Мъж искал да вземе сина си от училище, но вместо това го видял да влиза в изоставена къща. Той бил шокиран, когато открил, че детето държи бебе в ръцете си. Истинската изненада обаче идва, когато момчето разкрива истината.
— Забелязала ли си, че Итън се държи малко странно напоследък? — Робърт попита жена си Карина веднага след като Итън тръгна за училище.
Тя сви рамене.
— Е, знаеш, че той достига тийнейджърските си години. Това се случва понякога. Но и ти си толкова зает с работа.
— Знам… Ще си взема почивен следобед и ще го взема. Може би можем да гледаме новия филм на Marvel. Искаш ли да дойдеш?
— Не, мисля, че бихте могли да се възползвате от малко време за свързване между баща и син. Никой не иска мащехата да се намесва в това. — поклати глава Карина и се засмя.
— Няма да се натрапваш — смъмри я Робърт, но той обичаше хумора на жена си. Твърдението й беше правилно. Имаше нужда да прекарва време със сина си.
***
Робърт спря колата си точно пред училището на Итън и погледна часовника си, докато другите деца бавно излизаха от сградата. Някои родители взеха децата си, докато други се качиха в автобусите. Обикновено Итън вземаше автобус, така че искаше да пресрещне момчето си, преди да се качи по погрешка.
Накрая Итън излезе от сградата и Робърт натисна клаксона. Но момчето не вдигна очи. Беше съсредоточен върху нещо в ръката си, но Робърт не можа да види какво е добре. Хлапето обаче не се качи на нито един автобус. Вместо това той започна да бяга по улицата.
Това беше странно. Итън беше добро дете. Винаги се прибираше навреме и никога не се забъркваше в беда. Може ли да крие нещо? Това ли беше причината да е толкова дистанциран напоследък? Робърт се притесни и запали колата, за да последва момчето.
За негов шок синът му отиде в странна част на града с изоставени къщи и влезе в една.
— О, Боже. Не. Сигурно прави нещо странно. — въздъхна Робърт, паркира бързо и се втурна да защити детето си.
Звукът на плачещо бебе и миризмата на застоял въздух нападнаха сетивата му, когато пристъпи през вратата.
— Итън! Итън! Тук ли си? — извика той загрижен.
— Татко? — Итън отговори с объркан тон и Робърт проследи звука на гласа му.
— Итън, какво става? — попита той, вече отчаян.
— Татко, виж. — каза синът му.
12-годишният му син държеше плачещо бебе в ръцете си и, разбира се, си помисли най-лошото.
— Това твоето бебе ли е? — попита той обезумял. Беше чел, че днешните деца съзряват твърде бързо, но това беше най-лошият възможен сценарий.
— Какво? Татко, моля те, не. — каза Итън раздразнен и бръкна в джоба си, изваждайки лист хартия.
Робърт го взе в ръце и започна да чете, мръщейки се все повече и повече, докато продължаваше.
— Той ми е брат — добави Итън, преди баща му да успее да каже нещо.
Когато Итън беше само на две години, Робърт не беше в сегашната си позиция. Днес той беше безумно богат, след като компанията му излетя нагоре преди няколко години. Но тогава той печелеше малко и бившата му съпруга Сара, майката на Итън, реши да ги изостави, за да преследва някой по-богат.
Писмото беше написано от мъжа, когото е намерила, и който се е оженил за нея, Люк. Но той разкриваше, че тя е починала при раждане и той не е готов да отгледа бебето сам. И така, той открил училището на Итън и оставил писмото в шкафчето му.
— Кога получи това писмо? — попита Робърт, ядосан. — Затова ли си странен и дистанциран напоследък?
— Какво? Не, татко. Получих двойка на теста по математика и не исках да ти казвам. — отговори хлапето, отново раздразнено. — Намерих писмото днес и пишеше този адрес. Трябваше да дойда. Все пак той ми е брат.
Робърт въздъхна дълбоко, опитвайки се да се овладее. Не го интересуваше глупавия тест в началното училище.
— Не, това бебе не е твой брат. Майка ти ни изостави. — каза той бавно.
— Знам това. Но той е мой полубрат. Какво можем да направим? Трябва да се грижим за него. Не можем просто да го оставим тук. — каза Итън, люлеейки бебето и гледайки го нежно.
Робърт знаеше, че синът му е прав, поне за това да не остави бебето в тази опасна изоставена къща. За всичко останало обаче грешеше. Засега се наложи да го приберат.
— Хайде да вървим. Ще поговорим повече за това у дома. — каза Робърт, който трябваше да говори с жена си. Тя щеше да знае какво да каже на Итън, за да разбере той защо не може да задържат това бебе.
***
— Какво искаш да кажеш, че можем да го задържим? Ти луда ли си? — попита Робърт Карина, която беше предложила да отгледат бебето.
— Той е брат на сина ти. Не можем да го изоставим. Той е семейство. — продължи Карина.
— Карина! Не можем! Не! Не мога да отгледам бебето на бившата си жена от друг мъж! Той не е мой син или брат на сина ми! Не! — отвърна Робърт, като ставаше все по-ядосан.
— Татко! Това не е честно. Той е просто бебе, а мама почина. Той е невинен във всичко това и би било страхотно да имам брат. — започна Итън, но Робърт се обърна и вдигна пръст.
— Върви в стаята си, Итън. Моля те — каза той със стиснати устни.
12-годишното дете поклати глава и се обърна към стаята си. Когато Робърт и Карина най-накрая останаха сами, Робърт я погледна сериозно.
— Не. Няма да правим това. Не мога да взема това бебе в къщата си. Освен че мразя бившата си, защото ни изостави в най-лошия момент, това е точно като това, което направи майка ми. — започна Робърт тихо, за да не се ядоса повече.
— Робърт — въздъхна Карина, но той я спря.
— Не, моля те. Знаеш за това. Майка ми ни напусна, омъжи се за друг и роди бебе от него. Тя очакваше да обичам това момче като свой собствен брат, докато гледах как баща ми гасне и я гледах как го обича повече от мен. Не мога. Не мога. Това е само напомняне за всичко това. Нямам брат, нито пък Итън. — завърши Робърт, размахвайки ръката си във въздуха.
— Ти наистина имаш брат. Брат, който те обича, Робърт. — каза Карина.
— Карина! За бога!
— Той те спаси! — извика тя и очите на Робърт се разшириха от шок.
— Какво?
— Той те спаси от фалит. От загуба на първата ти къща. От невъзможност да изхраниш детето си! Беше той! — изкрещя Карина, разкривайки неща, които бе обещала никога да не казва.
— За какво говориш?
— Беше той. Твоят брат, полубрат, както искаш да го наричаш. Беше той. Излъгах. — продължи Карина, а очите й показваха раздразнение и облекчение едновременно. — Помниш ли моето наследство, това, за което ти казах? Това, което инвестирахме в твоята идея и заедно я превърнахме в огромен бизнес? Никога не съм имала наследство. Брат ти ми даде тези пари.
— Не… — въздъхна Робърт, поклащайки глава.
— Да. Той го направи. Защото въпреки това как си израснал и как си го отхвърлял през всичките тези години, той те обича. Майка ти също те обичаше, но ти не й даде шанс, след като се разведе с баща ти. Разбирам как и защо не искаш връзка. Но брат ти видя как се бориш и не можах да отхвърля предложението му.
— Вече те обичах преди всички онези години, въпреки че бяхме заедно само от няколко месеца тогава. Направих това за теб. — завърши Карина с тих глас.
Робърт се отпусна на дивана.
— Значи целият ми бизнес принадлежи на моя полубрат?
— Не, той не иска нищо от бизнеса. Тези пари идват от наследството на майка ви, но той уреди да ти ги дам, защото знаеше, че ще ги отхвърлиш веднага. Това беше правилното нещо и той е купувал продукта на компанията и е казвал на приятелите си да те подкрепят. — добави Карина. — Въпреки всичко, скъпи, ти наистина имаш брат. Брат, който те обича и иска да те срещне.
Робърт въздъхна.
— Добре, но какво общо има това с това бебе?
— Е, той е полубратът на Итън и ти негодуваш срещу това бебе само заради миналото си и това, което бившата ти направи, което беше наистина по-лошо от майка ти. Но все пак това бебе е невинно. То има нужда от семейство, а разделянето на братя не е правилно. Мисля, че би било страхотна идея да го задържим. — добави съпругата му, сядайки до него.
Робърт погледна жена си в очите и разбра, че е права. Той беше затрупан от информацията и влакчето от емоции, така че реши, че бебето може да остане, докато не помисли за решение.
***
„Решението“ така и не дойде. Това бебе изглеждаше точно като Итън, докато растеше; синът му много го обичаше. И така, Карина и Робърт разговаряха със семеен адвокат за получаване на законно настойничество и започнаха процеса на задържането му. Те също започнаха да го наричат Джулиан, име, което Карина винаги беше обичала, защото нямаха представа какво е рожденото му име.
Но това беше само един проблем. Другият проблем беше братът на Робърт, Кевин, с когото той най-накрая се срещна.
Брат му обясни подробно какво му е казала жена му и бавно Робърт започна да се лекува от миналото си. Говореше с Кевин веднъж седмично и се срещаше с него за няколко бири веднъж месечно.
Говореха за всичко, включително тежките истини за това, че майката на Робърт ги напусна и се омъжи за бащата на Кевин. Робърт също така отиде на терапия, за да работи върху негодуванието си и се подобри.
Тази Коледа Кевин получи покана от къщата на Робърт, която той с радост прие и доведе семейството си. Кевин се срещна с Итън и бебето и всички заедно се забавляваха, карайки Робърт да осъзнае, че да имаш семейство, което да обичаш, е по-важно от таенето на злоба.
Какво можем да научим от тази история?
- Важно е да прекарвате време с децата си. Робърт се притесняваше от дистанцираното поведение на сина си и осъзна, че има нужда от повече моменти на свързване с него.
- Не таете злоба, защото винаги е по-добре да пуснете любовта в живота си. Благодарение на Итън и бебето Робърт откри истината за брат си и как му е помогнал. Тогава той решава да го остави в своя живот и живота на семейството му и в крайна сметка осиновява бебето.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
