Възрастна жена с отчуждени деца решава да им направи лоша шега, за да разбере кой е достатъчно достоен да наследи богатството ѝ.
Агата Стоунс умира и го знае. 83-годишната жена е родила четири деца, преди съпругът ѝ Родни да почине.
Всички тези деца обаче бяха станали възрастни и се бяха изнесли от дома си, за да започнат свой собствен живот. Това беше нещо, с което Агата би трябвало да се гордее, но тя се чувстваше точно обратното.
Причината е, че всичките ѝ деца са се интересували предимно само от материални неща за сметка на важни емоции като любовта. В стремежа си към парите те бяха загубили по-голямата част от човечността си.
В детството си Агата ги беше научила на почтени качества, сред които доброта, любов, съчувствие и съпричастност, но нищо от всичко това нямаше значение в лицето на парите – стоката, която те се стремяха да притежават.
Освен това и четирите ѝ деца винаги забравяха да ѝ се обадят. Поне така й казваха всеки път, когато тя се сблъскваше с тях.
„Бизнесът е много, мамо“ – казваше най-големият, Брайън.
„Съвсем ми се изплъзна, но щях да се обадя, за да видя как си“ – казваше второто по големина дете, Сали.
Джон и Мери, близнаците, които работеха в същата област като журналистите, даваха едно или друго извинение за натоварен работен график и работа в чужбина.
Брайън и Сали бяха на по петдесет години и със собствени семейства, така че ако бизнесът не ги задържаше, имаха много отговорности.
Но на Агата ѝ се искаше поне да ѝ дадат възможност да прекарва повече време с внуците си. Сали имаше две деца, а Брайън – едно.
Джон и Мери бяха в края на 30-те си години и тепърва се установяваха. Притесняваше я, че и двамата изглеждаха незасегнати от това колко бързо лети времето, но тя знаеше, че те не оценяват това, че тя повдига въпроса.
Агата добре осъзнаваше, че всяко от децата ѝ се опитва само да изгради добра кариера за себе си, и се надяваше, че те все пак ще бъдат добри и любезни мъже и жени, които ще преминат през живота само с положителни качества в сърцата си.
Все пак жената я болеше, че нито едно от четирите ѝ деца не благоволи да я посети дори с цел да я види и да навакса пропуснатото време.
Един ден тя разказва за това на приятелката си Шарън. „Просто не разбирам защо тези деца не искат да се върнат вкъщи, за да прекарат време с мен “, казала тя. „И имат привидно важни оправдания, така че не знам как да ги вразумя“.
„Това ли е, което те изяжда?“ – попита приятелката ѝ.
„Знам, че винаги са били такива, но сега стана още по-очевидно и адвокатът ми поиска да напиша завещанието си“, отвърна Агата тъжно.
„Да разбирам ли, че това е нещо лошо?“ Шарън попита.
„Да, така е“, каза Агата. „Нямам представа как ще разделя малкото, което имам, между четирите си деца, а след това има и малкия проблем да знам кой точно го заслужава.“
„Знам какво можеш да направиш, за да определиш това“, гордо отвърна Шарън.
„Нека го чуем“, каза Агата недоволно, преди нейната съседка и приятелка да ѝ предложи коварен план.
Няколко дни по-късно Агата внезапно се разболява и е хоспитализирана поради предполагаем сърдечен удар. Въпреки това нищо не се променило и нито едно от четирите ѝ деца не я посетило.
След още няколко дни и четирите деца получили съобщение, че Агата е починала. В рамките на няколко часа всички те пристигнали в дома на майка си, за да обсъдят как ще си поделят наследството.
„Момчета, ще оставите ли всичко това настрана и ще се съсредоточите върху това, което ни събра – смъртта на любимата ни майка!“ – изкрещяла по някое време най-малката дъщеря, Мери.
Настъпи кратка пауза при нейния изблик, но щом тишината бе нарушена от звън на телефон, те се върнаха към разпределянето на богатството на майка си.
Незнайно защо, приятелката на Агата, Шарън, подслушваше разговора им и след като изчака няколко минути, влезе във всекидневната, където всички седяха, за да им каже, че е време да си вземат последно сбогом с майка си.
Най-големият, Брайън, отиде пръв. Но когато влязъл, не видял ковчег, а майка си и за разлика от това, което им били казали, тя била жива и здрава.
Тя му разказала за плана на приятеля си, но Брайън не успял да види смисъла от извършването на такава крайна шега. Агата му каза няколко окуражителни неща и за това как щастието може да съществува и без пари.
След разговора им тя го помоли да напусне стаята, но да не казва на никого за случилото се. Същата ситуация се повтори с първата дъщеря, Сали, а след това и с Джон, който излезе разплакан.
В този момент Мери, която не беше успяла да измъкне нищо от братята и сестрите си, след като те излязоха от стаята, започна да подозира, че нещо не е наред.
Когато влязла в стаята и видяла майка си жива и здрава, тя изкрещяла от щастие и се втурнала в прегръдките ѝ. „Мислех, че сме те изгубили“, проплака тя. „Как се случва това?“
Браян беше шокиран и се радваше, че майка му е жива, и това показа на Агата, че Мария е тази, която има достатъчно тъга по отношение на нейната кончина.
„Ако трябваше бързо да определя човека, който ще получи всичките ми имоти, това щеше да е Мария“, каза им по-късно Агата.
„Но аз вярвам във всички вас, затова се надявам, че това наистина ви е научило на урок“. Никой не отговори най-дълго време, докато си мислеха колко ужасни са били миналите им действия. „Тъй като вярвам в способността ви да се промените, ще се погрижа да разделя наследството поравно между всички вас“.
Този ден преобърна живота и на четирите деца и те започнаха да се обаждат по-често и да посещават Агата през уикендите.
Когато дойдоха празниците, те празнуваха като едно голямо и щастливо семейство, с което Агата много се гордееше. Старицата починала 15 години по-късно и както обещала, богатството ѝ било разделено между всички деца.
По-късно децата на Агата взели общо решение да почетат майка си, като използват нейното богатство за построяването на приют, където хората с по-малко късмет да се събират и да празнуват заедно празниците.
