След като съпругът на Сара преживява инцидент в банята, в резултат на който изпада в кома, тя се натъква на писмо, в което се описва тайната афера на съпруга ѝ. Може ли тя да се разведе с мъж в кома?
Типичната ни петъчна вечер беше свързана с вечеря и филм у дома. Джеймс винаги е оценявал малките неща, а аз трябваше да призная, че беше успокояващо просто да си остана вкъщи и да се отпусна.
Но вечерта ни бързо се превърна от тиха и релаксираща в шумна и разтърсваща.
Миех чиниите и чаках Джеймс да си вземе душ и да се върне долу, за да гледаме филма, когато от банята се чу силен писък.
Втурнах се към мястото на събитието, със сърце, което биеше в гърдите ми, и открих съпруга си в безсъзнание близо до ваната.
“О, Джеймс”, казах аз, като държах главата му в скута си.
Без да се замислям, се обадих на службите за спешна помощ. Трябваше само да го откарат в болница.
Трябваше да знам, че той ще се оправи.
В болницата стоях до стената, докато лекарите от Спешна помощ се движеха около Джеймс, привързан към носилка.
“Сара”, извика един лекар. “Съпругът ви е в кома. Ще ви дам пълен доклад, след като пристигнат всички резултати”.
Кимнах, опитвайки се да преработя цялата ситуация. Джеймс беше добре. Беше вечерял и беше почистил масата заедно с мен. После отиде да си вземе душ.
Възможно ли е да се е подхлъзнал и да си е ударил главата? Помислих си.
“Върви си вкъщи, Сара”, каза лекарят. “Почини си малко и може би вземи някои от личните вещи на Джеймс. Като пижама и тоалетни принадлежности. Не мога да ти кажа колко дълго ще бъде в кома”.
И така, върнах се вкъщи – отново заредена с енергия от факта, че имам цел. Трябваше да събера вещите на Джеймс и след това да се върна в болницата.
Първото нещо, което направих, беше да отида в банята и да потърся някакви доказателства. Потърсих локва вода, нещо, на което Джеймс може да се е подхлъзнал.
Застанах на колене и пуснах чантата си на килимчето в банята.
В хаоса на събирането на най-необходимите вещи на Джеймс – се сетих, че трябва да се обадя на свекърва ми и да я уведомя за ситуацията.
Върнах се набързо в банята и отидох да взема телефона от чантата си. Но докато се навеждах, за да го взема, един особен детайл привлече вниманието ми – нещо, което бях пропуснала при първото си претърсване на банята.
Под ваната беше затъкнат запечатан плик с моето име, изписано с непогрешимия почерк на сестра ми Амелия, която преди година по необясним начин беше прекъснала връзките си и се беше преместила в друг град.
С треперещи ръце отворих писмото.
С всяка дума основите на брака ми се рушаха.
Амелия призна, че е имала афера с Джеймс. Тя пише за непоносимата си вина.
Не мога да се погледна в огледалото, Сара. Разрушена съм от вината за това, което направихме.
Прочетох нататък, като усетих как вечерята се свива в стомаха ми.
Мей, племенницата ти… Тя всъщност е дъщеря на Джеймс. Тя беше единственото хубаво нещо, което произлезе от аферата.
Амелия продължи да разказва, че Хю, съпругът ѝ, е приел Мей като своя – изобщо не е поставял под въпрос бащинството ѝ.
Писмото на сестра ми оголи тежестта на съвестта ѝ, мъката на нейното мълчание.
В плика беше включена снимка на племенницата ми, за която знаех, че е дъщеря на Хю, откакто сестра ми обяви, че е бременна.
Но като знаех това, което знаех сега – можех да видя очите на Джеймс през май. Приложен беше медицински доклад, в който подробно се описваше рядко генетично заболяване – безспорно заболяване, което се срещаше в семейството на Джеймс.
Молбата на Амелия за прошка проби през мъглата на шока ми. Тя обясни, че освобождаването на Хю от работата му я е довело до отчаяние при посрещането на медицинските предизвикателства на дъщеря ѝ.
Седях там, на студения под в банята, заобиколена от фрагментите на брака ми и разбитите отношения със сестра ми.
Обадих се на Амелия и язовирната стена на общото ни мълчание се пропука.
“Толкова, толкова съжалявам, Сара!” – изхлипа тя по телефона, след като й разкрих, че знам всичко.
“Мислех, че мога да запазя това от теб завинаги, за да те предпазя, но вече не можех да го направя. Мей се разболява все повече, а аз имах нужда от сестра си”.
Не исках да се занимавам с Амелия – просто трябваше да знам, че в историята има истина.
И това беше така. Прекъснах разговора, без да кажа нищо повече.
Но как можех да се изправя срещу Джеймс, докато той беше в кома, а състоянието му все още не беше сигурно? Но от начина, по който докторът ми беше говорил – нещо просто не беше наред.
Няколко дни по-късно, докато Джеймс все още беше в кома, подадох молба за развод, неспособна да понеса мисълта да се изправя пред него.
“Просто не мога да го направя” – казах на майката на Джеймс, когато ѝ разказах всичко. “Не мога да седя тук и да чакам той да се оправи, а да знам, че в момента, в който отвори очи, целият ми свят ще се промени. Предпочитам да направя промяната сега.”
Две седмици по-късно Джеймс се събуди и майка му седеше до леглото му, разказвайки му за развода ни.
Пренесох вещите на Джеймс от нашата къща в жилището на майка му.
И реших, че вместо да бъда съпруга – мога да бъда добра по-голяма сестра.
Амелия и аз се помирихме и аз станах част от живота на Мей. В края на краищата тя беше просто едно невинно момиченце, забъркано в бъркотията на хората. Хората трябваше да я защитават и да я пазят.
Въпреки предателството, сърцето ми не можеше да се отвърне от нея.
