Съпругът бяга с бебето, съдбата го застига по-късно

Мъж принуждава съпругата си да роди детето им чрез сурогатна майка, защото не иска външният вид на жена му да се промени. По-късно той избягал с детето, но кармата го постигнала.

Джеймс и Клара имали почти всичко, което една семейна двойка би желала. Имаха красив дом в прекрасен квартал, семейство, което ги подкрепяше, и най-важното – вечна любов помежду си – поне така вярваше Клара.

Единственото нещо, което сега липсваше на техния „съвършено брачен живот“, беше дете – дете, което щеше да изпълни живота им с щастие и да допълни семейството им.

Затова един ден, когато Джеймс се върна по-рано от работа, Клара отиде при него и го попита учтиво: „Какво мислиш за това да имаш деца, скъпи? Минаха три години, откакто се оженихме. Не мислиш ли, че трябва да опитаме да имаме дете?“

„Е, нямам нищо против да имам деца“, каза Джеймс, след като направи кратка пауза. „Не искам обаче ти да родиш нашето бебе“.

Клара беше в недоумение. Защо Джеймс се съгласяваше да имат дете, но не ѝ позволяваше да забременее? „Какво имаш предвид, скъпа? Защо не мога да забременея? Чакай, искаш ли да осиновиш дете?“ – попита тя.

„Разбира се, че не, Клара. Не искам да имам осиновено дете“, каза Джеймс.

„Тогава какъв е проблемът?“ Клара попита объркана.

„Не искам да раждаш, защото след бременността жените качват много килограми и изглеждат ужасно. Не искам това да се случи с теб – обясни той.

Клара беше шокирана. „Какво не е наред с теб, Джеймс? Жените не изглеждат грозни след бременност! Да станеш майка наистина е най-хубавият момент в живота на една жена“, каза му ядосано тя.

Джеймс я погледна строго и каза: „Е, няма да променя мнението си. Ако ще имаме бебе, то ще бъде чрез сурогатна майка.“

Клара знаеше, че продължаването на спора само ще влоши нещата, затова каза на Джеймс учтиво: „Скъпа, моля те, успокой се. Виж, да станеш родител е прекрасно чувство. И аз искам да го изпитам. Искам да родя нашето дете.“

„Не можеш ли да разбереш какво казах, Клара? НЕ ОЗНАЧАВА НЕ. Или сурогатно майчинство, или нищо!“ Джеймс й изкрещя яростно.

„Но Джеймс, какво ще кажеш за моето желание? Ами ако искам да родя нашето дете?“ – попита тъжната Клара.

„Тогава трябва да си потърсиш друго място за живеене, защото аз съм издържащият семейството тук. И ще трябва да правиш това, което казвам“, заяви той категорично.

Клара беше зашеметена. „Не мога да повярвам в това, Джеймс. Мислех, че се обичаме. Ако знаех, че си такъв, никога нямаше да се омъжа за теб“.

„Е, сега нямаш избор, защото си омъжена за мен, така че прави каквото ти казвам или се махай!“ – каза ѝ той гневно и си тръгна.

След като Джеймс си тръгна, Клара седеше сама на балкона в продължение на часове и плачеше за това колко жестоко беше говорил Джеймс с нея днес. Никога не се бяха карали толкова жестоко през трите години, откакто бяха женени.

После се сети за бебето. Искаше да забременее и да отгледа детето, но Джеймс никога нямаше да се съгласи. Затова в крайна сметка реши да роди детето чрез сурогатно майчинство.

„Да потърсим сурогатна майка. Нямам нищо против“, каза Клара на Джеймс на закуска на следващия ден.

„Ето това е добра съпруга!“ Джеймс възкликна. „Ще се прибера у дома по-рано. След това ще се свържем с няколко болници.“

„Разбира се“, каза Клара с тих глас.

„Обичам, когато се съгласяваш с всичко, което казвам, скъпа. Обичам те“, каза Джеймс с развълнуван тон.

„Да, предполагам, че и аз те обичам“, промълви Клара, докато довършваше закуската си.

Няколко седмици по-късно Джеймс и Клара най-накрая намират сурогатна майка за своето дете. Клара решава да ѝ предложи стая в дома си, за да може да се грижи за нея, докато е бременна. Тя не искала да рискува с бебето си.

Но за съжаление с течение на времето Анна, сурогатната майка, и Джеймс се сближиха твърде много. Постепенно те се влюбват и решават, че искат да останат един с друг до края на живота си. Всъщност в осмия месец от бременността си Анна изрази чувствата си към Джеймс, докато Клара беше навън.

„Обичам те, Джеймс, но не съм щастлива от тази бременност. Това бебе има гените на съпругата ти“, каза му тя.

„Разбирам те, скъпа, но бебето има и моите гени. И ти си тази, която ще го роди. Така че той ще познава теб като майка, а не моята глупава съпруга“, отговори Джеймс и прегърна силно Анна.

За тяхно нещастие Клара се прибрала у дома по-рано и ги хванала с очите си. „Какво, по дяволите, се случва?“ – изкрещя тя с пълен глас.

„Е, няма смисъл да крием това повече, Клара“, каза Джеймс. „Обичам Анна и ще отгледаме това бебе заедно.“

Клара изгуби хладнокръвие. „О, наистина? Тя няма да изглежда грозна след бременността, а? Това беше причината, поради която не искаше да ме забременееш, нали?“

„Хората се променят с времето, Клара, и аз осъзнах любовта си към Анна“, каза Джеймс твърдо.

Разгневена, Клара пристъпи напред и удари съпруга си по лицето. „Това е моето дете там и няма как да ми го отнемеш. Разбираш ли?“ – изръмжа тя.

Джеймс обаче беше категоричен, че иска да отгледа детето заедно с Анна, и скоро измисли план.

Тази нощ, след като Клара си легнала, той тихомълком отишъл в стаята на Анна и ѝ казал, че на следващата сутрин рано ще напуснат къщата и ще се преместят на ново място. Също така решиха да променят данните си за контакт, за да не може Клара да ги открие.

И така, както беше планирано, те опаковаха вещите си и си тръгнаха, когато Клара беше заспала в стаята си на следващата сутрин. Точно преди да тръгнат обаче, Джеймс изпусна един от куфарите, което предизвика силен шум. Той бързо го грабна и се отправи надолу към чакащото го такси.

Но за щастие Клара се събудила от шума. Тя забеляза, че Джеймс не е на леглото веднага щом стана. Бързо провери тоалетната и балкона, но той не беше открит никъде. След това отиде да провери останалите стаи, само за да открие, че Анна липсва и в нейната.

Клара разбрала, че нещо не е съвсем наред, затова веднага се свързала с полицията и я уведомила за проблема. За щастие телефонът на Джеймс бил проследен и полицията веднага стигнала до мястото, където живеел.

„Как смееш да избягаш с детето ми“, изкрещяла Клара на Джеймс, докато слизала от полицейската кола.

„Той е и мое дете! Не е нужно да крещиш, Клара“, отвърна Джеймс.

„Наистина? Кой баща отделя дете от майка му? Ти си жалък, Джеймс. Иска ми се да не се бях омъжвала за мъж като теб!“ Клара изръмжа.

Джеймс изгуби самообладание и замахна яростно към Клара, сякаш щеше да я удари. За щастие един от полицаите се намеси.

„Успокойте се, господине. Не искате да си навлечете още проблеми. Вече ще изтърпите наказание за това, че сте подвели една жена и сте избягали с детето ѝ. Но не се притеснявайте, не сте сам“, каза полицаят и се обърна към Анна. „Тази жена също ще изтърпи наказанието си, но след като роди бебето“.

Един месец по-късно Анна ражда момиченце. Лекарите предадоха бебето на Клара и както беше казал полицаят, Джеймс и Анна трябваше да излежат присъдата си за това, което бяха направили в миналото.

Последно обновена на 14 януари 2024, 10:21 от Иван Петров