Полицай, който мрази Коледа, в крайна сметка се отказва от неприязънта си към празника, след като среща възрастен бездомник, който му разказва историята на живота си.
Всичко изглеждаше ужасно. Докато полицай Джаксън слизаше от патрулната си кола в кафене в Ню Йорк, той се намръщи, като видя целия град потънал в коледна украса.
Украсата и празничната атмосфера бяха ужасни според полицай Джаксън, защото мразеше Коледа.
— Имаме предложение тази Коледа… Можете да вземете безплатен кроасан с нашето голямо карамелено лате. — каза му весело продавачката в магазина и полицай Джаксън я погледна остро.
— По дяволите с теб и глупавите ти оферти за празника! Дай ми обикновено черно кафе. Всички полудяват! Какво, по дяволите, не е наред с този град?
Истината беше, че нямаше нищо лошо нито в града, нито в полицай Джаксън. Единственият проблем беше, че полицай Джаксън имаше дълбок, болезнен спомен, заровен в сърцето му, който го караше да презира прекрасния празник…
Полицай Джаксън, умен и талантлив полицай от Ню Йорк, беше сирак. Майка му беше умряла скоро след раждането му, а пневмония отне баща му от него, когато беше малък.
Джаксън старши беше починал на Коледа, поради което полицай Джаксън мразеше празника толкова много. За него Коледа беше по-скоро време на траур и той никога не я празнуваше.
И така, докато всичките му колеги си взеха почивка, за да прекарат празника със семействата си, полицай Джаксън се заобиколи с досиета и просто работеше.
— Отпадъци! — щеше да измърмори той. — Това е загуба на време и пари! Целият този празник!
***
В тази снежна сутрин полицай Джаксън си взе кафето, върна се в колата си и потегли. Докато обикаляше кварталните улици, той видя как хората пазаруват за Коледа и настръхна.
— Сякаш тази инфлация вече не е дупка в джобовете ни. — изсъска той. — Хората полудяват за този глупав празник. Каква загуба!
След това, когато взе следващия завой, видя мъж и спря колата си. В града валеше обилен сняг, а този бездомник седеше на бордюра със скъсани дрехи и без обувки.
— Сър! — Полицай Джаксън извика, приближавайки се към него. — По-добре се върнете в приюта си. Ще се разболеете в това студено време!
Мъжът изглеждаше на около 80 години и се усмихваше слабо, разкривайки развалените си зъби.
— Нямам къде да отседна, полицай. — обясни той. — О, седя тук почти всеки ден. Трябва да се приберете при семейството си. Празничният сезон е!
— Е, господине, — каза полицай Джаксън, като свали якето си и го подаде на мъжа — какво ще кажете да облечете това и да ме придружите до колата? Краката ви са почти посинели от студа. Ще ви закарам някъде на сигурно място.
— Наистина? — попита слисано мъжът. — Но защо бихте го направил? О, нямам пари и…
— Сър, не е нужно да ми плащате. Моля, елате с мен. Не е безопасно тук на студа…
Така полицай Джаксън заведе възрастния мъж до колата си. Името му беше Майкъл и той сподели, че е загубил семейството си в ужасна катастрофа преди няколко години, след което загубил надежда за живота и започнал да се скита по улиците като бездомник.
— Съжалявам за загубата ви! — каза полицай Джаксън. — И аз загубих семейството си преди много време. Баща ми почина на Коледа, така че не празнувам празника. Честно казано, го мразя. Той почина от пневмония.
— Това е ужасно! — каза по-възрастният мъж. — Ти си толкова млад. Трябва да празнуваш живота, докато можеш. На моята възраст поглеждаш назад към живота си и пропускаш тези моменти.
Полицай Джаксън се ухили.
— Може би някой ден ще помисля да създам семейство…
Полицаят заведе Майкъл в приют за бездомни хора, даде му малко пари и му остави данните за контакт.
— Можете да останете тук в безопасност, сър. — каза той на Майкъл, преди да си тръгне. — И ако имате нужда от нещо, моля, не се колебайте да се свържете с мен.
— Благодаря ти, синко! — каза през сълзи възрастният мъж. — Това, което направи за мен… Ще го запомня. Имаш добро сърце.
— Внимавайте, сър! — каза полицаят и си тръгна.
На следващия ден полицай Джаксън беше на служба, когато получи обаждане от частен номер.
— Полицай Джаксън, нюйоркска полиция, тук… — отговори той.
— Е, има един човек, Майкъл, тук в приюта. — каза гласът от другия край на линията. — Предполагам, че сте го оставили тук вчера. Полицай, смятам, че трябва да побързате. Той е в ужасно състояние и не желае да се обадим на линейка… каза ми да набера номера ви и да ви помоля да дойдете.
— Господи! Какво му е?
— Аз… не знам… Той просто изглежда наистина болен!
— Господи! Идвам! Ще бъда там след 10 минути. Обадете се на проклетата линейка!
Полицай Джаксън забърза към приюта и тъй като беше наблизо, пристигна скоро. Но не беше подготвен за това, което видя след това.
— Майкъл! Какво… какво е това? — извика той, докато тичаше към по-възрастния мъж. — Добре ли си?
Когато полицай Джаксън влезе вътре, той видя маса, подредена с храна – пуешко, сос от червени боровинки, ябълков пай и много други – и Майкъл беше напълно добре.
— Седнете, полицай. — каза Майкъл. — Твърде дълго сте пропускали това.
— Не разбирам. Какво общо има това? И защо беше това обаждане?
— Ще имаме коледна вечеря заедно, полицай. — каза Майкъл. — И бих искал да се присъединиш към мен.
— Виж, Майкъл, казах ти, че не празнувам Коледа. Баща ми почина на този ден!
— Знам — каза Майкъл слабо. — Имам го — добави той. — Тази болест…
— Майкъл! Не! — Сърцето на полицай Джаксън се сви. — О, моля те, кажи ми, че не е така!
— Не мога да си позволя лечението. — каза той с тъжна усмивка на лицето. — Ще се радвам, ако можеш да се откажеш от омразата си и да се присъединиш към мен в празнуването. Това би означавало много за мен!
— Ще те заведа при най-добрия лекар! — обеща офицер Джаксън. — Нищо няма да ти се случи! Става ли?
— Успокой се, млади човече! — усмихна се Майкъл. — Единственото нещо, което искам, е да вечерям с някого за Коледа. Виждаш ли, мина много време. Надявам се, че не питам много.
Полицай Джаксън не можеше да каже „не“. Сякаш имаше още един шанс да празнува Коледа с баща си. Джаксън старши, ако беше жив, също щеше да е на възрастта на Майкъл.
За да уважи желанието на Майкъл, полицай Джаксън се присъедини към него на коледната вечеря. Не беше Коледа, но тази вечеря го накара да почувства облекчение и да изостави неприязънта си. Той беше заобиколен от доброта и имаше компания, която оценяваше.
Благодарение на Майкъл полицай Джаксън най-накрая разбра, че омразата му към Коледа само му причинява повече болка и че всеки има нужда от компания и празненства, за да се усмихва и да живее щастлив живот.
— Може би няма да мразя този празник отсега нататък. — каза през сълзи полицай Джаксън. — Може би ще посетя баща си, ще му пожелая „Весела Коледа“ и ще я празнувам с хора, които обичам. Но преди това нека те почерпя, Майкъл. — каза той на своя възрастен приятел.
