Строител, нает да реставрира прекрасно старо имение от кафяв камък, намира скрит дневник в една от стените, който разказва ужасна история за жестокост и измама.
Итън Пауъл работеше като предприемач от двадесет и пет години и никога не беше имал толкова неприятен клиент като Лилиан Гарсън-Финч. За съжаление на Итън, той имаше нужда от работата и не можеше да си позволи да я откаже.
Итън беше очарован от къщата, когато я видя за първи път. Беше красиво имение от началото на века и специалността на Итън беше реставрацията.
Той обичаше къщата, мразеше собственичката и това беше преди да научи истината за нея…
Г-жа Гарсън-Финч беше там всеки божи ден, гледаше през рамо на Итън и вбесяваше екипа му. Тя се притесняваше, че носят мръсотията в къщата, въпреки че бяха постлали брезенти.
Оплака се от цвета на коридора и каза, че мрази цвета, въпреки че сама го е избрала. Итън пребоядиса коридора и прекара часове внимателно в подбиране на деликатните детайли в корниза.
Тя влезе и изкрещя:
— Не! Не искам това! Искам позлатено!
— Но госпожо Гарсън! — каза Итън. — Оригиналният корниз е избран в светло сиво…
— Не ми пука! — изкрещя тя. — Искам позлата!
Така че Итън сложи позлата и изглеждаше ужасно, което съпругът й веднага посочи. Итън обясни, че първоначалният акцент е бил сив и тогава получи изненадата на живота си.
— В такъв случай, — изръмжа госпожа Гарсън-Финч. — трябваше да бъдете достатъчно голям професионалист, за да се придържате към мнението си и да ме спрете да направя грешка!
Тогава Итън се обърна и се качи нагоре, за да наблюдава свалянето на старите тапети от 20-те години на миналия век на втория етаж. Искаше да ги премахне непокътнати, ако е възможно. Той имаше приятелка, която реставрираше стари тапети и знаеше, че тя ще бъде луда по това.
Внимателно повдигаше един ъгъл на тапета, когато забеляза лека вдлъбнатина на стената. Той я натисна и за негова изненада парче от тапета се повдигна, а отдолу имаше малка ниша. В нишата имаше старомоден дневник. Извади го и духна върху него.
Дневникът беше изненадващо без прах. Итън отвори първата страница и прочете: „Вивиан Харпър Гарсън 11/20/2021,“ Записът беше на малко повече от година, но дневникът определено беше антика!
Заинтригуван, Итън започна да чете. “Не мога да повярвам, че това ми се случва. Може би полудявам, затова го записвам в дневника, който майка ми ми подари за 16-тия ми рожден ден.”
„Иронично е, че го използвам едва сега, когато съм на 78. Моля се на Бог да се събудя от този кошмар, но напразно. Откакто моят скъп Едгар почина преди шест месеца, Лилиан ме измъчва.“
„Тя иска да й прехвърля къщата. Казва, че е за да й спестя прекомерни данъци върху наследството, но аз не й вярвам. Тя иска да продаде любимия ми дом, където бях толкова щастлива с моя Едгар.“
„Слава Богу, че не може да се докопа до парите ми. Скъпият ми Едгар ги е вложил в тръст, така че е безопасно.“
Итън беше зашеметен! Майката на г-жа Гарсън-Финч беше написала дневника! Но къде беше тя? Защо дневникът беше скрит в стената? И дали е принудила майка си да й прехвърли къщата?
Итън не можа да остави дневника, затова го взе у дома със себе си.
— Итън — извика жена му. — Забрави да купиш мляко!
— Съжалявам, скъпа! — измърмори Итън и се запъти към кабинета си, където седна да погълне дневника. Дори трите му деца, които се караха и викаха, не можеха да го разсеят.
“Лилиан ме събуди посред нощ, за да ми донесе закуска, след което ме заключи в банята без прозорци с часове. Никога не знам колко е часът и загубих представа за дните.”
„Чувствам как губя представа за реалността. Тя ми каза, че ще спре да ми дава лекарствата, докато не подпиша. Не искам да умра. Подписах. Сега тя показа истинското си лице.“
„Тя ще продаде къщата ми. Мести ме в онзи ужасен дом на ъгъла на Оук стрийт. Толкова ме е страх. Моля те, Господи, помогни ми!“
Това беше последният запис в дневника.
— Ема! — Итън извика. — Прочети това и ми кажи какво мислиш.
Ема седна и беше също толкова очарована, колкото и Итън,
— О, Боже мой, Итън! — извика тя. — Горката жена! Дъщеря й я е запалила с газ. Това е малтретиране!
— Утре отивам на Оук Стрийт, за да видя дали старата дама е добре. — каза Итън .— После отивам в полицията! Ще спася тази бедна жена!
На следващата сутрин Итън се обади на мисис Гарсън-Финч и й каза, че ще потърси някакви старинни принадлежности за банята, след което се отправи към Оук Стрийт.
Старческият дом изглеждаше приятен и когато Итън поиска да говори с г-жа Вивиан Гарсън, персоналът беше изненадан.
— Г-жа Гарсън е тук от почти година и вие сте първият й посетител!
Итън беше отведен до усамотена градина, където седеше крехка жена и изглеждаше обезсърчена.
— Надявам се, че можете да я развеселите. — каза санитарят. — Бедната дама е много депресирана.
Итън седна до жената.
— Вие ли сте госпожа Гарсън? — попита меко той.
Жената вдигна поглед към него и Итън видя, че някога тя трябва да е била голяма красавица.
— Да — каза тя. — Кой си ти? Познавам ли те?
— Не. — каза Итън. — Но аз те познавам.
Извади дневника от джоба си и го отвори на последната страница. Той прочете последния запис на глас: „Тя ме мести в дом на Оук Стрийт. Толкова се страхувам. Моля те, Господи, помогни ми!“
— Г-жо Гарсън, аз съм строителят, който реставрира старата ви къща. — обясни Итън. — Намерих вашия дневник и мисля, че това беше Божият отговор на вашата молитва. Искам да ви помогна да се измъкнете оттук и първата стъпка е да занеса това в полицията и да повдигнете обвинения срещу дъщеря си.
— Намерил си дневника ми? — попита Вивиан Гарсън, а по бузите й се стичаха сълзи. — Ти си ангелът, когото Бог изпрати да ме спаси!
Итън занесе дневника в полицията и след като разпитаха г-жа Гарсън, г-жа Гарсън-Финч и съпругът й бяха арестувани. Г-жа Гарсън се върна в дома си и помоли Итън да завърши реставрацията.
Когато г-жа Гарсън почина няколко години по-късно, Итън беше изумен да открие, че тя е оставила прекрасното имение от началото на века на него и на децата му.
