Лиди Росенова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Всички затръшват вратата пред лицето на стареца, с изключение на една жена, която го вижда такъв, какъвто е и го изслушва.
Джаксън Мерл беше изтощен. Той чукаше на врата след врата в квартала, търсейки работа, но никой не искаше дори да чуе какво има да каже. Никой не искаше да говори със старец.
Той застана пред най-голямата къща в квартала. Това беше последният му шанс за този ден. Джаксън само се надяваше собственикът да е по-любезен от съседите си.
Всеки собственик на жилище на улицата е отблъсквал Джаксън, без дори да изслуша предложението му, но може би този ще бъде различен? Джаксън позвъни на вратата. След минути вратата отворила красива млада жена.
„Добър ден“, каза тя весело, „Какво мога да направя за вас?“.
Джаксън се зарадва на слънчевата ѝ усмивка и приятелското ѝ отношение. „Добър ден, госпожо“, каза той, „аз съм майстор и съм тук, за да предложа на вас и на вашето семейство услугите си.“
Това беше моментът, в който хората обикновено казваха: „Махай се“, „Изчезвай, старче“ или „Иди да продаваш змийско масло другаде“. Един мъж дори беше използвал нецензурни думи по адрес на Джаксън, но младата жена изглеждаше заинтересована.
„С каква работа се занимавате?“ – попита тя.
„Извършвам всичко, от което имате нужда, госпожице – каза Джаксън, – работя с дърво, боядисвам, изработвам шкафове, поправям дребни уреди, занимавам се с градинарство, всичко, от което имате нужда, и цените ми са много разумни.“
Съседите на Рут дори не дават шанс на Джаксън да обясни какво иска – виждат само човек, който според тях е „твърде стар“, за да работи.
„Влезте – усмихна се жената, – имам една маса с клатещ се крак, която трябва да се поправи, а може би можете да боядисате стаята ми за гости?“ Джаксън не можеше да повярва на ушите си. Влязъл в красивата къща на жената, с кутия с инструменти в ръка.
Първо поправил масата, а жената – която се представила като Рут – седяла да го гледа как работи и да си говори с него. След това погледна към стаята за гости. Рут му дала пари да купи боя, за да може да я поправи на следващия ден.
Освен това му платила два пъти повече, отколкото бил поискал за масата. „Но, госпожо – възрази Джаксън, – вие ми дадохте твърде много пари!“
„Не, не съм дала, Джаксън.“ Рут му каза твърдо: „Баща ми винаги ми е казвал да плащам справедлива цена за добре свършена работа и точно това правя!“
През следващите няколко седмици съседите на Рут с изненада виждали възрастния мъж да влиза и излиза от къщата ѝ с кутията с инструменти в ръка. По някакъв начин Рут винаги намирала нещо, което карало Джаксън да се връща.
Един следобед една от съседките, Джолийн, видяла Джаксън да си тръгва и решила да разбере какво се случва. Тя почукала на вратата на Рут. „Здравей, Джолийн!“ – казала весело Рут – „Влез, изпий едно кафе с мен.“
Джолийн влезе в прекрасния дом на Рут и се огледа. „Не виждам защо ти трябва майстор пет дни в седмицата, Рут“, каза тя, „Всичко изглежда перфектно“.
„Не е така“, каза Рут и наля кафето, „но Джаксън има нужда от работа“.
„Даваш му работа, само защото има нужда от нея?“ – попита Джолийн, „Просто така? Но защо?“
„Каква по-добра причина да дадеш на някого работа, освен тази, че той има нужда от нея, Джолийн?“ – попита тихо Рут, „Този човек не иска подаяние, а добра и честна работа.“
„Той е на колко години – на седемдесет? Близо до осемдесетте, бих казала! Би трябвало да е пенсионер!“ Джолийн каза.
„Да, би трябвало да е, но за съжаление жена му е много болна и застраховката им няма да покрие всички разходи за болницата. Джаксън едва разполага с достатъчно средства, за да живее, след като плати сметките за лечение, затова трябва да работи“.
„Е, защо просто не му дадеш парите?“ – попита Джолийн, – „Ако толкова много искаш да му помогнеш, спести му цялата тази тежка работа! Ти можеш да си го позволиш.“
Рут поклати глава. „Не мога да го направя, Джолийн, това би означавало да му дам подаяние. Предпочитам да му дам работа, за да може да си изкара парите и да запази достойнството и самоуважението си“.
Джолийн беше трогната от добротата и грижовността на Рут и на следващия ден се отби при Джаксън и го попита дали има време да поправи старата й разнебитена беседка за уикенда, след като свърши работата си за Рут.
Джаксън поправил беседката и свършил толкова добра работа, че скоро целият квартал го набрал на бърз телефон. Джаксън се превърнал в местния майстор и печелел достатъчно, за да свързва двата края.
Дори след като съпругата му се възстановила от болестта си и била изписана от болницата, Джаксън продължил да работи за Рут и другите си клиенти. Благодарение на добротата на Рут Джаксън получава възможност да печели пари с достойнство и да осигурява прехраната на семейството си.
Последно обновена на 15 февруари 2024, 17:47 от Иван Петров