Мъж изпада в шок, когато предлага да плати покупките на възрастна жена и разпознава своята любима 62 години след раздялата им.
Пол стоеше объркан. В очите му се бяха появили сълзи. Лицето му блестеше от неочаквано щастие, но дълбоко в сърцето му се таеше тъга, докато гледаше жената пред себе си в магазина за хранителни стоки в Нашвил, Тенеси.
Тя изглеждаше на около осемдесет години, а ръцете ѝ трепереха. Изглеждаше раздърпана, дрехите ѝ бяха овехтели и имаше раздърпан вид.
“Можете ли любезно да ми позволите да взема хляба?” – каза тя тихо на касиерката. “Не съм яла нищо от няколко дни. Но не мога да платя повече от няколко цента.”
Касиерът ѝ се изсмял и твърдо ѝ наредил да си тръгне и тогава Павел се намесил, за да плати вместо нея. Тя внимателно се обърна, за да му благодари за щедростта, а очите ѝ също се напълниха със сълзи. Пол разпозна родилния белег над горната ѝ устна и миналото му проблесна пред очите му.
26 септември 1959 г. Пол никога не можеше да забрави тази дата. Беше на парти с приятели и играеше пинг-понг, когато за пръв път забеляза Идън. По това време той е на 19 години, а тя – на 18. Беше облечена в рокля на цветя и още първият й поглед го убеди, че тя е ЕДИНСТВЕНАТА.
Пол веднага взел кърпичка от близката маса и написал: “Мога ли да те целуна?”. Тя се изчерви от съобщението и кимна с “да”. След това двамата напуснаха партито и се отправиха към един парк, където се разхождаха спокойно, държейки се за ръце, и се целуваха страстно за кратко.
След тази среща те започнаха да се срещат често и преди да се усетят, бяха дълбоко влюбени. Поели ангажимент един към друг, че ще прекарат живота си заедно, но съдбата се намесила и законът, както и родителите им, им попречили да изпълнят обещанието си един към друг.
По онова време междурасовите бракове не са законни в САЩ, което създава сериозни затруднения за Пол и Идън, защото Пол е американец, роден и израснал в Калифорния, а Идън е африканка, родена в Чад и израснала в Калифорния, когато баща ѝ се преместил там по работа.
Въпреки това двамата решават да се противопоставят на съдбата и един ден да избягат. Но майката на Идън я хваща на местопрестъплението и й забранява да напуска къщата.
Родителите на Пол също не бяха благосклонни към връзката им и се преместиха в друг щат, за да се уверят, че синът им не е “съсипал” живота си след глупаво преследване, като също така го измамиха и излъгаха, че Идън не е подходящото момиче за него и му изневерява.
Пол беше съсипан и реши никога повече да не се свързва с Идън, без да ѝ даде възможност да се обясни. Но Идън никога не му е изневерявала.
Тя беше съкрушена, когато Пол се премести в друг град, без да я информира, и му написа няколко писма, след като разбра къде се е преместил, казвайки му, че той е единственият, когото някога е обичала.
Пол не знаеше за всичко това, докато не порасна и не откри писмата един ден, докато се преместваше в Тенеси заради работа.
Родителите на Пол са скрили писмата от него и той не е знаел за тях до онзи ден. Сърцето му се разтуптява, докато ги чете, и отлита обратно за Калифорния, за да я потърси, но вече е твърде късно. Тя беше изчезнала безследно. Попитал съседите ѝ и всички, за които се сетил, но всичко било напразно.
Пол приема съдбата си и се премества в Тенеси, където среща Джейдън. Това беше по-скоро отскок за Пол, отколкото любов с Джейдън, но тя му действаше като разсейване на мислите за Идън и след няколко години брак и три дъщери Пол започна да я харесва и беше доволен от семейния си живот.
След 25 години от брака им обаче го сполетява нова трагедия и Джейдън умира от рак. По това време децата вече били пораснали, но Пол се погрижил да се грижи за тях, докато се оженят и установят.
Но сега, когато често оставаше сам, той се гнусеше от самотата, като понякога се питаше защо съдбата е била толкова жестока към любимата му жена и дали някога ще срещне отново Джейдън.
“Ем… Идън… ти ли си?” Пол се заинати при вида на жената, а устата му се разтвори.
Тя бързо отклони поглед от неочаквания въпрос, скривайки сълзите си, и побърза да се отдалечи с торбата хляб. Пол се зачуди дали не е сбъркал и жената не е Идън, но сърцето му подсказа друго.
Той се вгледа в очите ѝ, а те бяха същите, които бе видял преди 62 години, а гласът ѝ, макар и пребледнял, имаше познатата сладост и тон, които притежаваше Идън, която някога бе познавал и обичал. Той побърза да излезе от магазина, убеден, че не е сбъркал, като е идентифицирал първата си любов.
За щастие тя все още се виждаше въпреки дебелия сняг, който падаше около тях, и той изтича при нея, преди да е изчезнала, както преди 62 години.
“Знам, че си ти, Идън! Знам, че не мога да сбъркам. Моля те, послушай ме!” – каза той, като я потупа по рамото отзад.
Тя обаче помръдна рамото си по такъв начин, че не искаше той да я докосва, и се обърна. “Смятам, че грешите, господине. Аз не съм Идън – каза тя с лека усмивка на лицето и сълзи в очите.
“Знам, че никога не си ми изневерявал. Получих писмата, но беше твърде късно. Съжалявам”, каза той рязко и усмивката на жената постепенно избледня в отчаяно изражение. Тя скри лицето си зад ръцете си и се разплака.
“ТОГАВА ЗАЩО МЕ ОСТАВИХТЕ? ЗАЩО НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАШ ДА МЕ ИСКАШ?!” – промълви тя, плачейки неудържимо.
Пол ѝ даде палтото си и я заведе в близкото кафене. Поръча ѝ чаша топло кафе и нежно я попита: “Какво се случи, Идън? Как стана така, че си тук, в Тенеси, и то в това състояние?”
Жената, която все още ридаеше, избърса сълзите си и разказа цялата си история.
Оказало се, че след като пътищата на Идън и Пол се разделили, родителите на Идън я накарали да се омъжи за мъж на име Мишел от Тенеси. Той бил строител и за съжаление загинал при ужасяващ инцидент на една от строителните площадки.
След като той починал, Идън трябвало да се грижи сама за 4-те им осиновени деца. Тя някак си ги подкрепяше финансово дотолкова, че те си намериха добра работа и се устроиха добре. След като си стъпили на краката обаче, те гледали на майка си като на бреме и отказвали да се грижат за нея.
На 80-годишна възраст Идън не можела да работи и преживявала с малкото си средства. Въпреки това, когато приключила, тя се оказала в затруднение да свърже двата края.
Сърцето на Пол се свило, когато чул колко ужасен и тежък е бил животът на Идън. Той ѝ предложи помощ и нежно я помоли: “Ако нямаш нищо против, можеш да останеш при мен, Идън. Нямаш ли нищо против?”
“Не, Пол”, каза Идън смутено. “Не искам да се превръщам в бреме за никого. Наистина не искам да бъда източник на проблеми за никого.”
“За съжаление, Идън – промърмори Пол, полагайки ръката си върху нейната, – животът не беше толкова благосклонен и към мен. Съпругата ми почина преди години, а дъщерите ми са омъжени и са се установили в други държави. Вярвам, че съдбата ни е събрала заедно. Няма ли да ми дадеш шанс да довърша това, което не успяхме преди?”
Идън не можа да сдържи сълзите си, когато Пол каза това. Тя обаче все още не беше готова. “Оценявам помощта ти, Пол, но има много неща, които се случиха. Имам нужда от известно време, за да помисля върху това.”
Пол уважи решението ѝ и я увери, че скоро нещата ще се оправят. И от този ден нататък той често посещаваше дома ѝ и ѝ помагаше.
Идън не можеше да контролира чувствата си към Пол, колкото и да се опитваше, и с течение на времето се влюбваше в него отново и отново. Една година по-късно тя реши да се омъжи за него и му предложи брак. Пол ентусиазирано се съгласил и те вдигнали скромна, сладка сватба в църква в Нашвил, на която присъствали дъщерите на Пол и няколко техни близки съседи.
Децата на Идън отказали да присъстват на сватбата им, което я накарало да се чувства ужасно, но тя била щастлива да бъде с първата си любов и неговото семейство, което я приело с цялото си сърце.
