Когато двама полицаи, патрулиращи на оживена улица, намират изгубено момиченце да се скита, те му помагат да се прибере. Скоро научават, че тя не само живее сама, но и има да сподели ужасяваща подробност за 18-годишния си брат.
Понякога зад невинните и честни отговори на детето може да се крие страшна истина. Това беше нещо, на което полицаите от Бейтаун Алекс и Смит се натъкнаха, докато патрулираха на оживена улица една вечер.
— Хей, Смит, виждаш ли онова момиченце там? — каза полицай Алекс, любопитен, след като забеляза красиво малко момиченце да се скита само по тротоара. — Изглежда изгубена. Ела, да отидем да я проверим.
Но преди полицаите да успеят да се доближат до момичето, то наивно се натъкна на банда мъже, които си бъбреха край пътя.
— Побързай, преди да са я прибрали! — Алекс извика, след като видя един от мъжете да води момичето към кола. Нещо в момичето и мъжете около нея не изглеждаха както трябва на офицера. Кой знае какво можеше да се случи с малката, ако онзи ден двамата полицаи не бяха дошли да я спасят…
— Хей, дръпнете се, момичето идва с нас. — закани се Алекс на мъжете. — Махни си ръцете от нея.
— Спокойно, полицай. Просто се опитвахме да я върнем у дома. Знаем адреса й. — каза едно от момчетата, преди да избяга с останалите.
Но полицай Алекс знаеше, че не може да им довери дете. Мъжът можеше и да знае адреса й, но детето не беше в безопасност с тях. Той погледна момичето.
— Хей, какво правиш сама тук? — попита Алекс. — Как се казваш и къде е майка ти?
— Казвам се Райън и се опитвах да се прибера от класа си по балет. — отговори момичето.
Полицаите се огледаха и отначало помислиха, че родителите й ще дойдат да я вземат. Но пет минути по-късно никой не се появи и решиха да отведат момичето у дома. Те знаеха малко за това, което скоро щяха да срещнат.
— Райън, къде е майка ти? Имаш ли телефонния й номер, за да можем да й се обадим? — попита Смит момичето.
— Не, нямам нейния номер. И мама не е вкъщи.
До този момент полицаите започнаха да подозират, че има нещо. Попитаха Райън за адреса й и тя им каза, че не го знае.
— …но мога да ви кажа сградата близо до дома ми. И дърветата. И парка. Къщата ми е някъде близо до тях. — каза Райън.
Решени да върнат момичето безопасно у дома, полицаите забелязаха местата, които тя спомена. След като поговориха малко, те стесниха местонахождението до място на половин час път с кола.
По време на цялото пътуване Райън не каза нищо и не се усмихна. Вместо това тя тихо плачеше и отказваше да им каже защо. Изглеждаше изгубена и притеснена за нещо.
Полицай Алекс предположи, че нещо не е наред, но едва когато пристига на прага на момичето, тревожната истина излиза наяве.
— Райън, това твоят дом ли е? — попита Алекс момичето, сочейки самотен дом, уединен от квартала. — Можеш ли да извикаш родителите си да излязат за минутка? Ще чакаме тук на прага.
Райън не каза нищо. Тя вдигна малко гърне близо до прага и извади ключовете от къщата. Тя отключи вратата и влезе, като я затръшна безмълвно.
— Какво става? Тя сама ли живее тук? — Алекс ахна. — Смит, трябва да разберем. Да влезем и да проверим.
— Но закъсняваме, Алекс. Тя се прибра вкъщи, жива и здрава. Вече трябва да е добре. Да вървим. — каза Смит. — Както и да е, казахме й да се обади на 911, ако има нещо, за което да се тревожи, и тя кимна. А сега да вървим, хайде.
Дълбоко в себе си Алекс имаше странното чувство, че нещо не е наред. Той отказа да си тръгне и вместо това нахлу в къщата, само за да види как малкото момиченце се самозапалва.
— О, Боже! Отдръпни се! Внимавай, стой там! — извика той и се втурна към момиченцето. — Райън, внимавай с пламъците!
Оказа се, че Райън е затопляла мляко, като се мъчеше да махне тенджерата, след като започна да кипи и да бълбука.
— Внимавай… Изгори ли си пръста? — попита Алекс и прокара пръста на момичето през водата от крана. — Слушай, защо си сама и къде са всички?
В този момент Райън започна да говори. Първоначално тя беше решила, че полицаите са непознати и си спомни как майка й я предупреди да не говори с непознати. Но след като Алекс я спаси, тя започна да му вярва и проговори.
— Мама и татко отидоха при баба и ще се върнат утре. — разкри тя.
— Утре? Оставиха те сама вкъщи? — възкликна Алекс. Тогава малката Райън разкри още една разтърсваща истина за по-големия си брат.
— Не, не съм сама…Брат ми Джейсън трябваше да ме вземе от класа по балет. Но той не дойде и аз чаках дълго. — каза тя.
— Джейсън? Сега, къде е той? Имаш ли номера му?
— Не, не… Той каза, че отива в клуба с приятелите си и ще се върне за мен навреме.
Полицаите разбраха накъде води това. Те незабавно започнаха да търсят телефонните номера на родителите на Райън и намериха данните за контакт на майката в чекмеджето.
— …Да, така е, г-жо Хосе. Бихте ли дошли веднага? Ще чакаме тук с дъщеря ви дотогава. — информира Алекс майката на Раян.
Час по-късно родителите на момичето пристигнаха и бяха шокирани да разберат, че Джейсън е оставил сестра си сама. Както се оказа, те бяха помолили 18-годишния си син да се грижи за нея и никога да не я оставя сама. Но освен че беше безотговорно, момчето не прецени минусите да остави сестричката си сама.
— Джейсън, прибирай се веднага! — изкрещя баща му Джейкъб. — Не ме интересува какво правиш, но искам да си тук след пет минути!
Скоро Джейсън пристигна у дома, за да вкуси от суматохата на своето невежество.
— Това ли правеше с Райън, докато ни нямаше? — извика майката на сина си. — Не трябваше да оставям малката ти сестра сама с теб.
— Н-но мамо, казах й да чака пред балетното училище. — възрази той. — Тъкмо щях да отида да я взема.
— Да я вземеш? Часът й по балет свърши в 3, а сега е 7! Очакваше да те чака 4 дълги часа на улицата? — – възмути се майката.
Родителите заплашиха Джейсън и за да го поставят на мястото му, грабнаха ключовете от колата и казаха, че вече няма да получава месечната си издръжка.
— Няма повече пари и кола, докато не се научиш да бъдеш отговорен. — извика Джейкъб.
Родителите не можеха да благодарят достатъчно на милите служители, че върнаха дъщеря им жива и здрава. Те осъзнаха грешката си и се зарекоха никога да не оставят момиченцето си само.
— Виждате ли, г-н и г-жо Хосе, лесно е да поверим децата си на някого. Но когато това доверие бъде нарушено, може да ни остави белег, който никога не може да заздравее. — каза полицай Алекс.
— Сигурни сме, че няма да оставите малката си дъщеря отново сама. Понякога дори порасналите деца могат да се увлекат от светските си желания и ние, като родители, трябва да ги насочваме добре. Надяваме се скоро да видим отговорен Джейсън.
От този ден нататък полицаите Алекс и Смит станаха близки приятели със семейство Хосе. Те често ги посещаваха и дори се зарадваха да чуят, че Джейсън се е извинил и иска един ден да стане полицай.
— Отговорността започва у дома! Радвам се, че синът ви Джейсън е поел по правилния път и му желая успех! — каза Алекс.
Е, офицерът е прав. Нечии задължения и отговорности изникват у дома, пускайки корените си навън. Но само времето ще покаже доколко Джейсън ще поправи грешката си и ще докаже, че е отговорен!
