Британи Милър се притеснила, когато няколко дни не се чула със съседката си г-жа Олсен, затова се обадила в полицията и ги информирала за ситуацията. Полицаите били изумени, когато разбили вратата на къщата на госпожа Олсен и я открили да лежи в безсъзнание с бебе вътре.
“Да, госпожо. Как можем да помогнем?”
“Това е Британи Милър. Обаждам се, за да ви информирам за моята съседка госпожа Джейн Олсен. Не съм чувала за нея от няколко дни и се притеснявам за нея”.
“Какъв е адресът ѝ, госпожо? И кога за последен път чухте за нея?”
“Тя напусна дома си тази седмица в понеделник, като каза, че ще присъства на погребението на дъщеря си и зет си. Обади ми се същата вечер, като каза, че скоро ще се върне, но след това ѝ се обадих няколко пъти, а тя не отговори на обажданията ми. Минаха два дни. Сега съм извън града, така че нямам възможност да проверя как е у дома, но се притеснявам, защото тя нямаше друго семейство освен дъщеря си и сега сигурно е сама с внучката си.”
Диспечерът незабавно изпратил екип на мястото. По стечение на обстоятелствата най-близкото до адреса звено било обслужвано от офицерите Андрю Банкс и Дейв Станфийлд.
Диспечерът обяснил, че възрастната жена е отишла на погребение и не се е върнала. В рамките на няколко минути двамата служители се отправили към адреса.
“Какво мислите, че се е случило?” Дейв попита Андрю, докато пътуваха към дома на госпожа Олсен.
“Е, ще разберем, когато я намерим. Но какво каза съседката ѝ?”
“Оказва се, че дъщеря ѝ и зет ѝ са загинали при самолетна катастрофа в Мексико. Те са имали едногодишна дъщеря, която по това време е била на гости на баба си”.
“Мисля, че трябва да посетим и Британи Милър” – предложи Андрю. “Тя може да ни предостави допълнителна информация. Изглежда, че е близка с госпожа Олсен.”
“Да, прав си. Тя каза, че е на почивка със семейството си, но ще се върне тази вечер. Междувременно нека да видим дали госпожа Олсен си е вкъщи”.
Когато полицаите пристигнали, те се приближили до къщата на госпожа Олсен и позвънили на вратата, но никой не отворил. Полицаите се канели да напуснат къщата, мислейки, че старата дама не е там, когато чули бебешки плач отвътре.
Обезпокоени, полицаите разбили вратата и открили, че госпожа Олсен е в безсъзнание вътре. За щастие тя все още била жива. Дейв незабавно извикал линейка за възрастната дама.
Андрю пък проследил звука на плача и открил бебе в люлката. Докато държеше малкото бебе в ръцете си, той забеляза остра миризма, което показваше, че памперсът на момиченцето трябва да бъде сменен. Той огледал стаята за памперси и видял пакет на една маса. Той бързо сменил памперса на бебето, но то не спирало да плаче.
Когато пристигнала линейката, полицаите били загрижени, затова придружили г-жа Олсен и детето до болницата. Г-жа Олсен била приета в интензивното отделение, докато медицинска сестра прегледала бебето. По-късно полицаите били информирани, че бебето е добре. То просто е гладувало, поради което не е спирало да плаче.
Андрю държал момиченцето в ръцете си и останал с него през цялото време. Междувременно един лекар информира Дейв, че госпожа Олсен е получила емоционален срив и в резултат на това е получила инсулт.
Когато госпожа Олсен се събудила, Дейв и Андрю вече били до леглото ѝ. “Чувствате ли се по-добре, госпожо?” Дейв попита, като бавно ѝ помогна да се изправи.
“Да, офицер”, заговори госпожа Олсен с треперещ глас. “Но как се озовах тук? Спомням си, че се готвех да приготвя мляко за внучката ми, а след това не помня нищо”.
“Оказва се, че сте получили инсулт, госпожо. Трябва да благодарите на съседката си Британи Милър, че ни информира за вас. Защо не се отзовахте на нейните обаждания?”
“О! Съжалявам. Загубих телефона си в деня след като пристигнах от Мексико. По-късно си купих нов телефон, но не можах да си спомня телефонния номер на Британи. Къде е внучката ми?”
“Не се притеснявайте, тя е в безопасност. Предадохме я на една медицинска сестра и в момента спи спокойно. Но, госпожо, ще трябва да я задържим при нас, докато съдът определи дали сте годна да я отглеждате сама.”
“Ааа, разбирам – каза госпожа Олсен, а гласът ѝ беше тъжен. “Иска ми се обаче съдът да се произнесе в моя полза. Тя е единствената, която имам в момента.”
“Не се притеснявайте, госпожо. Ще се постараем да направим всичко възможно това да се случи. Оздравейте скоро”, увериха я Андрю и Дейв. Но седмица по-късно съдът решава бебето да бъде настанено в сиропиталище, тъй като г-жа Олсен не е в състояние да се грижи за него.
Г-жа Олсен беше меко казано съсипана от това решение. Андрю и Дейв я посещаваха всеки ден и можеха да видят мъката в очите ѝ, след като беше разделена от внучката си.
В крайна сметка Андрю и съпругата му решили да осиновят бебето. Те посетили госпожа Олсен в деня, в който осиновяването било финализирано, и възрастната жена не могла да повярва на очите си, когато видяла малката Лили на прага на дома си.
По-късно двойката помолила госпожа Олсен да се премести при тях и тя с удоволствие се съгласила. Междувременно Дейв често посещаваше дома на Андрю и тримата прекарваха чудесно времето си заедно.
Когато госпожа Олсен умира десет години по-късно, тя оставя цялото си имущество на двамата офицери, които са ѝ помогнали, но Дейв дава своята част на семейството на Андрю, като обяснява, че я заслужава, защото буквално се е появил като ангел в живота на госпожа Олсен и я е спасил от отчаяние.
