Джина изоставя дъщеря си, когато тя е малко дете, само за да се появи на сватбата й 24 години по-късно. Вместо искрено да иска да бъде част от живота на дъщеря си, тя има скрити мотиви.
Когато Лори тръгна към олтара с баща си Майк, майка й внезапно мина през вратите, изненадвайки всички.
— Мамо, какво правиш тук? — каза тя, поглеждайки назад.
— Няма сватба без майка ти, скъпа. Прегърни майка си. — каза небрежно Джина, сякаш нищо не се беше случило през последните 24 години.
— Нямам майка. Баща ми ме отгледа сам и той е единственият ми родител. Сега, моля, напусни църквата, за да мога да продължа със сватбата си. — умоляваше Лори, докато все повече гости идваха да проверят суматохата в задната част на църквата.
Джина отказа да си тръгне и само се усмихна.
— Майк дори не е твой биологичен баща. — каза тя. — Той беше толкова скучен, че не издържах да съм близо до него. Имах любовна връзка и тя доведе до теб.
Джина умишлено говореше силно в този момент, така че всички в църквата да чуят. От тълпата се чу силно ахване и то разби сърцето на Лори. Тя погледна своя младоженец, Адам, обляна в сълзи, и изтича през вратата на църквата.
— Виж какво направи! — каза Майк, преди да подгони дъщеря си. Адам ги последва и двамата мъже се опитаха да утешат Лори.
— Не слушай майка си, скъпа. Все още можем да направим това най-добрият ден в живота ти. — каза й Майк. Но Лори поклати глава.
— Как мога да бъда щастлива, когато тя току-що ми каза, че не си ми баща? Целият ми живот е лъжа. — хлипаше Лори, а булчинският й грим се стичаше по лицето й.
— Винаги можем да отложим сватбата, скъпа. Каквото и да те прави щастлива, аз съм за него. Не се тревожи за гостите. Сигурен съм, че ще разберат. — Адам се опита да утеши Лори, която се съгласи да отложи сватбата за известно време.
— Съжалявам, Адам. Искам да бъда в най-добрата си форма, когато се оженим, а сега просто не съм способна на това. — изхлипа тя.
Няколко дни по-късно Лори и Майк направиха ДНК тест, за да изключат какво е казала Джина. За съжаление се оказа истина. Имаше 0% съвпадение между техните ДНК.
Майк беше облян в сълзи, когато писмото стигна до пощата им.
— Не. Обичам те толкова много, дъще моя, и никой лист хартия не може да промени това. — каза той.
— Знам, татко. Чувствам се по същия начин. Благодарна съм, че ме възпита да бъда това, което съм днес, и съм благодарна за всички прекрасни спомени, които споделихме заедно като баща и дъщеря. Нищо никога не може промени това. — каза Лори и прегърна баща си.
Двамата се зарекоха, че никаква хартия не може да промени връзката помежду им. Лори обаче призна, че иска да опознае и биологичния си баща.
— Е, има само един човек, който може да ти каже това, скъпа. — каза й Майк.
На следващия ден Лори посети майка си в странната колиба, в която живееше. Тя поиска да види биологичния си баща, а майка й само сви рамене.
— Това беше преди години, скъпа. Едва си спомням мъжа. — каза тя. След като осъзна, че Лори се е справила добре в кариерата си, тя добави: — Е, може би с няколко хиляди долара мога да опресня паметта си.
Отчаяна, Лори завъртя очи и се подчини на молбите на майка си. Тя й даде хиляда долара, като каза, че това е всичко, което има. Майка й ги прие и с усмивка й подаде лист хартия, показващ къде може да намери биологичния си баща.
Търсейки бързо отговори, Лори стоеше на вратата на шикозно имение на следващия ден. Вратата отвори мъж, облечен в дизайнерски дрехи от глава до пети. Мъжът имаше същата руса коса и ярки сини очи като Лори, което изненада и двамата.
След това Лори се представи и мъжът моментално почувствува, че тя е негова дъщеря.
— Това е невероятно. Цял живот съм мечтал да имам дъщеря. — каза той.
Биологичният й баща беше успешен бизнесмен, който имаше всичко, но не и семейство. Лори обаче не искаше той да си мисли, че преследва богатствата му. Затова тя настоя за ДНК тест.
Баща й, чието име беше Нейтън, не смяташе, че това е необходимо.
— Един поглед към нас може да го издаде. Толкова си приличаме, че съм сигурен, че си ми дъщеря. — отговори той.
Нейтън искаше да компенсира годините, които беше изгубил със своята безценна дъщеря. Облян в сълзи той благодари на Бог, че му е даден шанс да стане баща.
След като наваксаха живота си, Лори разкри, че е била на път да се омъжи, когато майка й е спряла церемонията. При това Нейтън поклати глава.
— Ще организирам сватбата на мечтите ти, Лори. Ще се радвам да те заведа до олтара. — каза той.
Лори не искаше да прояви неуважение или да обиди биологичния си баща, затова не отказа. Въпреки това тя се прибра при баща си Майк много разстроена.
— Какво има, скъпа? — попита я той.
— Татко, не знам какво да правя. — отвърна Лори. — Нейтън също иска да ме заведе до олтара.
Това изявление нарани чувствата на Майк. Нямаше как да не избухне гневно.
— Бях там от раждането ти. Аз бях този, който те чу да казваш първата си дума, стоях до теб всеки път, когато беше болна, и те отгледах, за да станеш това, което си днес. Аз съм твоят истински баща, независимо от всичко!
— Татко, благодаря ти, че ме обичаш и че се грижиш за мен през всичките тези години. Объркана съм и не знам какво да правя. — призна Лори.
Денят на сватбата настъпи, но Лори все още не беше взела решение. Майка й се появи в булчинската стая с чаша вино в ръка.
— Благодаря, че ме покани този път. — каза тя на дъщеря си.
— Поканих те, за да не провалиш отново сватбата. Моля те, не прави сцени. — помоли Лори.
— Спокойно, скъпа. Мама няма да развали нищо. — каза тя почти с подигравателен тон.
— Вече го направи. Едва сега ми каза, че имам двама бащи. Не искам да нараня нито един от тях. — отвърна Лори.
— Глупава си. Послушай съвета ми и избери по-богатия, който да те изпрати до олтара. Използвай го! Той ще ти даде парите си. — каза майка й. — Разбира се, накрая ще ми дадеш малко. Отърви се от безполезния си баща. Той вече не ти е от полза. — усмихна се тя.
— Това изобщо не е хубаво. Ти си ужасен човек. И ти се отърва веднъж от мен, нали? — отвърна Лори.
Организаторката на сватба влезе в стаята малко след като майка й излезе.
— Реши ли кой ще те изпрати по пътеката, Лори? — попита той.
С дълбоко дъх Лори кимна и се усмихна.
Няколко мига по-късно тя беше на пътеката, придружена от Майк от едната страна и Нейтън от другата. Двамата мъже застанаха до нея, докато тя се приготвяше да тръгне към своя младоженец.
— Нямам майка, но съм щастливка и съм благодарна, че имам двама бащи. — каза им тя, преди да тръгнат. Майка й чу това и нямаше как да не реагира.
— Какво?! — попита тя.
— Е, последвах съвета ти. — каза й Лори. — Отървах се от този, който създава проблеми.
С това майка й беше изведена от църквата и от живота им завинаги. Срещу Джина беше подадена ограничителна заповед от Нейтън, Майк, Лори и съпруга на Лори, Адам. Повече не можеше да се доближи до нито един от тях, освен ако не искаше да рискува да бъде арестувана.
Междувременно Нейтън и Майк станаха добри приятели. Те разменяха истории за Лори и често ядяха вкусни ястия с нея и Адам.
След като Лори роди децата си, тя се увери, че са близки както с Нейтън, така и с Майк. Те прекарваха много време заедно и се възползваха максимално от времето си като семейство.
