Син открива завещанието на майка си и това, което чете в него, го кара да й каже незабавно да си стегне багажа и да се приготви да напусне къщата му.
Джералд Низбит се втренчи в текста на екрана си учуден, след което вдигна слушалката.
— Хелън. — каза той рязко на помощничката си. — Свържи ме с моя адвокат по телефона, след това с Маргарет Прат, след това с майка ми – в този ред!
Хелън беше личен асистент на Джералд от 10 години и знаеше, че той не е особено търпелив човек, така че веднага се обади на адвоката му. В кабинета си Джералд се взираше в екрана и клатеше глава невярващо. О, той щеше да й се отплати за това!
Най-накрая Хелън успя да се свърже с адвоката и да го свърже.
— Сам — рязко каза Джералд. — Старо момче, просто исках да те уведомя, че си направил грешка! Изпратил си ми завещанието на майка ми за одобрение, вместо да го изпратиш на нея.
От другата страна на линията адвокатът извика своите извинения и неудобство, но Джералд беше казал това, което искаше да каже, така че бързо затвори. Той седеше и гледаше през огромния си прозорец от пода до тавана към снежния силует на Ню Йорк, докато телефонът не иззвъня отново.
Този път беше Маргарет Прат. Джералд кратко очерта изискванията си и й каза:
— Искам го за днес, мис Прат. — Той изслуша възраженията й от другата страна на линията, след което се намеси.
— Ако не можете да го уредите, ще отида при някой, който може. — Отговорът от другата страна на линията го накара да се усмихне мрачно. — Тогава следобед, в 17:00 часа. — каза той и затвори.
Вдигна вътрешния телефон.
— Хелън, сега можеш да ме свържеш с майка ми. — каза той.
След секунди вечно ефективната Хелън се свързваше с г-жа Едит Незбит.
— Майко! — Джералд каза. — Имам да ти кажа две неща. Първо, Сам Келсън ми изпрати новото ти завещание по погрешка…и искам веднага да опаковаш багажа си.
Седейки в салона на великолепната къща на Джералд, където живееше с него, Едит остана безмълвна.
— Джералд… Разстроен ли си от завещанието? Моля те, позволи ми да обясня…
— Не се нуждая от твоите обяснения, майко, трябва да си опаковаш багажа и да си готова да тръгнеш до 16:00. — каза Джералд и затвори. Едит седеше с разтуптяно сърце. Мислеше, че Джералд ще разбере!
Той беше най-малкото от трите й деца и този, който винаги беше до нея, помагаше й през трудностите на живота и когато артритът на Едит заплашваше да я осакати миналата година, въпреки че беше само на 62, я взе в дома си, за да живее с него.
Едит се качи горе в стаята си и стегна багажа си. Да, тя беше оставила всичките си пари на двете си по-големи деца, но искрено смяташе, че Джералд ще разбере. Едит се взря в куфара си със сълзи, замъгляващи зрението й.
Беше наранила най-любимото си и най-добро дете! Тя трябваше да обясни! Едит се обади на икономката на Джералд да й помогне с куфара и слезе долу, за да го изчака нетърпеливо.
В 16:00 той беше там, точен както винаги. Той влезе, целуна я за кратко по бузата и Едит извика:
— Моля те, Джералд, нека ти обясня!
— Нямам време за обяснения, майко. Ела! — каза той. — Всичко е уредено. — Той взе чантата на Едит, занесе я в колата си и я сложи в багажника си. Едит влезе в колата, без да каже дума.
Джералд караше, без да проговори.
— Къде отиваме, Джералд? — попита Едит, но Джералд избра точно този момент да пусне радиото и не й отговори. Едит се огледа. Никога преди не е била в тази част на града…
— Слушай, Джералд, относно завещанието… — смело каза Едит.
— О, завещанието! — каза Джералд, като погледна към майка си и се намръщи. — Завещанието, в което ти оставяш къщата си и 120 000 долара спестявания да бъдат разделени между Ейми и Оливър, а аз получавам старата колиба край езерото, снимките на дядо от войната и часовника на татко?
— Да… — прошепна Едит. — Виждаш ли… — Но точно тогава Джералд спря колата. Бяха пристигнали на нещо като малко частно летище и ги чакаше елегантен частен самолет.
Джералд се обърна към Едит и в очите му имаше сълзи.
— О, мамо, разбирам за къщата и парите. Ейми и Оливър се борят да свържат двата края, а аз имам повече пари, отколкото бих могъл да похарча.
— Но това, което ми оставяш, мамо, ми показва колко добре ме разбираш. Знаеш точно какво е важно за мен и близко до сърцето ми. Имам всички пари, от които се нуждая, но спомените, които ми даваш, са ценни!
— Но Джералд… — въздъхна Едит. — Мислех, че ме гониш!
Джералд се ухили.
— Нямаш такъв късмет! Водя те в Таити за две седмици. Мисля, че ще се отрази добре на твоя артрит и бих могъл да прекарам малко време с майка ми!
Едит прегърна най-малкия си и тайно любимия си син със сълзи на очи. Той беше разбрал! Едит знаеше, че спомените на баща й и съпруга й ще бъдат ценени и предадени с любов от Джералд.
Двамата прекараха прекрасно време в Таити, а Джералд се сдоби с тен и дори срещна прекрасно момиче, което също беше на почивка и идваше от Ню Йорк, и на Едит й се струваше, че може би няма да й се наложи да чака твърде дълго за внуци след всичко!
