Един зимен ден Уотсънови изгонват дъщеря си Пейдж от къщата, когато тя обявява, че е бременна с детето на приятеля си. Години по-късно обаче пътищата им отново се пресичат, когато г-н Уотсън се обръща към Пейдж за помощ.
Пейдж се запознава с Джъстин, докато върви по коридора на гимназията си с купчина книги. Тя се спъва в нещо и е на път да падне, когато Джъстин ѝ се притичва на помощ и я спасява. Пейдж благодари на мъжа за добрината му, след което срамежливо прибра книгите си и си тръгна.
От този ден нататък сякаш действаше неизвестна сила, която ги караше да пресичат пътищата си всеки ден. Скоро след това тези неочаквани срещи разцъфтяват в любов и те си обещават да бъдат част от живота си до смъртта си.
Дълго време Пейдж не казва на родителите си за Джъстин, страхувайки се, че те никога няма да го приемат. Но когато забременяла, скоро се появил хребетът на бебето ѝ и вече не било възможно да го скрие. В резултат на това тя събрала смелост и им казала, че иска да отгледа детето. Но родителите ѝ не били впечатлени от нейните мисли.
“БРЕМЕННА?! Кажи ми, че това не е вярно, Пейдж!” Госпожа Уотсън изкрещя на дъщеря си. “Не можеш да имаш дете от този беден изрод!”
“О, стига, мамо!” Пейдж отвърна. “Аз съм на 18 години. Вече не съм дете. С Джъстин се обичаме и да, това е нашето дете!”
“Тогава ще трябва да го абортираш, Пейдж”, заяви баща ѝ. “Това дете няма да носи нашето име! Срамно е дъщеря ми да е бременна преди брака и то с мъж, който е просто пазач!”
“Не ме интересува, татко!” Пейдж каза. “Джъстин е хубав човек. Той се съгласи да поеме отговорност за детето ни, а аз също искам да имам това дете! Няма да прекъсна бременността!”
“Нима си загубила ума си, Пейдж? Наистина ли избираш този мъж пред нас?” – изкрещя гневно майка ѝ.
“Не става дума за мен, мамо! Става дума за вас! Съгласна съм, че Джъстин не произхожда от богатство, но аз го обичам, мамо. Защо не можете просто да го приемете?”
“В никакъв случай, Пейдж! Никой в нашето семейство никога не се е женил за човек от по-ниска социална класа, няма да се омъжиш и ти. Махай се по дяволите оттук, ако искаш да вдигнеш кръвното на този мъж! От днес вече не си жива за нас!”
Бедната Пейдж имаше сълзи в очите, когато баща ѝ заповяда да напусне. Тя погледна майка си със съжаление, мислейки си, че като майка, тя ще разбере тежкото ѝ положение, но всичко беше напразно. Майка ѝ беше също толкова против бременността ѝ, колкото и баща ѝ, и те не се поколебаха да изхвърлят бременната си дъщеря от къщата в големия студ.
Пейдж носеше тънка нощница и чехли, когато излезе от дома на родителите си и се отправи към дома на Джъстин. Навън валеше сняг, а тя трепереше и се тресеше от студа, притискайки бебешката си подутина. Вечерта някак си успя да стигне до дома на Джъстин, но още преди да успее да позвъни на вратата, зрението ѝ се замъгли и тя изпадна в дълбок сън.
За щастие тази вечер Джъстин беше решил да отиде до близкия магазин. Когато излязъл от къщата и я видял да лежи в безсъзнание, той веднага набрал 911 и я закарал в болницата.
След като се събудила, жената осъзнала, че най-лошото вече се е случило – тя е загубила детето им.
“Джъстин!” – изхлипала тя, докато стискала ръката му. “Нашето дете! Загубих нашето дете, Джъстин!” Тя не можеше да спре да плаче.
“Всичко ще бъде наред, Пейдж”, прегърна я той и я утеши, скривайки сълзите в очите си. “Аз съм тук с теб.”
Но нищо не можеше да я утеши в този момент и в продължение на няколко дни тя продължаваше да се обвинява за смъртта на детето си. Джъстин временно забрави за всичко и съсредоточи цялото си внимание върху Пейдж. За щастие с негова помощ тя постепенно излезе от депресията и реши да започне наново.
Пейдж и Джъстин заживяват заедно, след като тя е изписана от болницата, и двамата започват да си търсят стабилна работа. Джъстин имал късмета да намери такава в служба за отдаване на коли под наем, а Пейдж решила първо да завърши обучението си, като едновременно с това работи на непълно работно време, за да допълва доходите им.
Няколко години по-късно тя завършва право и започва стаж в реномирана фирма. Когато стажът приключва, фирмата, впечатлена от представянето ѝ, я наема като служител на пълен работен ден, а след това Пейдж и Джъстин решават да вземат ипотечен кредит за апартамента. Скоро Пейдж открива, че очаква дете, и двойката е меко казано на седмото небе от щастие.
Родителите на Пейдж така и не я потърсиха през всичките тези години, дори когато веднъж Пейдж им изпрати писмо, в което им казваше, че им е простила и иска да ги види.
Девет месеца по-късно, когато ражда красиво момиченце, тя си взема почивка от работа, за да прекара време с бебето си. Междувременно Джъстин е започнал собствен бизнес с коли под наем, който се развива доста добре. Беше взел решение, че никога няма да позволи на дъщеря си да пропусне нещо, и правеше всичко възможно това да се случи.
Когато малката Джулия навърши 1 година, Пейдж отвори малка консултантска служба в дома си и започна да приема няколко случая, преди да се върне на работа на пълен работен ден. Един ден тя получи молба да се занимава с наказателно дело и клиентът я помоли да се срещнат в ресторант.
Пейдж замръзва от шок, когато пристига в ресторанта и вижда баща си да седи на масата. Някогашният арогантен мъж сега изглеждаше изключително слаб и на Пейдж ѝ трябваше миг, за да осъзнае, че човекът зад набръчканото лице и потъналите бузи наистина е баща ѝ.
“Мислиш ли, че няма да дойда да те видя, ако споменеш името си в пощата?” – попита тя, докато се приближаваше към него. “Е, ако е така, нека ти кажа, че щях да го направя, защото аз не съм като вас”.
Баща ѝ я погледна с насълзени очи. “Съжалявам, Пейдж! Моля те, прости ни за това, което направихме! Имаме нужда от твоята помощ!”
“Да, давайте. Знам, че това е единствената причина да си ме спомниш след всичките тези години. И така, какво объркахте този път?”
“О, Пейдж, липсваше ни, но бяхме толкова смутени, че никога не посмяхме да се конфронтираме с теб. Но не в това е въпросът. Майка ти има нужда от помощ. Вече две години обикаляме по съдилищата и в този процес бяха източени всичките ни пари. Сега живеем в малък апартамент, и всичко това благодарение на майка ти! Заради нея трима души загубиха живота си. Тя шофираше в нетрезво състояние и най-доброто, което можехме да направим, за да я спасим, беше да получим удостоверение, че е била трезва зад волана.”
“Трябва да ни помогнеш, Пейдж. Но ние няма да можем да платим таксите ти. Толкова съжалявам за всичко това!”
“Всичко е наред, татко!” Пейдж каза. “Никога не съм те молила за пари. Нека видя какво мога да направя.” Пейдж плати сметката им, взе от баща си документите за делото на майка ѝ и си тръгна.
Вечерта вкъщи тя прегледа документите по делото и разбра, че споразумението между двете страни е единственият начин да спаси майка си. Затова отишла при семействата на жертвите, убедила ги, че майка ѝ вече е загубила всичко и е била наказана за постъпките си.
Седмица по-късно в съдебната зала семействата на жертвите се съгласили на парично обезщетение, а майката на Пейдж била освободена от обвиненията. Жената не можеше да спре да плаче и се канеше да благодари на дъщеря си, че се е застъпила, когато Пейдж напусна съдебната зала.
Госпожа Уотсън се втурнала от съдебната зала след дъщеря си и я видяла с Джъстин и детето. “Как се казваш, миличка?” – попитала тя момиченцето, като разбрала, че детето прилича на дъщеря ѝ и е нейна внучка.
“Аз съм Джулия!” Момичето се усмихна.
“Имаш прекрасно име, Джулия! Искаш ли да дойдеш да ме видиш някой ден?” Госпожа Уотсън попита.
“Може би по-късно”, намеси се Пейдж. “Имаме планове за вечерта.”
“Да, това е добре!” Госпожа Уотсън възкликна. “Но трябва да кажа, Пейдж, че тя поразително прилича на теб! Имате прекрасна дъщеря.”
“Е, тя прилича повече на баща си, мамо!” Пейдж каза твърдо. “Помниш ли бедния мъж, който не отговаряше на твоите стандарти? Както и да е, сега ще си тръгнем. Довиждане!”
Пейдж знаеше, че ако родителите ѝ не я бяха изхвърлили на улицата, Джулия щеше да има още една сестра или брат. Но ако Джулия иска да види баба си и дядо си, тя няма да ѝ забрани. Жената обаче не беше готова да им прости. В гърдите ѝ все още имаше много болка от загубата на първото ѝ дете и от това, че родителите ѝ я изоставиха, за да се върнат, едва когато имаха нужда от помощ.
