Когато Виктория се връща в дома на дядо си в Айова, забелязва, че любимият му диван все още стои в хола. Жената поседяла известно време на него, спомняйки си детските си дни, след което той внезапно се пропукал. Това, което открила вътре, променило целия ѝ живот.
Майката на Виктория, Ела, я изоставя в ранна възраст и се премества в Ню Йорк с любовника си, защото ѝ е омръзнало да живее в бедност. Едуард, бащата на Виктория, работел като куриер сутрин и като оператор в склад през нощта, но парите не били достатъчни, за да поддържат семейството на повърхността.
На всичкото отгоре имало и дядото на Виктория – Сайлъс, който в последния етап от живота си се борел с рака и предимно със себе си. Така че Ела намери лесен изход от мизерията, като се премести от Айова в Ню Йорк заедно с приятеля си.
По онова време Виктория е на 15 години. Тийнейджърката едва е преодоляла бягството на майка си, когато няколко месеца по-късно баща ѝ умира при трагичен инцидент, оставяйки нея и Силас сами.
След смъртта на Едуард Ела посещава Виктория и разговаря с нея по телефона, но това не се харесва на Сайлъс. Поначало никога не я е харесвал, но след като тя ги напусна, я намрази още повече.
Въпреки това, когато година по-късно Сайлъс замина за небесното си жилище, това принуди Виктория да се премести в дома на майка си в Ню Йорк. Дейв, така нареченият любовник на Ела, явно не я харесваше, а и Виктория не му се възхищаваше.
Заради честите им сблъсъци с времето в домакинството им възникват проблеми и в крайна сметка Дейв напуска. Връзката на Ела и Виктория се влошава още повече след това, защото Дейв казва на Ела, че я напуска, защото мрази Виктория и нейното “неприятно” отношение.
Първоначално Ела успява да оцелее с парите, останали от това, което ѝ е подарил приятелят ѝ, затова в началото не се скъпи за скъпи подаръци. Така се справяли в продължение на около половин година.
Ела постоянно влачеше нещо до заложната къща и изглежда не се интересуваше от това да си намери работа или да планира бъдещето. Не искаше да работи, така че когато спестяванията ѝ свършиха, тя излезе и си намери друг мъж.
Уморена от мизерния живот с майка си, Виктория кандидатства за стипендии и някак си се озовава в Нюйоркския университет, където среща Кевин. Двамата се запознават, докато работят на половин работен ден в едно и също кафене, и приятелството им бързо прераства в любов.
Скоро влюбените гълъбчета заживяват заедно и Виктория забременява. По това време те са почти готови да се дипломират, но Кевин изоставя Виктория, след като научава за бременността ѝ.
Виктория се връща при майка си, търсейки помощ, но тя отказва да ѝ помогне, така че младата жена някак си завършва образованието си и се връща в къщата на дядо си в Айова.
Къщата била занемарена от години и едва се виждала от пътя заради гъстите плевели. Виктория решила да се обади за помощ, защото тежката врата не помръдвала.
За щастие погледът ѝ бил привлечен от млад мъж, който цепел дърва в съседния двор. “Хей, можеш ли да ми помогнеш?” Виктория извика от прага на къщата си.
Мъжът вдигна поглед от дървата и ѝ се усмихна. “Разбира се”, отговори той. “Ще дойда след две минути.”
Виктория забеляза, че мъжът куца силно, затова се затича към него. “Съжалявам, че ви безпокоя. Вероятно трябва да се обадя на някой друг.”
Когато тя се приближи, той я видя ясно. “Виктория, ти ли си?” – възкликна той изненадан. “Какво правиш тук?”
Виктория го погледна, озадачена, защото не го познаваше. “Съжалявам, но познавам ли ви?”
“Разбира се”, отговори мъжът с широка усмивка. “Помниш ли, че бяхме приятели като деца? Това съм аз, Тим!”
“О, Тим! Съжалявам, че не те познах! Толкова много си се променил! Като тийнейджър беше толкова пълничък, а виж те сега!”
“Предполагам, че упоритата работа прави това с теб”, пошегува се той. “Но как се озова тук?”
“Е, това е доста интересна история. Бихте ли имали нещо против да ми помогнете първо с вратата?” – каза тя. “Подай ми инструментите, аз ще ги нося”, добави тя, като забеляза куцането му.
С помощта на инструментите си в рамките на пет минути Тимоти успява да жонглира с ръждясалата врата и да я отвори. “Уау, там сигурно има призраци! Виж колко много прах и паяжини има! Позволете ми да ви помогна да почистите.”
Виктория отказа, настоявайки, че сама ще почисти къщата, но Тимоти я убеди и им отне близо три часа, за да изтупат добре праха в цялата къща. Междувременно Виктория разказа историята си за това как се е озовала в Айова, след като приятелят и майка ѝ я изоставили.
След това дойде време да почистят дивана на Сайлъс, който беше красиво украсен с прашен бял чаршаф и многобройни паяжини във всекидневната.
“Знаеш ли, този диван означаваше много за дядо – обясни Виктория на Тимоти, – и той се грижеше за него, сякаш беше зеницата на окото му. Този диван с напукани подлакътници е преминал през три поколения и се надяваме, че ще премине и през четвъртото.” Тя постави ръка върху бебешката си бучка.
“Но преди това има нужда от почистване – отвърна Тимоти. “Така че се отдръпни, ти вече помогна много за почистването, а толкова много прах е вреден за бебето ти”.
Докато Тимъти почистваше дивана, Виктория продължи своята история за дивана. “Често се опитвах да скоча върху него, за да изпробвам задните му пружини в действие, но тогава дядо ми крещеше: “Виктория! Махни мършавите си кости от дивана! Ах, толкова много ми липсва!”
“Е, сега, когато е чист, можеш поне да седнеш тук за малко и да си починеш”, каза Тимоти, след като подреди дивана.
Но докато Виктория се опитваше да седне, изсъхнала от многото години в неотоплената къща, диванът се сгърчи отвратително. И когато тя се опита да се настани по-удобно върху него, той се пропука предателски и се раздели!
Виктория подскочи от изненада, усещайки нещо твърдо, скрито в дивана. “Тук има нещо!”
Тапицерията на дивана, която от време на време се пропуквала и рушала, разкрила малък сандък, скрит дълбоко вътре. Когато го отворили, те открили златни дукати, бижута и бележка, адресирана до Виктория.
“Надявам се, че това писмо ще те намери добре, Виктория” – започвала бележката. “Исках да ти го дам по-рано, но ти беше твърде млада.”
“Дядо ми ми даде това наследство и ми каза да го дам на някого, който има нужда от него”, продължава бележката. “Смятам, че ти имаш най-голяма нужда от него, защото съм наясно колко зле се отнася майка ти с теб и колко тъжно трябва да е било за теб, когато Едуард си е тръгнал. Надявам се, че това ще ти бъде от полза. С любов, Сайлъс.”
“Е, уау, това е адски добър диван!” Тимъти каза замислено, почесвайки се по тила.
Виктория обаче не можеше да спре да плаче. Благодарение на дядо ѝ животът ѝ наистина се промени към по-добро, след като откри сандъка. Тя продаде част от съкровищата и използва получените средства, за да ремонтира дома си, а с част от парите построи нова стая за бебето си.
Тимоти бил до нея през цялото време, като ѝ помагал във всичко – от намирането на дърводелци за къщата до воденето ѝ на срещи и посещенията ѝ през уикендите, така че тя не се чувствала изоставена.
Няколко месеца по-късно Виктория ражда здраво момченце. Тимоти ѝ помага да се грижи за бебето и постепенно се сближават. Скоро мъжът предложил на Виктория брак и Виктория с радост приела.
Накрая семейството ѝ било пълно. Тя имаше обожаващ съпруг, прекрасно дете и благословията на дядо им за дивана, който беше наследила. За щастие, диванът му ги подпомогнал дотолкова, че могли да започнат малък бизнес заедно с парите, които спестили от продажбата на бижутата.
