Иван Петров
Симона Ръждавичка без маска: „И до днес треперя, когато гледам елиминацията си“ – най-искреното ѝ интервю след „Игри на волята“
Гостуването на Симона Ръждавичка в „На кафе“ се превърна в едно от най-емоционалните и откровени интервюта след участието ѝ в „Игри на волята“. Без поза, без преструвки – само истински думи, спомени и уроци, изстрадани на арената.
Младата участничка проговори за напрежението, допуснатите грешки, хората в племето и за това как преживя приключението, което промени живота ѝ.
Елиминацията, която още я разтърсва
Симона призна, че дори днес не може да гледа решаващата си битка без вълнение:
„Докато гледаш, пак започваш да трепериш… припомням си емоцията от този ден.“
Тя разкри и какво всъщност я е провалило в критичния момент:
„Исках да предпазя ръцете си и сложих ръкавици, без да пресметна риска, че точно те могат да ме откъснат от нещо, което искам с цялото си сърце.“
В най-напрегнатите секунди нямало време за анализ:
„Когато изоставаш, нямаш време да мислиш защо и как се саботираш.“
„Аз съм просто едно обикновено момиче“
Пътят ѝ към шоуто идва почти неочаквано и с много съмнения в себе си:
„В моите очи аз съм обикновено момиче на 23 години, поредният кинезитерапевт.“
Моментът, в който разбрала, че е одобрена, никога няма да забрави:
„Стоях пред Френската гимназия като гръмната, когато чух: ‘Здравейте, обаждаме се от Игри на волята’.“
Изтощението, което си казва думата
Симона споделя, че натовареният ѝ график и липсата на достатъчна почивка са дали отражение и върху представянето ѝ:
„Работех по 12–13 часа на ден… Когато тялото е пренатоварено и не му дадеш почивка, то само си я взима.“
Съветът ѝ към всички е ясен и зрял:
„Тренирайте, но разумно. Не натягайте нещата до край.“
Шокът от мащаба на продукцията и самотата без близките
Арената я изненадала не само физически, но и емоционално:
„Казах си – тук няма да сме сами никога…“ – впечатлена от хората зад кадър и огромната организация.
Но най-тежка за нея била раздялата с близките:
„Свикнала съм да звънна на мама, когато ми е трудно… а там нямаше как.“
Критичност, отношения и истината за племето
Симона не крие, че е взискателна – и към себе си, и към другите:
„Не исках да се отпускаме. Когато си само във вихъра на победите, губиш представа къде се намираш.“
Тя открито коментира и отношенията си със съотборниците:
– С Алекс изградили силно приятелство
– С Пекин – „чаровна връзка“, основана на взаимно уважение
– С Дординко – дистанция и липса на доверие
– За Гизем – смята, че с по-различна стратегия е можела да стигне по-далеч
Коя е Симона извън арената
Фамилията ѝ идва от село Ръждавица край Кюстендил – малък детайл, който разкрива корените ѝ. За избора си на професия тя е категорична:
„Не съжалявам, че избрах кинезитерапията. Аз съм емоционална и състрадателна – това е моето място.“ Дори в играта е показвала сърце, като помагала на съотборници, когато са имали нужда.
История за сила, осъзнаване и човечност
Интервюто на Симона не беше просто разказ за телевизионно участие. То беше откровение за млад човек, който търси себе си, учи се от грешките си и не се страхува да признае слабостите си.
И може би именно това я направи толкова близка до зрителите – истинската ѝ човечност.
Последно обновена на 27 ноември 2025, 18:05 от Иван Петров