Синовете на Тереза никога не посещаваха майка си и почти не се обаждаха, така че тя взе самотна майка и нейната дъщеря като наематели, за да не бъде толкова самотна. Те станаха нейно истинско семейство, така че тя им остави всичко, което притежаваше, с изключение на едно нещо, което запази за синовете си и те бяха шокирани да го открият.
— Коя си ти? — каза Томас с намръщено лице, след като влезе в офиса на адвоката. Г-н Голдбърг се канеше да прочете завещанието на Тереза Финкъл и синовете й Томас и Уолтър бяха там, за да получат своя дял. Покойният г-н Финкъл беше сравнително богат и семейството му израсна в привилегия – може би твърде голяма привилегия, като се има предвид поведението на момчетата.
Те напуснаха дома си на 18 и никога не погледнаха назад. Когато баща им почина години по-късно, Томас и Уолтър не искаха да имат нищо общо с майка си. Твърдяха, че са заети със собствените си семейства и дела, но Тереза беше самотна. Искаше само синовете й да я посещават от време на време или да я канят на гости. Но никога не го направиха.
В крайна сметка Тереза взе самотната майка Грейс и нейната дъщеря Катрин като наематели. Те останаха в свободните стаи на първия етаж, докато Тереза беше горе.
Тя никога не беше казвала на децата си за тях и те никога не бяха питали. Те дори не дойдоха, когато Тереза се разболя. Тя почина няколко месеца по-късно, без да види отново синовете си, но поне беше заобиколена от двама човека, които наистина я обичаха.
Когато Томас и Уолтър влязоха в офиса на г-н Голдбърг, те видяха Грейс с Катрин там.
— Томас, това са Грейс Харис и дъщеря й Катрин. Дълги години са наемали част от къщата на майка ви. — обясни адвокатът.
— Какво? Майка не каза нищо. — присмя се Уолтър.
— Сякаш някога си се обаждал. — промърмори под носа си Катрин, но Грейс нежно й се скара.
— Както и да е. Нека седнем и да приключим с това. Вие двете ще трябва да се изнесете достатъчно бързо, защото ще продадем тази къща доста скоро. — каза Томас, като седна на един от столовете и се усмихна многозначително на брат си.
Къщата не беше имение, но цените на имотите в техния снежен град в Монтана се бяха повишили. Те биха могли да получат половин милион долара, ако играят умно с купувачите. Въпреки че със сигурност нямаше да им трябва, защото получаваха огромното количество спестявания на майка си.
— Томас, успокой се. Грейс и Катрин също са част от завещанието и трябва да ги уважаваш, защото майка ти ги ценеше. — каза г-н Голдбърг, почти поклащайки глава пред алчността на двама възрастни мъже, които се бяха отнесли с майка си с такова пренебрежение.
***
Братята спряха да се усмихват, когато г-н Голдбърг свърши да чете завещанието на Тереза. Беше им оставила по един долар, така че нямаше да могат да оспорят решението ѝ. Но всичко останало отиде при Грейс и Катрин. Адвокатът разкри още, че Тереза тайно е депозирала всички пари, които Грейс е платила като наем. Тя не беше похарчила нито стотинка и искаше Катрин да го използва за колеж.
Самотната майка плака от щастие заедно с дъщеря си. Но братята се изправиха и крещяха от гняв.
— Това е волята на майка ви. Ще я уважавате! И момчета, един долар е много повече, отколкото заслужавате, защото тя ни каза всичко за вас. И ако мога да се изкажа малко лично, вие двамата дори не присъствахте на погребението. Аз бях там. Грейс и Кат бяха там. Трябваше да сте там! — каза адвокатът.
Уолтър извика:
— Скоро ще чуете нашия собствен адвокат, шарлатан такъв! Получаваме парите си! — Томас ги погледна с презрение и излезе зад брат си.
— Не се тревожи за тях. Ако се доближат до вас, веднага се обадете на мен и полицията. — утеши г-н Голдбърг Грейс и двамата се прибраха след това.
***
Грейс беше толкова щастлива, че нямаше да й се налага да се изнася, защото нямаше начин да намери място с толкова нисък наем. Но сега те бяха по същество богати. Бъдещето на Катрин беше определено и можеше никога да не се тревожат за пари. Трябваше да се тревожат само за Уолтър и Томас, които един ден се появиха на прага й.
— Не ме е страх да извикам полиция за вас двамата. Махайте се. Сега това е нашият дом и всъщност е от години, защото ние бяхме по-голямо семейство на Тереза от вас! — Грейс предупреди мъжете.
Томас си пое дълбоко въздух.
— Слушай, ние не сме тук, за да се караме. Знам, че мама никога не промени стаите ни и се надявахме да получим някои от нашите неща. Ще ни позволиш ли да направим това?
Грейс се намръщи на приятното му поведение, но не видя проблем.
— Добре, но побързайте. — отвърна тя.
Уолтър се намръщи на коментара, но Томас го избута в къщата и двамата се качиха горе.
***
— Добре, какво можем да направим?“ — попита Уолтър Томас, когато стигнаха до старата му спалня и затвориха вратата.
— Трябва да намерим някакво доказателство, че тази жена е излъгала майка ни и я е убедила да промени завещанието си. Ще трябва да говорим с нея и да го запишем. — обясни Томас и огледа спалнята си.
Изведнъж забеляза плик на леглото си. Беше адресирано и до двамата и Уолтър го отвори.
„Скъпи синове,
Да не сте посмели да вземете нещо от Грейс и Катрин! Не заслужавате и пени от парите ми, тъй като бяхте твърде заети, за да прекарвате време с мен през последните десетилетия. Вече имате наследството на баща си. Това е повече от достатъчно. Тази жена и нейната дъщеря бяха единственото ми семейство. Грижеха се за мен, когато бях болна. Празнуваха Коледа с мен. Те вечеряха с мен всяка вечер и ме обичаха точно както аз ги обичах.
Вие двамата сте мои синове. Аз съм ваша майка. Обичам ви много и винаги ще ви обичам. Но се надявам никога да не ви се наложи да живеете с болката, която причинихте. Надявам се моите внуци никога да не се отнасят с вас така, както вие с мен. И накрая, надявам се да се поучите от това. Бъдете по-добри.
С цялата си любов,
Мама.”
Уолтър вдигна поглед към брат си, след като прочете, и Томас каза:
— Да вървим.
Те помахаха за сбогом на Грейс и никога повече не я доближиха. Тя зърваше момчетата всяка година само на годишнината от смъртта на Тереза, когато посещаваха гроба й. Жената не знаеше защо са променили поведението си или защо са я посетили, но може би са се поучили от този труден урок.
Какво можем да научим от тази история?
- Не пренебрегвайте родителите си в старостта им. Животът ви може да е натоварен, но посещавайте родителите си колкото е възможно повече. Поканете ги за празниците. Не ги пренебрегвайте.
- Някои хора не се учат, докато не стане твърде късно. Томас и Уолтър не научиха урока си, докато майка им не почина. Не позволявайте това да ви се случи.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
