Докато все още се учи да се справя със смъртта на съпруга си, Маргарет прави откритие, което я принуждава да преосмисли целия си живот.
Когато Маргарет Фрийман беше на 18, тя взе решение, което щеше да повлияе на остатъка от живота й: тя се омъжи за сладкия, забавен Даниел Ернандес, когото богатият й баща не одобряваше.
— Омъжи се за този долнопробен тип и няма да получиш нищо от мен, Маргарет! — изкрещя баща й. — Ще видиш какво всъщност е любовта, когато живееш в дупка с една спалня с хлебарки, пълзящи по стените!
Но Маргарет не го послуша. Беше сигурна, че никога няма да съжалява, че обича Даниел.
В началото беше романтично да се прибира в този малък апартамент (нямаше плъхове и хлебарки – нямаше място за тях). Маргарет си намери работа като рецепционистка в голям хотел, а Даниел започна работа в пощата.
— Това е сигурна работа, любов. — беше обяснил Даниел, когато Маргарет го призова да си намери по-добре платена работа. — Трябва да знам, че ще имам пенсия, която да ни издържа, когато остареем!
Маргарет разбираше манията на Даниел по сигурността. Не беше ли гледал как майка му живее с мизерната сума, дадена й от социалните помощи, след като баща му почина при трудова злополука на строителен обект? Беше нелегален, без осигуровки, без пенсия за вдовицата си и петте си деца.
Даниел беше решен, че същото няма да се случи с Маргарет или децата им. Даниел вярваше, че работата в пощата ще им даде тази увереност.
Но две скромни заплати не стигнаха много с две деца за отглеждане. Въпреки че бяха пестеливи, Маргарет и Даниел харчеха всеки спечелен цент. Оставаше много малко за спестявания.
Но двете им деца пораснаха, напуснаха дома си и започнаха собствения си живот – синът им се премести в Аляска, дъщеря им в Бразилия, а Маргарет и Даниел се върнаха точно там, където бяха започнали.
По това време бащата на Маргарет почина. Явно времето и щастието на Маргарет не бяха смекчили сърцето му, защото той остави цялото си, много значително имущество, на по-малкия си син, който не се измъчваше от угризения на съвестта.
Даниел беше съсипан.
— Ето какво ти струва да ме обичаш, Маргарет! — каза той горчиво. — Животът, който заслужаваше!
— Не! — каза му твърдо Маргарет. — Не бих заменила това, което имаме за всички пари на света!
Но Даниел стана мълчалив и дистанциран и за първи път от 38 години брак Маргарет започна да се чуди дали той все още я обича.
Тогава Даниел започна да полага извънреден труд на работа, много извънреден труд.
— Това е тази нова поща за нощна доставка, трябва да се сортира 24/7… — обясни той. Но Маргарет забеляза, че когато Даниел се прибере в два или три сутринта, мирише различно.
Той миришеше на лилии, а Маргарет никога не беше харесвала сапун с аромат на лилии. Напомняше й за баба й по бащина линия, жена, която никога не бе харесвала. Даниел миришеше на лилии и вече не правеше любов с Маргарет, освен през уикендът…
Първоначално Маргарет си каза, че това е нейното въображение, но нещата не се промениха. Две години по-късно Даниел все още се прибираше късно всяка вечер, все още миришеше на лилии и по-лошото беше, че нямаше допълнителни пари в общата им сметка.
Маргарет се опита да обсъди темата с Даниел веднъж, но той й се сопна.
— Трябва ли да давам отчет и за това, което харча? Това са мои пари, спечелих ги!
След това Маргарет не каза нито дума повече и плачеше мълчаливо, когато той се прибираше всяка вечер и й обръщаше гръб в същото легло, в което бяха заченали децата си.
Те никога повече не говореха за плановете си за пенсионирането си и „извънредният труд“ на Даниел им остави малко възможности да се справят с това, което разрушаваше брака им. Когато настъпеха почивните дни, той се заключваше в гаража, занимавайки се с бог знае какво и излизаше само за храна.
След като дълги години се смяташе за най-щастливата жена на света, сега Маргарет беше сигурна, че е най-нещастната. Всичките й мечти се бяха изпарили във въздуха и тя дори започна да се съмнява дали Даниел някога я е обичал.
Маргарет и Даниел току-що бяха отпразнували 50-ата си годишнина от сватбата, когато Даниел получи инфаркт. Маргарет знаеше каква е прогнозата още преди лекарят да проговори. Той бавно поклати глава.
— Г-жо Ернандес, — каза той на Маргарет — мисля, че трябва да се подготвите за по-лошото. Сърцето на съпруга ви е просто изтощено. Единственият вариант би бил сърдечна трансплантация, а възрастта му го поставя ниско в списъка…
— Той е на 69. — ахна Маргарет. — Той е само на 69 години и обеща, че ще се пенсионира…
Тази нощ Маргарет се обади на децата си и те отлетяха за Ню Йорк, за да се сбогуват, заедно с Анна, единственото внуче на Маргарет.
Две седмици по-късно всичко свърши. Даниел си беше отишъл и въпреки че беше говорил с любов на децата и внуците си за миналото, той само бе държал ръката на Маргарет мълчаливо.
— Маргарет! — беше прошепнал той в последния си ден на земята. — Обичам те, само теб, винаги съм…
Това бяха последните му думи и оскъдна утеха след толкова години на съмнения и нещастия.
Синът и дъщерята на Маргарет плачеха за баща си, но трябваше да живеят собствен живот, така че си тръгнаха скоро след погребението. Анна беше тази, която остана, за да помогне на Маргарет да се примири с празната си къща, с проклетия си живот.
В деня след като децата й си тръгнаха, Маргарет стана и реши, че ще изчисти миналото. С помощта на Анна тя опакова всички лични вещи на Даниел в картонени кутии.
Тъкмо затваряше последната кутия, когато в сетивата й нахлуха лилии. Тя откри, че крещи дрезгаво, ритна кутията и разсипа цялото внимателно сгънато съдържание.
Анна беше там, за да я прегърне и успокои и някак си цялата история се изля.
— Той ми изневерява през последните 12 години, идвайки в леглото ми всяка вечер, миришещ на друга жена. — Маргарет изхлипа. — И последните му думи към мен бяха лъжа!
Сълзите и доверяването на болката й помогнаха и Анна предложи да се заемат с гаража на Даниел, да изчистят последните частици от болката на Маргарет. Двете жени влязоха в гаража и започнаха да сортират натрупаните боклуци от цял живот.
Тогава в единия ъгъл Анна намери стар куфар с ръждясали ключалки. Тя се канеше да го изхвърли, но й се стори доста тежък, затова реши първо да го отвори. Нямаше ключ, но използването на стар гаечен ключ и чук скоро отвори куфара.
— Бабо… — ахна Анна. — Ела тук…
Маргарет пусна тенекията, пълна с пирони, които беше сортирала, и дойде до внучката си. Куфарът беше отворен и вътре имаше спретнато опаковани пакети от 20-доларови банкноти и стар дневник.
— Откъде дойде това? — ахна Маргарет. — Това са много пари!
Анна отвори дневника.
— Бабо — тихо каза тя. — Трябва да прочетеш това… Мисля, че той е започнал да спестява всяка стотинка, която може, когато сте се оженили… О! Това е отпреди 12 години! Слушай:
„Днес започнах работа в санитарния отдел на Ню Йорк, почистване на канализацията нощна смяна. Това не е лесна работа, но плащат много по-добре от редовната ми работа и трябва да се погрижа за бъдещето на Маргарет. Баща й беше прав. Аз съм неудачник. Коствах й всичко, но съм решен да й дам поне малка част от него обратно.
„„Не искам Маргарет да знае, затова й казах, че сортирам пощата нощем и всяка вечер вземам душ, преди да се прибера. Няма да нося тази воня в дома ни.“
Маргарет плачеше тихо, докато Анна четеше разказа на Даниел за неговия двойствен живот.
— Виж, бабо, той пише за това, което е опаковано в куфара всеки месец… Има общо близо 300 000 долара!
Маргарет погледна в очукания стар куфар живото доказателство за безусловната любов на съпруга си и готовността му да пожертва всичко за нея.
— О, Даниел! — прошепна тя. — И изгубих толкова много време в горчивина…
