Когато Силвия осъзнава, че няма пари, за да плаща храната на децата си, един мил непознат я вдъхновява да направи нещо неочаквано, което води до нещо невероятно.
Силвия може и да е била бедна, но почти нищо не е могло да разколебае вярата ѝ, че ще я преодолее и ще заживее благополучно.
Но в един съдбовен ден тази вяра е поставена на изпитание както никога досега.
“Как ще преживея това?”
Силвия живееше от заплата до заплата, работеше денонощно и отглеждаше две малки деца – 10-годишната Саша и 8-годишната Нина. Във всеки друг ден Силвия би била в приповдигнато настроение и би се справила с всички задачи на натоварения си ден.
Нямаше да е облечена по най-добрия начин, но един поглед към усмивката ѝ от другата страна на улицата щеше да предизвика усмивка и на вашето лице. От нетърпението в гласа и крачките ѝ беше трудно да си спомниш, че се бори да свърже двата края.
Просто така я е отгледала баба ѝ. Силвия винаги пазеше думите ѝ близо до сърцето си.
“Никога не се притеснявай за пари. Те винаги са наоколо и скоро ще дойдат при вас. Съсредоточете се върху това да правите добро и да го правите добре.”
Дойде обаче ден, в който тези думи не донесоха никакво облекчение на сърцето на Силвия. Тя била в колата и карала децата си до любимото им заведение за бургери, за да закусят след училище.
Това бил ежеседмичен ритуал за майката и децата. Триото слушаше радиото и пееше с гръмките си, щастливи гласове. Силвия им задаваше гатанки, а децата винаги измисляха най-забавните и най-умните отговори.
Пеенето и смехът продължаваха, докато стигнеха до ресторанта. В този конкретен ден обаче пътуването с колата беше скучно и мъчително бавно.
Саша и Нина бяха заети да пеят по радиото, а Силвия се бореше с въпроси в главата си.
“Как ще платя наема за следващия месец?
“Откъде ще намеря пари, за да платя за класа по пиано на Саша и за новата униформа на Нина?
Притесненията просто не спираха. Силвия не разбра кога стигнаха до ресторанта и си избраха маса.
“Какво искаш да ядеш, мамо? Ще ядем бургера с пържено пиле”.
Силвия видя как красивите ѝ дъщери повикаха сервитьорката и дадоха поръчката.
Осемгодишната Нина каза: “И, разбира се, не забравяйте къдравите картофки. Нашата мама ги обича.”
Силвия нямаше сърце да каже на децата, че този ден е била уволнена. Болницата, в която работеше, беше с ново ръководство и бяха съкратили половината персонал. За съжаление Силвия беше един от многото служители на ниско ниво, които болницата освободи.
Тя наблюдаваше как децата се наслаждаваха на всяка хапка от храната и пишеха писма с къдравите картофки.
Вероятно това е последният път, когато се наслаждават на любимия си бургер тук – помисли си тя.
От работата на Силвия зависеше много. Дори ѝ бяха казали, че скоро ѝ предстои повишение в длъжност като помощник-надзирател по персонала. Но целият свят на възможностите се беше затворил за един-единствен ден. За първи път Силвия не знаеше какво да прави.
Когато сервитьорката донесе сметката, Силвия посегна към портфейла си, за да плати. В този миг я осени мисълта. Тя нямаше никакви пари, за да плати сметката. В портфейла нямаше пари в брой, а единствената карта, която имаше, беше служебна, която беше деактивирана този следобед.
Нервността на Силвия тревожеше децата. “Всичко ли е наред, мамо?” Саша попита.
Силвия кимна и стана, за да отиде при сервитьорката и да ѝ обясни ситуацията. Чудеше се каква ще е санкцията. Щеше да е готова да понесе всички последствия, но не искаше децата ѝ да знаят нищо от това.
Тъкмо когато се обърна да стане, чу някой да вика: “Хей!”
“Сметката ви вече е платена.”
Тя погледна по посока на гласа и видя мъж, който ѝ кимна и се усмихна. Той вечеряше с две малки момчета. Силвия беше объркана, защото никога преди не го беше виждала. Но в кратките секунди, в които очите им се срещнаха, Силвия усети, че мъжът я е наблюдавал и е проявил жест на доброта.
Тя се приближи до мъжа, който се представи като Матю, собственик на малък гараж в квартала.
“Не е нужно да ми благодариш. Изглеждаше, че имаш лош ден; знам как може да се чувстваш и това е най-малкото, което мога да направя.”
Силвия и децата ѝ благодариха на Матю и напуснаха ресторанта. Докато шофираше, Силвия изведнъж си спомни истинското значение на урока на баба си:
“Не винаги ще имаш голям баланс в банковата си сметка. Понякога може да е точно обратното. Понякога може да ви е трудно да си платите хляба. В тези дни помнете: Плащайте напред и това ще се върне при вас.”
“Повтаряйте след мен: Плащайте напред и това ще се върне при вас.”
Мъжът в ресторанта беше платил напред и това щеше да му донесе благополучие. А сега беше ред на Силвия да плати напред.
През следващите няколко часа тази нова яснота ѝ помогна да погледне на всичките си проблеми и финансови ангажименти в нова светлина. Тя направи няколко телефонни обаждания и случайно намери стар приятел, който можеше да ѝ даде временна работа.
Говорила със собственика на жилището и му казала, че ще може да плаща само половината от наема през следващия месец, и предложила да се занимава с прането и чистенето на чиниите на собственика, за да компенсира останалата част.
Тя направи някои изчисления и прецени, че ще успее да купи униформата на Нина, но няма да може да плати уроците по пиано на Саша. Тя седна със Саша и ѝ разказа за ситуацията, като знаеше, че Саша ще я разбере.
Саша с удоволствие се приспособи и тренираше пиано с приятелка в продължение на един месец.
И накрая Силвия отвори малката кутийка с пари и дребни, която държеше в кухнята, взе от нея 40 долара и ги сложи в чантата си. Не ѝ оставаше много, но тя знаеше точно какво ще направи с тези пари.
На следващия ден тя отишла в ресторанта и платила парите на касата, без да поръчва нищо.
“Това е за следващия човек, който трябва да плати. Кажете им, че сметката им е платена”.
Изпитваше дълбоко чувство на удовлетворение и щастие от извършването на този прост акт на доброта. Тя плащаше напред.
Седмица по-късно Силвия отново отишла в ресторанта със Саша и Нина и персоналът я посрещнал по неочакван начин.
В момента, в който Силвия влезе, сервитьорките и управителят се събраха наоколо и я аплодираха. Някои от клиентите прошепнаха помежду си и се присъединиха към тях.
“Какво става, мамо?” Нина попита развълнувано.
Една от сервитьорките отговори: “Госпожо. Вие не знаете, но когато дойдохте тук миналата седмица и платихте за следващата маса, клиентите обърнаха внимание. Те бяха толкова трогнати от това, че последваха примера ѝ. Всеки клиент плати напред за следващата маса.
Сервитьорката посочи табелата, поставена до касата, на която пишеше: Броят на любезните клиенти, които платиха напред: 88
Силвия онемя. Не можеше да повярва, че нещо, което е направила, е довело до такова голямо движение.
Саша и Нина вече се бяха запътили към любимата си маса. След като Силвия даде любимата им поръчка, същата сервитьорка се усмихна и каза: “Разбира се, веднага ще донеса това. И разбира се, сметката ви вече е платена”.
През следващите няколко седмици ресторантът стана известен в интернет. Видеоклиповете на клиентите и техните отзиви станаха вирусни. Мястото стана известно като кафенето с “най-любезните клиенти в света”.
И със сигурност бабата на Силвия е била права. Силвия е платила напред и като по часовник вселената ѝ се е отплатила. Тя получи блестяща възможност да работи като помощник-управител в новооткрита частна клиника.
