Лиди Росенова
Полицай вижда седящ в ъгъла старец и научава, че той е бездомник, тъй като дъщеря му го е изоставила и все още търпеливо я чака.
Колко пъти сме чували за безчовечността на човека към човека? Винаги си мислим за жестоки непознати, които стават жертва на безлични жертви, но често най-жестоките деяния се практикуват от тези, които обичаме и на които се доверяваме.
Като полицай Джеймс Макгоуън смята, че е видял най-лошото, на което е способно човечеството – престъпления и насилие – докато не среща Мартин Дювал и не чува сърцераздирателната му история.
В края на смяната си полицай Макгауън се отбил в любимата си закусвалня и тъй като обичайната му кабина била заета, бил принуден да заеме друга – такава, която му давала изглед към ъгъла на улицата.
Сервитьорката Фърди се приближи да вземе поръчката му и го видя да се взира в един възрастен мъж, който седеше на ъгъла на улицата и притискаше към гърдите си стара чанта. Дрехите му бяха на парцали, а обувките му падаха от краката.
Джеймс рядко беше виждал бездомник в толкова лошо състояние. „Кой е този?“ – попита той Ферди. „Има нещо в него… Нещо не е наред, а не само това, че е човек от улицата.“
Ферди поклати глава. „Прав сте, офицере.“ Тя каза: „Това трябва да е една от най-тъжните истории, които знам, а повярвайте ми, аз познавам някои от тях!“
„За този човек?“ – попита Джеймс. „Познаваш ли го?“
Ферди въздъхна. „Той е на този ъгъл от десет години и е имало много нощи, в които съм го хранила“ – призна тя. „Виждаш ли, той не проси и не ходи в приютите на кухните за бедни.“
Злите дела рано или късно ще бъдат разкрити.
„Защо не?“ – попита Джеймс. „Има някои добри програми, които биха могли да помогнат на човек на неговата възраст…“
„Той не е истински бездомник, разбираш ли“ – каза Ферди. „Бил е изоставен.“
Джеймс изтръпна. „Изоставен?“ – попита той. „Той има семейство?“
„Каза ми, че дъщеря му му казала, че излизат да се разходят, после просто спряла и го избутала от колата“ – каза Ферди. „Така че той просто седи там. Вярва, че тя ще се върне, вярва, че го обича…“
Джеймс помоли Ферди да му донесе хамбургер за из път и когато излезе от закусвалнята, отиде до ъгъла на улицата, за да поговори с треперещия старец, който седеше там.
Джеймс спокойно седна на земята до мъжа и му подаде хамбургера. След това започна да му говори. „И така – каза той, когато видя, че възрастният човек е по-спокоен. „Как се казвате?“
Мъжът му се усмихна. „Аз съм Мартин, Мартин Дювал.“
„От колко време сте на улицата, Мартин?“ Джеймс попита.
Мартин изглеждаше възмутен. „Не съм на улицата!“ – извика той. „Дъщеря ми идва да ме вземе и да ме заведе у дома. Само че тя малко закъснява…“
Джеймс попита Мартин какъв е домашният му адрес и предложи да го заведе до дома. „О – отвърна Мартин уклончиво. „Няма страшно! Шарън ще дойде скоро. Аз ще я изчакам.“
Джеймс решава да разследва Мартин Дювал и бързо открива, че той е бивш инженер и се предполага, че получава добра пенсия, а и има собствен дом в приятен квартал.
Разследването на Джеймс показало, че НЯКОЙ е взимал пенсията на Мартин, и въоръжен с домашния адрес, полицаят се отбил при дъщерята. Той почукал на вратата и отворила една кисела жена с цигара между устните.
„Какво има?“ – попита тя рязко. „Намалих музиката!“
„Тук съм, за да направя проверка на здравословното състояние на Мартин Дювал“ – каза Джеймс на жената.
Жената се хвана за дръжката на вратата и се вгледа в Джеймс с тревога. „М-м-мартин Дювал?“ – заекна тя. „Аз съм Шарън Дювал, неговата дъщеря. Баща ми е навън в момента… Играе карти с приятелите си…“
Джеймс се усмихна. „Ще почакам!“ – каза той, като гледаше Шарън Дювал в очите. „Не бързам.“
Шарън беше смъртно бледа. „Виж – каза тя. „Ако трябва да съм честна с теб, не знам къде е той! Малко се е състарил…“
Джеймс кимна. „В такъв случай трябва да дойдеш с мен в участъка и да подадеш сигнал за изчезнал човек – каза той.
Но когато Шарън стигнала до полицейския участък, я очаквала изненада. На един стол седеше и говореше със социален работник нейният баща! Той я погледнал и лицето му светнало. „Шарън! Знаех си, че ще дойдеш да ме вземеш!“
От любезност Джеймс и социалният работник не казали на Мартин истината: че Шарън го е изоставила, за да може да осребрява всеки месец значителните му пенсионни чекове и да живее в къщата му.
Скръбта и тъгата са довели Мартин до срив, но с помощта на грижи и терапия той бавно се възстановява и си връща живота. Що се отнася до Шарън, тя прекарва няколко години в затвора за измама и кражба. Ако полицай Джеймс Макгауън беше отклонил поглед от тъжния бездомник, Мартин Дювал все още щеше да седи на онзи ъгъл на улицата.
Последно обновена на 16 февруари 2024, 18:30 от Иван Петров
Бележка от автора: Написах тази история като социален коментар и лична гледна точка през очите на един обикновен човек, за да дам глас на една често пренебрегвана реалност.