Жената на Яков умира при раждането и той остава да отглежда дъщеря си сам. Той бил внимателен с нея, но не можел да се справя сам с натоварването си и със задълженията по отглеждането на детето. Една сутрин той се събудил и видял в креватчето ѝ щифт, който можел да я нарани, а след това някой изненадващо почукал на вратата.
“Джейкъб, работата ти е поставена на карта. Бяхме търпеливи към всичко, през което премина, но представянето ти на работното място не беше на ниво. Официално те поставяме на изпитателен срок” – каза му шефът на Джейкъб, господин Клеменс. Той можеше да каже, че по-възрастният мъж е натъжен от това, а Джейкъб нямаше никакви оправдания.
Той често пропускаше работа, забравяше за важни срещи и се бавеше с няколко проекта. Фактът, че в крайна сметка не го бяха уволнили, беше чудо. “Господин Клеменс, уверявам ви. Ще измисля нещо. Само трябва да измисля какво да правя с Джиджи – отвърна той, благодарен, че все още има работа.
Джейкъб наел бавачка, за да може да ходи на работа, но не можел да си го позволи завинаги, а и за съжаление Джиджи била капризно бебе. Тя плачеше постоянно и нищо не можеше да я успокои през нощта. Сякаш знаеше, че нещо ѝ липсва.
“О, не! Оставих вратата отключена! Какво не е наред с мен?” Джейкъб се оплака, потърка косата си от неудовлетвореност и седна на дивана.
За хиляден път му се искаше съпругата му, Рита, да е наблизо. Тя умря на родилната маса и това беше най-лошият момент в живота му. Беше си обещал да се грижи за Джиджи като за злато, а сега не успяваше. Не можеше да загуби работата си, но нямаше представа как да я успокои и да уреди живота им.
Единственото нещо, което успокояваше Джиджи, беше да се вози в колата от време на време, така че един ден той я взе на разходка точно преди лягане. За щастие, тя заспа и те се прибраха у дома. Той я извади от столчето за кола и внимателно я сложи на креватчето в хола. След като въздъхна силно, той седна на дивана и облегна глава на задните възглавници. Не забеляза кога е заспал.
На следващата сутрин се събуди изненадан, че все още е на дивана. Огледа се наоколо и забеляза, че Джиджи е будна и издава звуци. За щастие, тя не плачеше, но беше време за закуска.
Докато я вземаше от детското креватче, нещо привлече вниманието му. Върху креватчето ѝ имало лъскава карфица. Това беше странно. Джейкъб внимаваше никога да не оставя нищо остро около дъщеря си. Той дори спрял да използва ризи с копчета, за да не ги дръпне случайно и да ги сложи в устата си. Това беше толкова странно.
“Ще си поговоря със Сабрина за това – реши той, визирайки бавачката си.
Но точно в този момент на вратата се почука. Джейкъб отново постави бебето в креватчето му и отиде да отговори. “Госпожо Нийл, добро утро – каза той, като погледна усмихнатото лице на съседката си.
“Здравей, Джейкъб. Трябва да ти кажа нещо”, започна възрастната жена.
“О, не. Плака ли бебето снощи? Не се събудих нито веднъж, но това е напълно възможно. Знам, че сигурно ви е било трудно през всичките тези месеци, госпожо Нийл.” Джейкъб започна да се извинява, но спря, когато по-възрастната жена вдигна ръце.
“Джейкъб, Джейкъб. Слушай. Аз не съм разстроена. Поне не и повече”, отвърна госпожа Нийл. “Снощи чух Джиджи да плаче ужасно. Беше 2 часа през нощта и тя сякаш не спираше. Дойдох тук и почуках на вратата ви няколко пъти. Всъщност бях доста ядосана. Вие не отговорихте. Но вратата ти беше отключена, така че влязох.”
“О, не! Аз оставих вратата отключена! Какво не е наред с мен?” Джейкъб се оплака, потърка косата си от неудовлетвореност и седна на дивана. Госпожа Нийл си проправи път вътре и затвори вратата.
“Всичко е наред. Това бях само аз и се опитах да го затворя добре, когато си тръгнах. Но както и да е, снощи взех Джиджи и я люлеех, за да заспи, доколкото можех. Тя се успокои след около час и целият ми гняв се стопи. Просто исках да те уведомя – обясни по-възрастната жена, сядайки срещу него на другия диван.
“Благодаря ви, госпожо Нийл. Тя можеше да плаче цяла нощ. Не разбирам как не я чух” – добави той, докосна лицето си и погледна дъщеря си с болезнено изражение. “Аз съм ужасен баща.”
“Не си. Просто имаш нужда от помощ и аз дойдох тук, за да ти я предложа след това, на което станах свидетел вчера. Забелязах, че понякога имаш бавачка, но знам, че в днешно време е трудно да се плаща за такава. Защо да не гледам Джиджи, докато ти ходиш на работа? Мога да го правя всеки ден безплатно – предложи тя, изненадвайки напълно Джейкъб.
Той поклати глава. “Не бих могла да те натоваря по този начин.”
“Това не е бреме. Понякога, сине, трябва да приемеш помощ, дори и да не искаш да признаеш, че имаш нужда от нея.”
“Знам… просто… почакай малко… това твое ли е?” Джейкъб се изправи и грабна безопасната игличка, която беше оставил на върха на близкия шкаф. Показа я на госпожа Нийл.
“О, Боже. Оставих го тук. Съжалявам.” Възрастната жена стана и го взе. “Вчера бях изгубила едно копче и го използвах, за да държа ризата си на място”.
“Слава Богу. Мислех, че полудявам, защото беше в креватчето на Джиджи”, обясни Джейкъб и двамата отново седнаха на дивана. “Мисля, че ще се възползвам от предложението ти. Нямам доверие на бавачката си и мога да използвам всякаква помощ, която мога да получа. Сигурен ли си, че не е прекалено много?”
“Напълно съм сигурен. Всичките ми деца са пораснали и имат свои собствени деца, но не посещават Флорида толкова често. Така че Джиджи може да бъде моето внуче вместо тях – отвърна госпожа Нийл с широка усмивка и се засмя.
“Благодаря ви. Много ви благодаря – каза Джейкъб, почти докаран до сълзи от нейната щедрост.
Джиджи прекарваше почти всеки ден с госпожа Нийл, а Джейкъб успяваше да се съсредоточи върху работата си, без да се разсейва. Той се отърва от пробацията и в крайна сметка беше повишен.
Малкото момиченце израснало с мисълта, че госпожа Нийл е истинската му баба, а възрастната жена го обичала. Тя разбра, че да помогне на съседа си, вместо да му крещи за шума, е най-добрият избор, който някога е правила.
