Майк се мести в старата къща на покойния си чичо, след като се развежда с бившата си съпруга. Той яде по цял ден, работи в пералня и няма големи мечти. Но животът му се променя една нощ и той губи 60 кг, за да прегърне ново начало.
Беше късно през нощта. Майк гледаше телевизия и ядеше останалата пица с пеперони, когато странен шум започна да го дразни. Отначало той го игнорира, мислейки, че всичко е в главата му, и увеличи звука на телевизора. Но колкото повече го пренебрегваше, толкова по-упорито ставаше.
В един момент Майк изключи телевизора и остана сам за известно време, фокусирайки вниманието си върху шума. Тогава разбра, че идва от къщата.
Майк, който беше едър, пълен мъж, не бързаше да стане от дивана и грабна бейзболната бухалка до телевизора. След това последва шума, правейки бавни крачки и опитвайки се да вдига възможно най-малко шум, докато вървеше по скърцащите подови дъски, докато не осъзна, че звукът идва от мазето…
Майк долепи ухо до вратата на мазето и се стресна да чуе някой да плаче вътре. Той отвори вратата с бейзболна бухалка в ръка, само за да намери малко дете, седнало там, прегърнало коленете си и плачещо.
Веднага щом погледът на момчето срещна този на Майк, то се канеше да избяга през счупения прозорец — така и беше влязло — но Майк го спря.
— Боже! Хлапе, отпусни се, става ли? Няма да те нараня или нещо подобно. Какво правиш тук?
— Това… това… — заекна той.
— Какво? — попита Майк.
— Бухалката… — каза момчето, сочейки бейзболната бухалка на Майк и веднага я изпусна. — Добре, спокойно. Няма да я държа повече, добре? Как се казваш? Какво правиш тук?
През сълзи момчето каза:
— Аз съм Джейсън. Живея тук през нощта.
— Ти какво? От колко време продължава това, хлапе? Знаеш, че да се промъкваш в къщите на хората е незаконно, нали?
— Аз… съжалявам… страх ме е! — той каза.
Майк го утеши и го увери, че е в безопасност там.
— Виж, взех пица. Искаш ли да се присъединиш? Докато ядем, можеш да ми кажеш какво става.
— Благодаря ви! — каза Джейсън, докато вървеше към хола с Майк.
Джейсън се нахвърли върху пицата веднага щом Майк я предложи и по-възрастният мъж видя, че момчето не е яло от дни. Беше крехък, дрехите му бяха мръсни и имаше тъмни торбички под очите.
— По-бавно, става ли? — Майк каза на Джейсън. — Ще ти донеса портокалов сок…
След като Джейсън свърши с яденето, той разказа историята си на Майк. Той сподели, че живее в групов дом, тъй като родителите му са загинали преди месеци в катастрофа. Другите деца в груповия дом били злобни и го тормозели, така че той избягал.
— Не се задържам дълго на едно място, защото се страхувам, че ще ме хванат. Благодаря, че се отнасяте мило с мен… доста ми харесва тук.
— Това е страхотно, момче, но не можеш да живееш така цял живот. Какво ще кажеш да се върнеш на това място и аз да дойда с теб? Повярвай ми; сега нещата ще бъдат различни… виждаш ли това? — каза Майк, показвайки мускулестите си ръце. — Те ще се уплашат, повярвай ми.
Джейсън се засмя.
— Сигурен ли си, че ще се оправя там? Тези деца са злобни…
— Повярвай ми, хлапе! — каза Майк уверено. — Ти си млад и бягането от нещата никога не е решение. Ще бъда до теб, става ли?
Така че Майк закара Джейсън до груповия дом на следващата сутрин и разговаря с неговия настойник, за да се увери, че момчето няма да бъде тормозено отново от децата. Всичко беше наред, докато не отиде при Джейсън няколко дни по-късно и го намери да плаче.
— Дразиха ме за това, Майк. — каза Джейсън, докато даваше на Майк гривна, направена от малки камъчета. Беше я направил за Майк и му се подиграваха за това.
— Това е красиво, приятел! — възкликна Майк, докато я слагаше. — Благодаря. Искаш ли да предупредя тези деца? Хайде, нека им покажем кои сме!
Майк се изправи срещу насилниците и ги помоли да се държат на разстояние от Джейсън.
— По-добре внимавайте, момчета! — каза Майк и едно от момчетата се засмя.
— Нищо не можеш да направиш, дебелако! — възкликна хлапето. — Джейсън донесе ли ти храна? Затова ли дойде в негова защита? И двамата сте загубеняци!
— Престани, Тор! — каза Джейсън. — Той е моят…
— Баща ти, който е изял цялата ви храна и те е изгонил от дома?
— Да! — каза Майк високо. — Аз съм негов баща! Да, аз съм! И стой далеч от сина ми, иначе няма да можеш да използваш тази твоя гадна уста!
С тези думи Майк направи шумна крачка към момчетата и те бързо избягаха.
— Майк…— каза Джейсън тихо, когато момчетата си тръгнаха. — Имаше ли го предвид?
— Какво?
— Баща ми… ще станеш ли мой баща? Бих ми харесало…
Майк въздъхна.
— Наистина ли искаш това, приятел? Съгласен ли си аз да съм ти баща?
Джейсън кимна.
— Тогава да го направим, става ли? — каза Майк. — Позволи ми да говоря с твоя настойник… или какво е това нещо… добре, някой! Може би социален работник… просто трябва да изчакаш, става ли? Ще те заведа у дома. Кълна се.
Майк разговаря със служителя на Джейсън, но той щеше да има нужда от сертификат за приемен родител и трябваше да бъде финансово осигурен, което не беше така. Освен това той също трябваше да премине проверка на миналото и няколко други проверки, преди Джейсън да стане негов син.
Бедният самотен Майк работеше в пералня и се бореше да свързва двата края. Той живееше в къщата, оставена му от покойния му чичо. Беше получавал по-добра работа в миналото, но никога не беше издържал дори първия ден, защото беше много мързелив. Почти не се движеше и единственото, което правеше, беше да яде.
Що се отнася до Джейсън, Майк реши да промени това. Той искаше да осигури добър живот на осиротялото момче, затова реши да отиде на фитнес и да свали всички излишни килограми, преди да си намери добра работа. Но предстоящото му пътуване не беше лесно.
През първия ден във фитнеса Майк падна от бягащата пътека, предизвиквайки подигравки от другите посетители на фитнеса.
— Това не е неговата чаша чай!
— Това тегло би изисквало много усилия!
— Този дебел скитник ще разбие оборудването тук.
Това бяха само няколко неприятни забележки към Майк, когато започна да тренира. Но той отказа да се предаде. Поглеждаше гривната, която Джейсън му даде, всеки ден, което го мотивира да даде всичко от себе си.
И само няколко месеца по-късно Майк го направи. Беше свалил 60 кг и едва се разпознаваше. Следващата му цел беше да си намери по-добра работа.
Винаги е искал да работи в радиостанцията, която имаше офис близо до фитнеса му. Когато отиде на интервю там, той застана за момент извън стаята за интервю, поемайки красивия хаос на мястото. Онзи ден той успя на интервюто и получи работата.
Месец по-късно Майк кандидатства да стане приемен родител на Джейсън. Младото момче не го позна за миг, когато влезе в сградата с чиста, изгладена риза и приличен чифт панталони.
— Уау, Майк… ти… изглеждаш различно! — Джейсън се засмя.
— Е, трябваше да изглеждам малко по-добре заради сина си. — каза Майк. — Хайде да те заведем у дома, приятелю…
Това беше преди 3 години. Майк стана светът на Джейсън и най-добрият баща. Двамата с Джейсън готвеха заедно, слушаха радио и бейзболните мачове в петък вечер с пеперони пица (първата пица, която споделиха, също беше пеперони!) се превърнаха в ритуал.
Тогава един ден Майк чу изненадващо признание по радиото.
— Лорън е. — каза гласът. — Бившият ми съпруг работи във вашата радиостанция… Искам само да призная, че все още го обичам. Можем да се съберем отново, скъпи… Знам, че сега си различен човек. Изглеждаш различно. Променил си се… Какво ще кажеш да се видим за вечеря? The Restos в 20:00. Моля те, ела, ако желаеш да ни дадеш шанс. Ще те чакам.
Майк знаеше какво означава всичко това. Той наистина посети ресторанта, но с Джейсън и когато Лорън се приближи до него, всичко, което каза, беше:
— Това е моят син Джейсън. Съжалявам, Лорън, но това „дебело прасе“ е щастливо, че е баща. Не мисля, че има нужда от жена, която не може да го оцени истински. Сбогом!
