Иван Петров
Повечето хора го помнят от комедиите
но истината е, че Велко Кънев беше актьор с огромна дълбочина и душа – човек, който търсеше човещината дори в най-малкия детайл. Това разказва Иво Сиромахов в трогателен пост, включен и в книгата му „Моите вдъхновители“.
„Търсеше дълбочината във всяка роля, бягаше от лесните решения, стремеше се да открие нещо ново в персонажите, нещо непознато“, споделя Сиромахов в публикацията си. Той признава, че първоначално познавал Кънев от филмите „Оркестър без име“, „Бон шанс, инспекторе!“ и „Тринайстата годеница на принца“, но истински го открил на сцената на Народния театър.
„Бях в десети клас, когато гледах ‘Дон Жуан’. Велко играеше Сганарел – не търсеше смешното, напротив, играеше драмата на малкия човек, който се опитва да спре господаря си от греховете му, а накрая остава сам и безпомощен“, спомня си авторът.
По думите на Сиромахов, Кънев винаги избиравал по-трудния, но по-истински път към ролята. В спектакъла „Сън“ от Иван Радоев той успял да превърне комичния си персонаж в болезнено човешка фигура – карал публиката първо да се смее, а после да притихва от сълзи.
„Една от най-силните му роли беше на Клавдий в ‘Хамлет’. Никога няма да забравя монолога му над ковчега на крал Хамлет – осветен само от един прожектор, той говореше тихо, почти шепнешком, смирен и виновен. Как се играе вина? Само велики актьори като Велко знаят.“
Сиромахов разкрива и по-човешката страна на актьора – скромен, деликатен и интровертен човек, който се смущавал от прекомерно внимание и никога не се държал като звезда. „Излизаше от театъра леко приведен, не изглеждаше като знаменитост. Но винаги намираше време за разговор, дори с едно хлапе като мен“, спомня си писателят.
Той споделя и анекдот, разказан от самия Кънев – след участието му като „Събеседник по желание“ във „Всяка неделя“, майка му му се обадила с думите: „Веле, мама, ти беше при Кеворк. От това по-нагоре, какво?“ „Смяхме се – пише Сиромахов, – но в тази история има тъга. Тя показва колко често бъркаме ценностите си – когато едно интервю по телевизора е по-важно от десетки великолепни роли.“
„Велко беше фин, деликатен човек. Гениален актьор, който умееше дори от най-смешната комедия да изтръгне сълзи. Той знаеше какво иска от актьорската професия. И го постигна. Дай Боже всекиму!“ – завършва Иво Сиромахов в своя текст, посветен на големия актьор.
Последно обновена на 19 октомври 2025, 14:28 от Иван Петров