Богата надменна жена уволнява прислужницата си, въпреки че бедната жена е навсякъде и се опитва да управлява всичко. Богатата дама не знае какво я очаква на следващия ден.
Бренда не беше типичната усърдна американка. Тя нито се тревожеше да съчетава домакинските задължения с работата си, нито да се грижеше за децата си. Защото Бренда никога не е имала нужда да работи.
Съпругът й беше богат бизнесмен, което я спасяваше от досадното търсене на работа. Що се отнася до домашните задължения, тя не трябваше да се тревожи за тях, защото Памела винаги беше до нея.
65-годишната Памела работеше като прислужница в къщата на Бренда. Тя отговаряше за всичко, от почистването през готвенето до прането и прибирането на децата на Бренда от училище.
Благодарение на Памела всичко беше наред около къщата на Бренда и Бренда дори не трябваше да мръдне пръста си. Но един ден немислимото се случи и Бренда се озова в гореща вода…
— Боже! — изпищя Бренда и Памела потръпна.
— Наистина съжалявам, г-жо Уелс. Не го направих нарочно. Толкова съжалявам…
— Побъркала ли си се, Памела? Току-що изгори роклята ми? Знаеш ли изобщо колко струва? Дори годишната ти заплата няма да я покрие, глупачко!
— Аз… аз ще я поправя, госпожо. — каза Памела с треперещ от страх глас. — Аз просто…
— Вън! Махай се!
— Г-жо Уелс… — помоли се Памела. — Аз… аз все още трябва да гладя дрехите на мистър Уелс.
— Няма нужда от това! — каза Бренда и я погледна остро. — Ако направиш още една грешка, ще те уволнят! Разбираш ли? Вън!
Обляна в сълзи, Памела изчезна в кухнята и започна да прави закуска. Но денят й само беше започнал да се влошава.
Същата сутрин тя изгори тоста и омлета за закуска и разсипа кутия с пълномаслено мляко на пода в кухнята. Преди да успее да го почисти, Бренда се появи и Памела разбра, че е в голяма беда.
— Ще направя нова веднага. — каза тя, избягвайки погледа на Бренда и се върна към работата си. За щастие, закуската беше приготвена спокойно. Но докато миеше пода, Памела случайно ритна кофата с вода, а Бренда се подхлъзна и падна. Това беше последната капка за Бренда.
— Изчезвай! — извика тя. — Чу ли какво казах? Не искам да те виждам наоколо!
— Г-жо Уелс, толкова съжалявам! — Памела подаде ръка на Бренда, за да й помогне да стане, но богаташката я дръпна рязко.
— Да не си посмяла да ме докоснеш! Вън!
— Моля ви, г-жо Уелс… Майка ми е болна и имам нужда от парите, за да платя лечението й… Тя е съвсем сама във фермата… Тя няма никого, освен мен!
— Тогава се прибирай в обора си! И никога не ми показвай лицето си повече! — извика Бренда. — Махай се от къщата ми, по дяволите! Уволнена си!
Памела молеше Бренда да й даде още един шанс, но Бренда не я слушаше. Тя беше сигурна, че е постъпила правилно и че Памела заслужава това, след като предизвика толкова много хаос само за един ден. Нямаше представа, че на следващия ден ще си разменят местата.
Същата вечер, когато съпругът й се прибра, Бренда му каза, че е уволнила Памела. Джак беше бесен.
— Тогава кой ще се грижи за къщата?
— Е, ще трябва да намерим някой друг. — откровено каза Бренда.
— Не можеш да намериш някой толкова скоро, Бренда! Сериозна ли си?
— Не че ни помагаше много, Джак! Не видя ли как се обърка днес?
— Добре тогава. — каза Джак. — Направи всичко сама!
Тогава на Бренда й хрумна, че е отрязала клона на дървото, на който седеше. Сега, след като Памела беше уволнена, тя щеше да трябва да прави всичко сама. Как би го направила? Тя дори не беше вдигала лъжица от години. Памела винаги беше там, за да се грижи за къщата!
На следващия ден, когато Бренда пое управлението на къщата, тя осъзна колко трудна е домакинската работа. Тя се обърка още по-лошо от Памела и дори не можа да направи подходящ тост! А с болките в гърба, които бе получила предишния ден от подхлъзването във водата, нещата само се влошиха.
Изтощена и отчаяна, Бренда се обади на Памела преди обяд и я помоли да се върне.
— Виж, знам, че бях груба вчера, Памела. — призна тя по телефона. — Моля те, върни се. Тази къща се нуждае от теб. Имаме нужда от теб.
— Веднага идвам, г-жо Уелс! — отвърна Памела. — Съжалявам за това, което се случи вчера. Трябваше да бъда по-внимателна.
— Не, Памела, съжалявам! — каза Бренда извинително. — Аз трябваше да бъда по-внимателна. Ще те чакам.
Този ден Памела дойде в къщата на Бренда и Бренда й каза, че увеличава заплатата й двойно. Тя също се извини на Памела и предложи помощ за лечението на майка й.
— О, това е наистина великодушно от ваша страна, г-жо Уелс! — извика Памела. — Благодаря ви!
Бренда промени мнението си в резултат на този инцидент и се научи да уважава хората, независимо от техния статус или произход.
