Безразсъден тийнейджър открадва скъпата кола на баща си и я разбива. Не след дълго той съжалява за постъпката си, когато баща му му дава болезнен урок.
Том Олсен и приятелите му имали правило в групата си: Всеки, който наскоро е навършил 18 години, трябвало да покани всички на хубаво място. И този път беше ред на Том.
Том искаше да направи нещо различно, затова реши да заведе приятелите си на дълго пътуване през планините, като по пътя спре в едно от най-известните кафенета, за да ги почерпи с вкусна вечеря. Тъй като наскоро беше взел и шофьорската си книжка, нямаше за какво да се притеснява.
Затова, както всеки друг развълнуван тийнейджър, Том отишъл щастлив при баща си и го попитал дали може да му даде колата си назаем за един ден. За изненада на Том баща му категорично му отказал. “Не, Том. Не мога да позволя това. Съжалявам”, каза му г-н Олсен.
“Но татко, това е правило в нашата група! Последния път беше ред на Сам. Той ни закара до ресторанта на баща си. Ако баща му не е казал нищо, защо си толкова строг?” Том попита с недоволен тон.
“Не се разстройвай, Том – спокойно каза господин Олсен, – притеснявам се за твоята безопасност. Няма да ти позволя да шофираш сам през нощта”.
“Но татко, аз имам шофьорска книжка. Освен това вече съм тийнейджър!” Том отвърна.
“Том, съжалявам, но не! Това няма да проработи”, категорично заяви господин Олсен.
Том стоеше тихо с тъжно изражение на лицето. Той не произнесе нито дума.
Г-н Олсен не можа да издържи да гледа повече тъжното изражение на сина си, затова спокойно обясни: “Виж, Том. Не мога да ти позволя да шофираш сам, защото е твърде опасно. Но не искам да пропуснеш пътуването си. Какво ще кажеш да имаш татко за шофьор? Както и да е, тази вечер съм свободен. Пътуването е тази вечер, нали?”
“Да, пътуването е тази вечер – отвърна Том с тих глас. “Но аз не отивам.”
“Но защо? Казвам ви, че съм свободен”, каза господин Олсен.
“Сериозно ли говориш, татко?!” Този път Том се втренчи агресивно в господин Олсен.
“Какъв е проблемът, Том? Това ли е първият път, в който ще те закарам някъде?” “Не, не. Господин Олсен попита с твърд глас.
“Не мога да повярвам, че казвате това! Аз съм тийнейджър, татко! Разбираш това, нали? Приятелите ми ще ми се смеят, ако направя това. Така че просто запази глупавите си идеи за себе си. Аз няма да отида” – изръмжа Том.
“Но Том…” Г-н Олсен тъкмо се канеше да довърши изречението си, когато Том изкрещя с пълен глас. “Просто спри, татко! Няма да тръгна! Не разбираш ли?”
Г-н Олсен се опита да обясни отново. “Но Том… послушай ме веднъж. Не искам да си тъжен заради мен.”
Том се втренчи в баща си. “Съжалявам, татко, но твоите емоционални трикове няма да ми подействат. Мразя те за това. Наистина го правя!” – възкликна той, като се втурна нагоре по стълбите и блъсна вратата.
“Но Том, почакай…” Господин Олсен изтича след Том, но нямаше смисъл. Том не отваряше вратата.
“Съжалявам, Том, но това е за твоята безопасност”, въздъхна господин Олсен и си тръгна.
Не след дълго мобилният телефон на Том иззвъня. Беше приятелят му Сам. “Здравей, Том! В колко часа планираш да излезеш от дома си?” – попита той с развълнуван тон.
“Съжалявам, Сам. Няма да дойда. Татко не ми разреши да взема колата му. Така че, мисля, че ще трябва да отменим пътуването”, отговори Том.
“Какво, по дяволите, Том?!” Сам е шокиран. “Престани да бъдеш толкова скучен! Ако не отидем на екскурзията тази вечер, Алекс и приятелите му ще ни се подиграват. Ще ни нарекат неудачници, Том. Цялата година! Можеш ли да понесеш това?”
“Но Сам, нямам друг избор”, отговори Том. “Не е като да мога да взема колата без…”
“Да вземеш колата без? Какво имаш предвид, Том?” Сам попита объркано.
“Не се притеснявай, Сам. Аз ще се справя. Бъди готов точно в 10 вечерта. Ще се видим!” Том каза и прекъсна разговора.
На Том му хрумна план. Реши да открадне колата на баща си и да се върне от пътуването рано сутринта, преди баща му да се събуди. По този начин нямаше да пропусне пътуването, а и баща му нямаше да разбере нищо.
И така, след като баща му си легнал този ден, той отишъл в работната стая на баща си, взел ключовете за колата и тихо излязъл през задната врата, така че никой да не го забележи.
Около 22:15 ч. той пристигна в дома на Сам. “О, човече! Закъснял си с 15 минути. Страхувах се, че няма да дойдеш”, каза Сам на Том, почти ужасен.
“Не бъди толкова отегчителен, Сам – каза Том, имитирайки тона на Сам по телефона. “В никакъв случай няма да позволя да ни нарекат неудачници. Влизай, бързо.”
Сам бързо се качи в колата на Том и те тръгнаха. “Но как така баща ти ти е позволил изведнъж?” – попита той Том.
“Той не ми позволи. Взех го без негово разрешение”.
“Какво?” Сам попита, като очите му вече бяха широко отворени. “Пич, ако баща ти разбере, ние сме мъртви!”
“Не се притеснявай. Ще се върнем, преди баща ми да се събуди. Той няма да разбере.” Том отговори.
Сам се усмихна. “Уау, Том, не очаквах това от теб.”
Том се засмя. “Е, сега можеш!”
В този момент Том и Сам бяха толкова погълнати от разговора си, че Том забрави да включи сигналната светлина, преди да вземе завоя. Колата, идваща от противоположната посока, не ги забелязала и автомобилите се сблъскали.
“Добре ли си, Сам?” Том попита Сам, когато той вдигна глава след катастрофата.
Сам имаше лека драскотина на челото си. “Да, добре съм, Том. Ти добре ли си?” – попита той Том.
“Да, добре съм. Но Сам, ти си ранен.”
“Не, не, добре съм. Не ме боли, така че предполагам, че не е нещо сериозно”. Сам отговори.
Изведнъж и двамата се погледнаха един друг. “Но почакай, ЦАР!” – извикаха в един глас и веднага слязоха. За съжаление калникът беше огънат, а капакът на колата също беше повреден. За да е още по-лошо, отсрещната страна също беше понесла подобни щети.
“Хей, хлапета. Ако не умеете да шофирате, защо сте взели колата?” Мъжът от колата пред тях изкрещя.
И Том, и Сам се изплашиха. Те стояха мълчаливо, без да кажат нищо. “Защо не казвате нищо? Как се казвате, а?” Мъжът отново им изкрещя.
“Са… Са… Сам” – най-накрая Сам събра смелост и каза.
След това мъжът погледна към Том. “А ти?”
“Аз съм Том. Том Олсен – отговори Том с тих глас.
“Дайте ми номера на родителите си. И просто стойте там тихо, и двамата.” – каза мъжът гневно на момчетата.
Сам и Том бяха ужасени. Знаеха, че не могат да избягат, затова нямаха друг избор, освен да дадат номерата за връзка на родителите си. Мъжът веднага се обадил на родителите им.
През следващите десет минути бащата на Том пристигна, но не беше сам. Той беше придружен от двама полицаи.
Щом видял полицаите, Том се изплашил. “Татко, съжалявам, моля те, не ме предавай на полицията. Няма да го направя отново, обещавам”, моли той баща си.
“Не съм очаквал това от теб, Том!” Господин Олсен почти му изкрещя. “Толкова пъти ти казах, че ще те закарам, но ти беше толкова непреклонен. Не мога да повярвам, че си откраднал колата! Ще бъдеш наказан. Няма друг вариант.”
“Но татко…” Том се канеше да довърши изречението си, когато господин Олсен го прекъсна.
“Не, Том. Няма да те слушам.”
В този момент Том знаеше, че няма смисъл да спори. Той стоеше тихо с наведена надолу глава. “Добре, татко. Ще се съглася с всичко, което кажеш.”
“Нямаш никаква друга възможност, Том” – отвърна твърдо господин Олсен. “Служителите обаче не са тук, за да те арестуват. Те просто трябва да подадат доклад за произшествието”.
Том веднага вдигна поглед към баща си. “Наистина, татко? Няма да ме пратиш в затвора? Благодаря ти.”
“Не се вълнувай, Том – отвърна господин Олсен. “Наказанието ти е, че няма да можеш да излизаш с приятелите си в продължение на един месец. Освен това ще помагаш в сервиза да поправят колата. Смятай това за работа на непълно работно време, като първата ти заплата ще бъде използвана за ремонта на колата”.
“Но татко, това е твърде много!” Том отвърна.
“Знаеш, че полицаите са тук. Какво ще кажеш вместо това да отидеш в затвора?” Господин Олсен бързо се намеси.
“Не, не, татко. Аз ще го направя”, отвърна Том веднага.
“Добре – каза господин Олсен и се обърна към Сам. “Той не е сам в наказанието, Сам. Това се отнася и за теб. Говорих с баща ти и той е на път. Той е съгласен с мен.”
В крайна сметка Том и Сам съжалиха за постъпките си и се оказаха на работа в сервиза за един месец.
