? Какво се случва?”
“Ами, Аманда каза…” Обясних всичко на Кели и накрая нещата между нас се оправиха. На следващия ден посетихме дома на Аманда и разговаряхме с родителите ѝ за бременността ѝ. Отначало те бяха шокирани, но се съгласиха да помогнат на дъщеря си за бебето.
Една година по-късно Аманда се омъжи и се премести в нов дом със съпруга си. Кели и аз бяхме благословени с красиво момиченце и сега имаме прекрасно семейство.
