След погребението на съпругата си един мъж намира скривалището на жена си и открива, че тя през цялото време е крила от него мрачна тайна.
Бен стоеше сам до прясно изкопания гроб. Всички, които бяха дошли на погребалната служба на съпругата му Алис, постепенно се бяха разотишли, но Бен не можеше да откъсне поглед от малката могила земя.
Беше я срещнал в Нюйоркския държавен университет, където от пръв поглед му се стори, че тя е единствената. После се срещнаха в кафенето на института, озоваха се на една маса и оттогава бяха неразделни.
След дипломирането си двойката завързва възел и се премества в малък апартамент. Скоро Бен получава работа като счетоводител в една фирма, а Алис решава да поеме отговорността да превърне дома им в прекрасно място.
Всеки ден, когато Бен се връщал от работа в уютния им апартамент, всичко блестяло от чистота. Масата винаги беше отрупана с вечеря, приготвена от грижовните ръце на съпругата му, а Алис стоеше на прага, добре поддържана и красива както винаги.
Обикновено прекарваха вечерите заедно, говореха за дните си, а след това се отдаваха на силата на топлината и любовта. Бен никога не отказваше на молбите на Алис, независимо дали ставаше дума за скъпи бижута или ръчно изработени подаръци, и тя го обожаваше.
Когато той отсъстваше по работа, Алис му се обаждаше по няколко пъти на ден, за да му напомни да не пропуска хранения и да го посъветва какво да облече на събитията.
Единственият недостатък в перфектния им живот беше, че никога нямаха деца. Няколко посещения в клиниките се оказаха безрезултатни. Отчаян, Бен предложи осиновяване, но Алис не беше впечатлена от тази идея.
“В никакъв случай, Бен!” – упорито отказваше тя. “Искам да родя. Съжалявам, но не мога да приема чуждо дете като свое”.
Категоричният отказ на съпругата му изненада Бен, но той се примири с факта, че никога няма да имат деца, и повече не заговори за това.
С течение на времето двойката започнала да посвещава цялата си любов и внимание един на друг, вярвайки, че всичко ще бъде наред, но тогава проблемите дошли от неочакван източник.
Бедната Алис била диагностицирана със злокачествен тумор, при това в последен стадий. Сърцето на Бен сякаш бе спряло да бие; той вече не осъзнаваше какво се случва около него на работа, в града, в сърцето на света.
Без да вярва на никого, че ще се грижи за нея, мъжът си взе продължителен отпуск от работа и посвети цялата си енергия на грижите за любимата си жена.
През тези месеци той прекрачвал много прагове, опитвайки се да намери начин да подобри състоянието ѝ. Многократно я убеждавал, настоявал, молел да се съгласи на операция. “Алис, скъпа, открих една клиника в Германия, в която се извършват такива операции. Ние с теб имаме малък шанс”, казваше той, но тя отказваше.
Сега той плачеше горчиво, седейки до гроба ѝ, без да може да се насили да се върне у дома. Неговата мила и добра, любима съпруга, която беше посветила целия си живот на грижите за него, си беше отишла.
Когато слънцето залязло, настъпил мрак и студ. Бен най-накрая се измъкна от студа и бавно тръгна към къщата, която изглеждаше празна, като сърцето му.
Мъжът мина през спалнята, без да се съблича, и дълго лежа от страната на леглото на жена си, вдишвайки сладкия ѝ, любим мирис. След това седна в леглото, включи нощната лампа и внимателно отвори чекмеджето на страничната масичка, в което се намираше рамка със снимка на него и любимата му жена.
Колко щастливи и сладки изглеждахме, без никога да сме мислили за смъртта, размишляваше Бен.
Изведнъж пръстите му усетиха необяснимо удебеляване в рамката на снимката. Той разглоби рамката, махна стъклото и откри друга снимка зад тяхната. На старата снимка беше изобразено бебе. Той я обърна объркан и прочете загадъчния надпис: “Том Оливър”.
Кое е това бебе? И защо Алис криеше тази снимка от мен? Умът му започва да се надпреварва с най-странните подозрения.
Отишъл до тоалетката на съпругата си, извадил множество чекмеджета и се натъкнал на купчина писма. Те бяха кореспонденцията на Алис с приятелката ѝ от детството Моника. Той хвърли поглед на последното писмо и се смрази от неприятно чувство.
“Какво красиво момче. Трябваше да го видиш колко е забавен и примижава точно като баща си” – пишеше тя.
Сърцето на Бен биеше учестено. Примигва като баща си?! Той също имаше навика да примигва. Това не може да е вярно! Той започна да чете всяко писмо, докато не се очерта отвратителната картина на предателството.
Оказало се, че по време на една от дългите му командировки съпругата му е износила и родила дете. Момчето се родило с вроден сърдечен дефект и й казали, че няма да живее дълго. Затова тя изоставила бебето в болницата, като подписала необходимите документи.
Как можа да постъпиш така с нашия син, Алис? Защо не ми съобщи за него? Бен поклати глава и изстена.
На сутринта, при първите лъчи на слънцето, той извика такси и потегли към родния град на покойната си съпруга, за да се срещне с Моника. Младата жена беше шокирана да го види на прага на дома си.
“Искам да знам къде е той! Къде държиш сина ми?” Бен бил бесен.
“Не разбирам. Какво става?” Моника се престори на безпомощна, сякаш не знаеше нищо.
Бен извади снимката на детето от вътрешния си джоб и я хвърли пред нея. “Надявам се, че вече знаеш отговора!” Той я погледна с поглед.
Моника въздъхна, осъзнавайки, че няма смисъл да крие истината повече, и му каза всичко. “Той се е родил, докато ти си бил в 7-месечна командировка в чужбина – обясни тя. “Отначало Алис не ти каза, защото искаше да те изненада. Тя беше щастлива. Знаеш как искаше да има дете от теб.
“Когато обаче детето се роди, то беше диагностицирано със сърдечен дефект и лекарите казаха, че няма да живее повече от година. Тя не искаше да те разстройва, като те подлага на такова изтощително изпитание. И тя реши да се справи сама със скръбта си”.
Очите на Бен се насълзиха. “Не мога да повярвам, че Алис е направила това! Искам да се срещна със сина си. Заведи ме при него!”
“Не се притеснявай – каза Моника. “Той е в добри ръце в сиропиталището, където работя. Той е прекрасен и невинен, но никой не искаше да го осинови, след като видя медицинските му документи”.
Бен удари с юмрук по масата. “Не искам да чувам повече нито дума. Заведи ме там сега!
Когато Бен и Моника пристигат в сиропиталището, една медицинска сестра довежда малкия Том. С невинните си очи и кафеникавия оттенък на косата си той напомня на Бен за Алиса. “Добър ден, Том!” Бен протегна ръка. “Аз съм твоят баща!”
Тригодишното момче го погледна изненадано и се усмихна. “Мислех, че родителите ми са загинали при автомобилна катастрофа. Така ми казваха всички. Ако ти си баща ми, къде е майка ми?”
“Това е доста интересна история, Том. Ще ти разкажа всичко, когато се прибереш у дома. Няма ли проблем?”
Момчето му се усмихна, след което хвана ръката му. “Добре, татко! Ще те чакам!”
Бен прекара почти два месеца в събиране на всички документи, които му бяха необходими, за да върне Том у дома. Когато синът му най-накрая се прибрал у дома, той веднага се консултирал с добър лекар. За щастие Том се възстановил напълно една година след претърпяната сърдечна операция.
По-късно, на годишнината от смъртта на Алис, Бен завел сина си на гроба на майка му и му обяснил, че тя е била болна дълго време и не е могла да победи болестта си. “Сега тя се е превърнала в ангел и бди над теб от небето, Том, и винаги ще те закриля. Между другото, няма ли да й дадеш това, което си получил за нея?”. Бен каза.
Момчето се усмихна на баща си и постави любимите цветя на Алис на гроба ѝ. След това си тръгна щастливо, държейки ръката на баща си.
