За много момичета сутринта започва с нанасянето на грим. Между другото, изследванията показват, че повечето от нас го правят за себе си, а не за другите – просто защото обичаме грима. Но напоследък дамите значително намалиха количеството декоративна козметика по лицето си: някои умишлено искат да подобрят качеството на кожата си, а други обича естествената си красота.
Казвам се Джулия. Да обичаш себе си без грим определено не е за мен, но реших да експериментирам. За няколко дни ще пропусна грима изцяло и ще разбера дали наистина си заслужава.
Защо изобщо се нуждая от експеримент? Бих продължила да се гримирам
Гримирам се от ученичка и нне излизам от дома си без грим на очите. Очевидно съм от онези момичета, с които се правят шеги – дори до магазина за хляб не ходи без грим. И това стана толкова естествено за мен, че лице ми без грим ми се струва някак извънземно. Може би това беше тласъкът за експеримента: искам да се опитам да обичам истинското си аз.
Това е моят ежедневен арсенал: CC крем (в студения сезон го заменям с обикновена основа), пудра, палитра сенки за очи, молив и спирала, молив за вежди, праймер за очи или очна линия (за леко надвиснал клепач, така че гримът не се размазва) и фиксатор за грим – нищо не се разтича с него дори при 30-градусова жега.
В тази сладка кутия с форма на птичка също има руж и сенки, но през повечето време използвам само гланцовете за устни. Това е втората ми птичка. Гланцовете са доста устойчиви и изглеждат възможно най-естествено – дори най-тъмният нюанс дава на устните само полупрозрачен намек за цвят.
Ето как изглежда ежедневният ми грим. Сенките понякога се заменят със стрелки, понякога мога да добавя тъмно червило, ако излизам някъде вечер, но по-често просто слагам гланц за устни. Изглежда незабележимо, но всъщност не обичам ярките цветове върху себе си.
Вляво е вечерният вариант с любимото ми тъмно червило, а вдясно на устните ми е същия нюанс от кутията. Изглежда, че току-що съм яла горски плодове и съм забравила да избърша устните си – идеално за всеки ден. Издържа до вечерта, освен ако, разбира се, няма нещо мазно. Малка закуска и кафе не са проблем.
Премахваме всичко това през следващите 7 дни. Експериментът започва!
Началото на експеримента или „Къде са веждите?“
Не мога да кажа, че имам лоша кожа. Несъвършенствата, разбира се, ги има (леко зачервяване по бузите, тънка кожа под очите), но като цяло нищо катастрофално. Но на практика нямам вежди. По-скоро имам вежди, но те са толкова светли и тънки, че на някои места не се виждат. Отначало дори си помислих: “Може би мога да ги оцветя поне малко?” – но тъй като реших да експериментирам, ще го направя честно. Въпреки че нямам сили да погледнете лицето си.
В първия ден на експеримента се срещнах с майка си. Първото нещо, което тя попита, беше: “Къде са ти веждите?” Второто: “Защо не си гримирала очите си?” Разказах й за експеримента, оплаках се, че без грим се чувствам като без дрехи. Те се засмяи направи залог колко дълго мога да издържа. Мама смята, че ще се гримирам на втория ден.
Какво мислят хората?
Излизайки за първи път от много години без грим, бях сигурна, че ще ме гледат странно. Честно казано, мислех, че изглеждам толкова плашещо, че поне някой ще забележи. Но хората наоколо бързаха, никой не припадна, никой не ме погледнаха по особен начин. Изводът: Никой не се интересува как изглеждат другите и това е добре.
Продължение или “Да не си болна?”
Няколко дни по -късно се срещнахме на кафе с приятелка. Тя ме гледа дълго, а след това реши да попита дали съм болна. Трябваше да й разкажа за експеримента и в същото време да я убедя, че съм напълно здрава.
Открих нещо възхитително: мога да чеша и да търкам очите си! Каква тръпка да не се притеснявам за гримираните мигли и клепачи. И мога да се почеша по бузата, без да се страхувам, че основата ще се забие под ноктите ми. Мога да пробвам неща в магазините, без да се притеснявам, че случайно ще изцапам яката с боядисаното си лице. С една дума, животът стана по-лесен.
Приятелят ми забеляза ли разликата?
Най-дълго чаках реакция от приятеля си. Той, разбира се, и преди ме беше виждал без грим, но само у дома. Мислех какво ще каже, но той никога не каза нищо. Трябваше, седнали в кафене, директно да попитам: не забелязваш ли нещо? Той се почеса замислено по брадичката и каза: „Ами не знам, веждите ти не са толкова ярки?” Втори извод: за нашия любим също няма голямо значение дали носим грим или не.
Резултат
През тези 7 дни открих очевидните предимства в липсата на грим: можете спокойно да търкате очите си, без да се страхувате, че спиралата ще се размаже, фон дьо тенът не остава на екрана на смартфона след разговор, не е нужно да освежавате нищо през деня. Има само един минус, но за мен той е значителен: лицето ми изглежда твърде бледо без грим. Природата не ме е възнаградила с кожа с цвят на маслина, ярки устни и вежди от самур, а без грим цялото лице се слива в едно незабележимо петно.
Като цяло реших, че е време да приключа експеримента – липсваше ми ежедневното нанасяне на грим и исках отново да се разпозная в огледалото. Първо нарисувах веждите си, погледнах отражението си и изведнъж разбрах, че така ми харесва. Леко подчертаните вежди станаха самият акцент на лицето, който ми липсваше. Както се оказа, и без фон дьо тен изглеждам нормално. И изглежда, че мога да изляза така на улицата и дори в кафене. Разбира се, не съм спряла да обичам грима, но сега разбирам, че понякога лесно може и без него (или да си сложите малко грим, но с мярка) и нищо лошо няма да се случи.
Момичета, какво мислите за грима? Гримирате ли се ежедневно или обичате повече естествената си красота?
