Патрик се бореше със закъсненията за работа след смъртта на жена си. Той едва свързваше двата края, след като отделяше часове, за да гледа децата си. Но един ден той видя малко момиченце през прозореца и се случваше нещо ужасно, така че той се втурна и направи нещо забележително.
— Не можете да закъснявате през цялото време, г-н Тейлър. Бях търпелив, но това се превръща в проблем. Това може да не изглежда като най-спешната работа на света, но ние вече ви направихме достатъчно компромиси. — Патрик чу шефа си, г-н Финеган, да му казва с неохота и нямаше извинение.
За пореден път той закъсня за работа, защото извеждането на трите му деца от къщата сутрин беше толкова трудно. Освен това г-н Финеган беше прав. След като съпругата на Патрик почина, те направиха достатъчно през последните няколко месеца. Позволиха му да работи на непълно работно време като пощальон, въпреки че обикновено не го правеха.
Това обаче беше единственият начин Патрик да продължи да работи, защото най-голямото му дете, Кайл, беше на 11 години и той не можеше да гледа своите братя и сестри през цялото време. Затова той пое мъмренето на шефа си и го увери, че ще се справи по-добре.
— Ще направя най-доброто, което мога, г-н Финеган. Все още се приспособяваме. — каза той, засрамен от извинението.
— Знам. Знам. И знам, че всички те обожават тук и в кварталите, където разнасяш пощата, така че ще ти простя това отново. Но няма да има повече шансове. Ако се случи отново, аз Ще бъда принуден да те уволня. — предупреди меко шефът му. Той беше прекрасен мъж и Патрик наистина го оценяваше. Той обичаше работата си и също обожаваше хората, които обслужваше по маршрутите си през Монтроуз, Хюстън.
Повечето му бяха станали познати лица, но срещата с някой нов и разговорът за малко по време на работа винаги беше чудесно. Хората също го обожаваха, защото беше най-добрият в работата си, въпреки че последните няколко месеца бяха трудни за него в много отношения. Никога не е имал проблем с доставянето на писма и колети. Той никога не беше правил грешки. Може би затова г-н Финеган му даде толкова много възможности.
Но докато Патрик подреждаше товара си за деня, грабваше чантата си и проверяваше пакетите, той знаеше, че това може да е последният му шанс. И загубата на тази работа би разрушила семейството им още повече. Той се качи на камиона си за доставки и започна да шофира, докато обмисляше възможни решения на закъснението си.
Трябваше да говори с децата си и да ги буди по-рано и може би Кайл щеше да е готов да се намеси и да помогне по повече начини. Болеше го да разчита на детето си, но това беше единственият начин да запази храната на масата им.
Най-накрая той пристигна на местоназначението си и забрави за проблемите си за деня, съсредоточавайки се само върху настоящето и това, което трябваше да направи.
По някое време стигна до сладка къща, в която беше ходил много пъти преди, но Патрик знаеше, че старите собственици са се изнесли. Някой, когото не беше срещал, очевидно се беше нанесъл и бяха поръчали куп неща. Започнал да разтоварва и слага нещата на прага им, когато забелязал малко момиченце през страничния прозорец.
Патрик махна с ръка, мислейки, че момичето просто иска да каже здравей. Но той сгреши. Детето беше с широко отворени, паникьосани очи и той гледаше с ужас как тя започва да кашля, вдигайки ръка към гърлото си.
— Господи! — извика той и хвърли пощата на пода. Той звънна на вратата като маниак и юмрукът му блъсна вратата с такава сила, че сякаш къщата се разтресе. Но никой не реагира и Патрик видя през прозореца как момичето започна да посинява. Нямаше време да се обади на 911 или на някой друг.
Той вдигна крак и използва големия си ботуш, за да ритне вратата възможно най-силно. Накрая пантите поддадоха и вратата се отвори.
За щастие покойната му съпруга ги беше записала на уроци по първа помощ, когато се роди първото им дете, защото беше чела, че това е добра идея. В курса го бяха научили на маневрата на Хаймлих.
Патрик грабна момиченцето, приложи маневрата и за щастие тя изплю парче бисквити от гърлото си. Момичето се изкашля и цветът й се върна, така че той го пусна, сграбчи ръцете й и се взря право в лицето й.
— Добре ли си, скъпа? — попита той.
Детето кимна и каза с дрезгав глас:
— Да. Благодаря ви!
Изведнъж чуха глас. От коридора се появи жена. Беше увита в халат, а косата й беше завита с кърпа. Тя погледна Патрик и очите й заблестяха в паника.
— Какво става тук? Махни се от дъщеря ми! — извика тя, приближавайки се до дъщеря си и прикривайки я.
— Госпожо, госпожо! Успокойте се. Детето ви се давеше с нещо. Почуках много пъти, преди да започне да посинява. — обясни Патрик с вдигнати ръце в защита.
Жената все още беше в шок, но се обърна към момиченцето, което кимаше с глава.
— Мамо, не можех да дишам, а той ме спаси!
Тогава жената погледна към парчето храна на пода, вярвайки на цялото изпитание.
— О, Боже! Мислех, че се къпя набързо, но заспах. О, Боже! Благодаря ви, сър. Благодаря ви много! Какво щеше да стане без вас? Исусе! — каза тя, коленичи и прегърна силно дъщеря си.
— Не е проблем, госпожо. Но бих се обадил на лекар за преглед. Между другото, аз съм Патрик. Разнасм пощата ви. — обясни той, облекчен, че жената му повярва.
— Не мога да ти благодаря достатъчно, Патрик. Аз съм Мелиса и току-що се преместихме тук. Мислех, че мога да оставя Кели за малко. Но трябваше да държа бисквитките далеч от нея. — каза тя, все още без да пуска дъщеря си.
— Е, добре. Ако някога имаш нужда от нещо друго, обикновено съм наблизо. — каза Патрик и си тръгна, тъй като трябваше да продължи по маршрута си.
Мелиса и Кели му помахаха от вратата, докато той потегляше и той се почувства невероятно, след като спаси малкото дете от ужасна съдба.
Часовете му свършиха бързо след това и той се върна в централата, за да остави камиона за деня. Но изненадващо г-н Финеган се приближи до него и го обгърна в голяма прегръдка.
— Господине, какво става? — учуди се Патрик със сковани отстрани ръце от обърканост.
— Ти току-що си спасил моята племенница! Мелиса е съпругата на брат ми. Тя се обади с надеждата да намери повече информация за теб, за да може да ти изпрати подарък! Благодаря ти! Обичам това дете с цялото си сърце и ти я спаси! — каза г-н Финеган с благодарност.
За шок на Патрик, шефът му почти плачеше в ръцете му, така че най-накрая той отвърна на прегръдката.
— Направих само каквото можах, сър. — каза той, потупвайки шефа си по гърба.
— Не, ти направи всичко! И слушай, ще те повиша. По-добро заплащане и по-добро работно време. Знам, че бях груб тази сутрин, но честно казано, това е, защото имам нужда от човек тук, вместо навън. И така, какво ще кажеш? — Г-н Финеган предложи с широка усмивка.
Патрик повдигна вежди и веднага прие предложението. С новата си заплата той успя да наеме бавачка за няколко часа след училище, за да може да работи, без да се притеснява за децата си. И въпреки загубата на съпругата му, той и децата се установиха в нов нормален ритъм и животът им беше стабилен.